ПОСТИЖЕНИЯ

България – Америка.. С мисъл за Милчо Левиев

17 януари 2024

 

 

Години след 1989 джазът не е музиката, която се свързва с идеологеми. Нито пък се възприема като емблема на западната цивилизация.

 

Светът се променя. Както и отношението към музикалните жанрове. Появяват се нови стилове. Увличат...Младите хора, особено, живеят чрез или в мечти за свой особен свят.

 

Джазът винаги е имал почитатели с по-различен вкус към съвременни тенденции в музиката и специфична среда на разпространение: клубове.

 

Големите джаз музиканти се радват на свои музикални проекти и творчески сътрудничества. Свързват се. Разделят се. Пътуват. Изявяват се. Концертната дейност за тях е по-смислена и по-важна от студиен запис.

 

Пианист, композитор, създател на филмова музика, Милчо Левиев е емблема на българския джаз.

  

Повече от 30 години музикантът живя и кариерата му се разви извън България, в САЩ.

 

Изкуството на джаза процъфтява в Америка. Клубовете, където се свири тази музика, са много повече от тези в Европа. Изборът на оркестър за професионална изява е от сферата на мечтите.

 

Преди да замине в чужбина, през 70-те, музикантът е имал изяви и в България - и в музиката, и в киното.

 

Бил е диригент на Биг бенда на БНР. Негова е музиката за няколко български филма. Сред тях са „Иконостасът”, „Понеделник сутрин”, „Отклонение”, „Един снимачен ден”…

 

В България създава групата „Джаз фокус 65“. Гастролира с нея в страната и чужбина. Концертите преминават „при небивал успех“, ще отбележат родни медии.

 

Заминаването му през 70-те не е идеологически рефлекс. Било е, предполагаме,  потребност на джазмена за реализация в музикалния жанр.

 

При това поканата идва от известния тромпетист и композитор Дон Елис. С него Милчо Левиев ще работи в продължение на 7 години.

 

В началото на 80-те музикантът се завръща в България за кратко. В медии ще напишат вече в годините на демокрацията „...разрешават му да изнесе поредица от концерти“.

 

В годините на демокрацията е различно. Пътуването в чужбина е завоевание и право на всеки гражданин. И Милчо Левиев все по-често и по-често... се връща в България.

 

През 21 век можем да говорим, че той поделя времето си между Лос Анжелис, Солун и София, що се отнася до личния му живот и професионалните изяви и реализация.

 

Като преподавател той се реализира в Америка, в Южнокалифорнийския университет. В годините на демокрацията - и в Нов български университет в София.

 

Майсторските класове, провеждани в НБУ, са изключителен шанс за млади български музиканти за израстване и усъвършенстване.

 

„На моите студенти им казвам да не си мислят, че като са джаз музиканти са над другите“, признава Левиев. И продължава: „В Америка има музиканти, които свирят на банджо и цигулка, и които могат да изметат един посредствен джаз музикант”.

 

„Думата джаз най-малко употребявам пред младите”, обявява в интервю Левиев. Казва: „Говоря им за това какво трябва да бъде добрият музикант”.

 

Когато го питат за промените в България, той споделя, че българите не бива да чакат някой отвън с инструкции, а самите те да бъдат фактор на промените. „Българите винаги са искали някой да ги оправя, а не те да се оправят сами”, отбелязва Милчо Левиев.

 

През 1997 г. е удостоен с орден „Стара планина” за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство...

 

През лятото на 2022 г. в НБУ е представено най-новото издание на каталога "Milcho Leviev Jazz Standards". Каталогът съдържа нотни листове, факсимилета, снимки...

 

Димитър Карарусинов

 

Заб.Текстът излезе в „Родина“.