Людмила Филипова представи най-новия си роман „Войната на верите“
Официалното представяне на новата книга на известната писателка Людмила Филипова се състоя на 19 юли 2023 г. в Регионален център за съвременно изкуство „Топлоцентрала“ пред многобройна публика. На премиерата на „Войната на верите“ участие взеха авторката на книгата, видният историк проф. Сергей Игнатов и управителят на издателство „Ентусиаст“ Виктория Бисерова. Водещ на събитието беше актьорът Даниел Върбанов, познат най-вече с ролята си на княз Баян в сериала „Войната на буквите“.
„Това не е книга само за една велика битка и за героичното отблъскване на кръстоносците от нашите земи“, сподели Виктория Бисерова. „Историческите романи ни помагат да разберем историята и да вникнем в нея именно чрез сюжетите, защото те ни показват как всъщност са живели хората в миналото и как това се е отразило на историческите събития, довели до живота ни днес.“
„Този роман държи поредния златен ключ към нашата духовност“, заяви проф. Игнатов. „Много ценя Людмила, тъй като тя може да направи едно малко селце край Шумен част от световната история. Във „Войната на верите“ ще намерите един нетрадиционен подход в обяснението на отношенията между българския народ и неговите завоеватели, който се доближава много повече до историческите факти, отколкото общопознатата представа за миналото ни.“
„Преди седемнайсет години, когато бях на проучване за романа „Войната на буквите“ в Шуменската област, няколко местни дейци ме поканиха на тайна среща, за да ми разкажат една героична история, която се предава от уста на уста цели шест века, и чака да види бял свят“, сподели Людмила Филипова. „Дълги години не можех да започна романа, защото ми трябваше по-широка времена и пространствена линия. Така намесих последния кръстоносен поход и темата за богомилите, като представям тяхната истинска роля отвъд спекулациите.“
Писателката разкри любопитни подробности за „Войната на верите“. „Много малко е засягана темата за живота на българите особено в началото на Османската империя“, заяви Людмила Филипова. „Една от изненадите в книгата е съюзникът, който намираме по време на битките с кръстоносците.“
Увлекателно и дръзко романът ни превежда през изключително драматичен период от нашето минало, в който се преплитат храброст и низост, себеотрицание и ламтеж за власт и пари, славни битки и трогателни човешки съдби. И не на последно място – ражда се една красива любов, която е по-силна от религиозните догми, предразсъдъците и границите на времето и пространството.
https://enthusiast.bg/bg/novini/novini/ludmila-filipova-predstavi-voinata-na-verite
Людмила Филипова: Действието на новата ми книга започва в Търново
Писателката Людмила Филипова гостува в Регионална библиотека “П. Р. Славейков” във В. Търново, за да представи книгите си “Войната на буквите”, “Божият ген” и “Където се ражда слънцето”. Тя е автор на 14 романа, част от които са издадени на английски, руски, гръцки, турски, сръбски, а скоро и на италиански език.
– Г-жо Филипова, как решихте да напишете романа си “Войната на буквите”, който нашумя още повече след появата на едноименния сериал по него?
– По този роман започнах работа още преди около 18 години и вече мина много време от неговото излизане. Едно от нещата, които ме мотивираха да го напиша, бяха разговорите ми с чужденци, от които разбрах, че са много впечатлени от Кирилицата. Дотогава не се бях задълбочавала в това и намирах желанието им за странно, но когато започнах да събирам повече информация, първото, което открих, е, че българите не знаят абсолютно нищо за създаването на нашата писменост. Вторият ми мотив беше, че не ценим азбуката си. Някои хора, особено сред по-младите, намират проблем в това, че буквите ни са различни и чужденците не могат да ни разбират. Третото е един разговор с майки, в който те твърдяха, че скоро езикът ни ще се претопи и затова децата им учат чужди езици, а българският не е толкова важен за тях.
– Колко време Ви отне целият процес по създаването на този роман?
– Аз избягвам да си поставям срокове, но се старая винаги да съм възможно най-организирана. При всички мои книги искам да съм полезна на читателите си с информацията, която им поднасям. Тя не може да се намери в интернет и е резултат от множество изследвания, разговори със специалисти в дадената област. След като реша на каква тема искам да пиша, започвам огромно проучване, което е най-лесната и приятна част за мен. Правя го целодневно и дори през нощта. Когато събера многото информация и снимков материал, идва най-трудното – да създам сюжет, който да може да изнесе всичко това по един интересен и завладяващ начин.
– В какво се състоеше работата по тази ваша книга?Това е огромен изследователски труд.
– Върнах се далеч в историята на нашите букви, които са на много векове. Те пазят памет, която е страшна сила, и затова Византия толкова се е страхувала от писмеността ни. Българският народ е единственият, който е защитил с много жертви и кръв правото си да пише на своя азбука във време, в което буквално се е убивало, ако се пише на език, различен от иврит, гръцки и латински. Това за мен е едно от най-великите постижения на народа ни, за което до ден днешен трябва да сме благодарни и с гордост да пишем на нашата си азбука.
– Защо сега не воюваме за буквите си, а по-скоро лесно ги предаваме?
– Няма как да знаем накъде ще тръгне светът, Европа или пък нашата държава, но наистина би ми се искало да осъзнаем силата, смисъла и уникалността на нашата азбука. За съжаление това не става с поучения и младите хора сами трябва да го разберат.
– Книгата и филмът биха ли могли да помогнат за това?
– Доколкото разбирам, младите хора са имали най-голям интерес към филма и много от тях са се заинтересовали да прочетат повече за азбуката ни. Важното е, че се заговори за това, което иначе въобще не стоеше и не стои на дневен ред.
– Какво е най-интересното, което трябва да споменем, когато говорим за българската азбука?
– Няма друга страна на света, в която да са създадени повече от две азбуки, а в някои държави липсва и по една. В нашата малка земя са създадени цели 5 със световно значение и то само в Североизточната част на България.
– В друга своя книга – “Божият ген”, говорите за световни конфликти, при които секретни общества и влиятелни личности сблъскват интересите си в земите на България заради тайна на повече от 2 хил. години. Как успявате да съчетаете мистика, история, литература, конспирации и послания за нашите корени на едно място?
– Това всъщност е комбинацията, която се опитвам да правя в много от книгите си. Има го и в “Мастиленият лабиринт”, в продължението му “Антихтонът на Данте”. За мен сюжетът и всичките му елементи са средство да предам информацията на читателя по един по-приятен начин.
– В друг от по-новите си романи – “Където се ражда слънцето”, потапяте читателите в магията на нестинарството, орфическите мистерии, самодивските обреди. България има наистина богато историческо и културно наследство, което вълнува въображението.
– Наскоро чух, че по брой исторически обекти ние сме на трето място в Европа след Италия и Гърция и това е нещо уникално. След като обиколих мистичната Странджа, където се развива действието на романа, нямаше как да не напиша книга за нея. Тя сама по себе си е вселена, остров, застинал във времето и пространството. Това е единствената територия в Европа, която заради климатичните си особености не е била част от Ледниковата епоха. Затова там са останали древни образци на флората, фауната и дори химичният състав на почвата, които навсякъде другаде са изчезнали. Най-известният такъв вид е храстът зеленика, който е символ на Странджа. В тази планина хората са били дълги години изолирани от света и така традициите са се запазили непокътнати. В региона има обичаи, които отдавна са изгубени и не се помнят в останалата част от страната. Там непроменени най-дълго са се съхранили и траките, преди да се претопят в останалото население.
– Пишете ли нещо ново в момента?
– Да, следващата ми книга вероятно ще излезе в началото на месец юни и действието ѝ започва в Търново. За съжаление не засяга най-добрия момент за града, но такава е историята. Оттук излиза нещо, от което се ражда нова България. По тази книга работя в продължение на две години. Една от причините да започна да я пиша е, че преди 17 години, изследвайки териториите за “Войната на буквите”, хора от Шумен ме поканиха на тайна среща, на която ми разказаха история на 8 века, предавана от баща на син. В романа се разказва и за богомилите. Интересното за това движение, което е много повече от религиозно, е, че по данни на инквизицията са убити над 5 млн. богомили, а по неофициални данни вероятно говорим за 7-8 млн. Няма друго такова движение, което да е дало толкова много жертви в името на идея и виждане за един по-добър свят. Богомилите реално са имали виждане за съвсем нов икономически и обществен ред.
Николай ВЕНКОВ