ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Виктория Костова разговаря с Георги Милков и Георги Любенов

12 януари 2024

 

 

Георги Милков и Георги Любенов за днешната  журналистика, която иска да бъде прокурор, съд и гилотина едновременно

Удостоените с наградата „Димитър Цонев“ за качествена журналистика Георги Любенов и Георги Милков разговарят в интервю за „24 часа“ за ролята и предизвикателствата пред журналистиката днес.

Георги Любенов и Георги Милков са тазгодишните носители на наградата „Димитър Цонев“ за качествена журналистика.

Георги Любенов е удостоен с наградата за качествена журналистика "Димитър Цонев" като  водещ на предаването "Денят започва с Георги Любенов", което се излъчва всяка събота и неделя по БНТ. От края на септември води и "Вечерното шоу" всеки четвъртък.

Георги Милков е носител на тазгодишната награда за качествена журналистика "Димитър Цонев". Журналистът от "24 часа" издаде тази година първата си книга - "Истории от ръчния багаж". Преди два месеца започна и свой подкаст "В обетованата земя с Георги Милков”, в който с избрани събеседници коментира напрежението в Близкия изток.

В интервю за „24 часа“ те разговарят за ролята и предизвикателствата пред журналистиката

 

Ето и пълният текст на интервюто на "24 часа" 

 

- Г-н Милков, г-н Любенов, и двамата сте носители на наградата “Димитър Цонев”, която е в подкрепа на качествената журналистика. Какво означава за вас това отличие?

Георги Милков: Това отличие на първо място ме кара да си спомня за Димитър Цонев, когото познавах и уважавах, Бог да го прости. След това ме кара да се замисля, че бидейки в подкрепа на качествената журналистика, тази награда все пак заслужава да бъде приета с нужното достойнство, внимание и благодарност.

Георги Любенов: Много означава. Димитър Цонев беше от добрата страна на българската журналистика. Той беше другата страна на монетата, светлото ѝ лице. Много ли са според вас примерите, които днес повдигат престижа на нашата професия? Според мен никак. Нека помним, че имаше еталон на това, което наричаме подготвен, професионален и отдаден журналист. Дали като новинар, политически PR, водещ на шоу, на публистично предаване, Митко Цонев запази до последно най-важното качество: просто да бъде добър. Иначе искам да изкажа огромната си благодарност към членовете на Фондация “Димитър Цонев” за отличието и особено към Деси, Митко и Марияна.

- Каква е журналистиката днес?

Милков: Бърза. Леко глазирана. С малко емоционален натриев глутамат за приемлив вкус. Консумира се на момента, защото утре вече не става... Ако трябва да изляза от опита за каламбур с гастропрепратки и да се опитам да отговоря сериозно и структурирано, най-старата дежурна критика към журналистиката е, че тя не е обективна. През последните години към това се прибави и още една друга критика – че журналистиката е повърхностна. И двете критики имат известно основание, няма как да го отречем. Ерата на фалшивите новини окончателно настъпи вследствие на силата и бързината, с които новите технологии позволиха на този океан от непроверени информации без надежден източник да ни залива по всяко време на денонощието. Но колкото и безнадеждно да изглежда, точно в това разюздано откъм информационни канали време има нужда от територия на качествената журналистика. Дори тази територия да изглежда като миниатюрен остров насред океана от информационна вакханалия. Това е като твърда земя, на която би могъл да стъпи уверено всеки, който не иска да се удави в мрачните дълбини на фалшивите новини.

Любенов: Не такава, както си я представяше Димитър Цонев. Аз затова в негово лице, много е нескромно това, което ще кажа, но се виждам като продължител на светлата журналистика. Димитър Цонев беше точно такъв – незлоблив, неконфликтен, винаги подготвен. Нима журналистът днес трябва да е в ролята на сатрап или непременно да унижи госта си? Защо искаме чрез нашата професия да насъскваме политическите привърженици и самите ние да ги превръщаме в секти и тролове? Защо е нужно днешната журналистика да иска да бъде последна инстанция – и прокурор, и съд, и гилотина едновременно?

- Как се става добър журналист?

Милков: Със следване на старите, златни правила и стандарти в занаята. Може да изглежда трудно, бавно и досадно, но това е единственият възможен път според мен.

Любенов: С две неща – с времето и с вътрешния ти усет. Ако намираш сили твоите морални, етични и професионални критерии да бъдат устойчиви с годините, значи си на прав път. Аз искам очакванията на публиката да съвпадат с моите разбирания за честна, открита и морално чисто професия.

- Има ли въпрос, който се страхувате да зададете?

Милков: Да.

Любенов: Не се сещам. В крайна сметка остротата на въпросите стига дотам, докъдето ти искаш. Ето сега може да ми подскажете такъв въпрос, за да видя колко е смел и защо трябва да се страхувам. Задавам въпросите си така, както мога да ги формулирам. Дали са смели, дълбоки или скучни – не мога да кажа.

- Какви спомени имате с Димитър Цонев?

Любенов: Първите са ми малко преди т.нар. политическа кариера, когато беше говорител, но по-стабилни са ми след това. Последните години работехме буквално на два метра един от друг, бяхме заедно в нюзрума на БНТ. Идваше всяка сутрин в настроение, усмихнат, никога конфликтен и започваше подготовката за всекидневния си ефир. Извън работата – бохем, естет, много възпитан и нещо, което ценя винаги – с голямо чувство за хумор.

Милков: Моите са от началото на 90-те години на миналия век. Най-вече индиректни. Гледах го всяка вечер, когато ни съобщаваше новините в “По света и у нас” по БНТ. В България по онова време нямаше други телевизионни канали. През 1991 г. гледах Питър Арнет по Си Ен Ен и Димитър Цонев по БНТ.

- И двамата интервюирате много и най-различни хора, задавате им интересни и провокативни въпроси, но вие какво бихте искали да бъдете попитани?

Любенов: Въпросите ви дотук са супер. Обичам да говоря за работата си просто защото е голяма част от моето всекидневие. Освен това, колкото и невероятно да звучи, през отминаващата 2023 година направих точно 25 години в телевизията, т.е. сега навлизам в 26-ата. В БНР започнах няколко години по-рано, така че с очите си виждам колко бързо върви животът.

Милков: Бих искал да бъда попитан какво най харесвам от работата на Георги Любенов. И в случай че ме попиташ, веднага ще ти кажа: разговорите му с проф. Петър Стоянович всяка събота.  

- Като че ли с всяка година обществото все повече губи доверието в политическите фигури. Показва го ниската избирателна активност на изборите. На какво се дължи?

Милков: На безброй разочаровани хора през годините. На липсата на елементарна не само политическа, но и човешка култура у представителите на тази каста. Всъщност не е каста, защото ако беше, щеше поне да следва някакъв код на поведение и традиции, както в съседна Гърция, предполагам. У нас тази работа като че ли стана поприще за случайници, които се появяват за кратко на политическия вълнолом, изплюти от някакви бурни подводни течения и невидими процеси. После отново потъват безвъзвратно, отнасяйки кредита си на доверие заедно с нещо за собствена изгода.

Любенов: Това е голямо наказание за политиците. Аз също смятам, че 2/3 от обществото е политически непредставено във властовата конструкция. Не че това е непременно лошо, но е дефект. Това крие голям политически резервоар, който не е ясно кога и къде може да избухне. В един момент ще се появи много по-мощен глас, отколкото сега чуваме. И да, това се дължи точно на това, за което питате – няма доверие в политическата класа днес. Това доверие съзнателно беше деконструирано в дълъг период от време, въпрос на ценности е.

- А забелязвате ли същото да се случва с българската журналистика? Впрочем Димитър Цонев беше тв водещият, у когото зрителите имаха най-голямо доверие. Как се печели доверие от днешната журналистика?

Милков: Вече казах за посредствената и необективна журналистика. Тъй че не са само политиците. Подкопаването на моралните устои на нацията е процес, в който участват мнозина с най-различни занятия и то от години. А доверие се печели по същия начин, както се става и добър журналист. Дълго и трудно, а се губи изключително лесно.  

Любенов: Нещата са свързани, разбира се. Професията ни е отражение на всички механизми в държавата. Нали точно това е значението на думата “медия” – да е медиатор. Тя днес не е медиатор, а инквизиция. Това, да кажем, също е част от причината за загубата на доверие. Това, че днес всеки си мисли, че може да бъде медия, а той всъщност не е, удря по професионалните критерии в класическите медии.  

- Коя е най-важната история, която разказахте през тази година?

Милков: Съвсем наскоро колега ми зададе същия въпрос, ще ти отговоря по същия начин: най-важната история, която разказах през тази година е историята на един 50-годишен мъж, който упорито отказва да бъде вкаран в рамките на предпенсионната уседналост, защото поривите на юношеския ентусиазъм да се лута по света в търсене на чудеса и мистерии не го оставят на мира. Това е годината, която свързвам не толкова със собствения си юбилей, колкото с появата на първата ми книга - “Истории от ръчния багаж”, която в никакъв случай не е опит за някаква банална равносметка, а по-скоро е заявка за обещаващо ново начало.

Любенов: Метафорично – че човек е свободен да прави каквото поиска. Имах поводи да го докажа, взех решенията, които искам, и правих каквото искам тази година. В конкретен смисъл – радвам се за “Букъра” на Георги Господинов, за някои успехи в любимите ми изкуства – театър и балет, успях и хубаво да пътешествам през лятото.

- Кое е събитието, което най-много ви натъжи тази година?

Милков: Случилото се в Израел на 7 октомври и това, което сполетя Газа.

Любенов: Че генерално безпътицата остава. Виждате, че политическата действителност не е като в обещанията. Това е урокът, който не научаваме. Като онзи глупав виц, че купиш ли си бонбонки “Катеричка”, вътре нямало катерички. Ами няма и да има. Не искам да съм песимист и не ми отива, но виждам, че в политическия тунел светлината е още много далече.

- А кое ви накара да се гордеете?

Милков: Успехите на Нургюл Салимова за българския шахмат.

Любенов: Конкретното вече го казах, иначе всеки един успех в спорта и културата, пък и навсякъде ме кара да преливам от емоции.

- В личен план удовлетворени ли сте от изминалата година?

Милков: Нямам причини да не съм удовлетворен от тази година. Заради представянето на книгата обикалях на различни места из България и имах много трогателни срещи с прекрасни хора, толкова много положителни емоции, истинско щастие!

Любенов: Смятам, че да. Животът върви невинаги по нашите планове и това му е хубавото. Поне нищо лошо не ми се е случило, напротив.

- Оптимисти ли сте за предстоящата година?

Милков: Следващата година ще има много работа за журналистите по цял свят. Чакаме избори в САЩ и Русия, а също и в Иран и в две от най-големите демокрации на света - Индия и Индонезия, както и на много други места. А да не забравяме, че през лятото ще има и вот за Европарламента. Никога досега на планетата не е имало избори, в които трябва да вземат участие толкова много хора - над 4 милиарда души, на практика това е повече от половината население на Земята. Разбира се, много по-важно е какви ще бъдат резултатите, до какво ще доведат всички тези избори. Сигурен съм, че предстои много, много интересна година, но колко оптимизъм трябва да проявя, ето за това вече съм леко разколебан.

Любенов: За да се сбъдне, ще кажа “да”. Дано да донесе и на вашите читатели само положителни емоции.

 https://www.sbj-bg.eu/article/details/56788