Ярослава Прохазкова разговаря с Диян Стаматов

18 май 2023

 

 

• В Европа и в САЩ само най-важното трябва да се знае от всички, казва председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета
• Твърде сложни и академични са учебните програми по физика, математика, биология и химия
• Учителските заплати трябва да бъдат увеличени с 30% от 2023 г.
• Националната електронна платформа не беше направена добре, както очаквахме
• Ниските възнаграждения в регионалните управления демотивират експертите

 

- Г-н Стаматов, през последните дни активно заговорихте за необходимост от промени в средното образование - какви?

- Активен съм по една простичка причина….Съществува голям вакуум, който, за голямо съжаление, ни връща в изходна позиция отпреди година, когато бяха последните реални промени в средното образование.

За една година световното образование сериозно дръпна напред. В България нещата си стоят по един консервативен и дърпащ назад вариант. Заради голямата динамика много неща трябва да бъдат променени.

Поколението ученици също много бързо се променя. След COVID ситуацията, продължила 2 години, учениците са коренно различни. Начинът им на мислене и на учене е съвсем различен вече. Към това прибавяме и годината, в която имаме наш национален проблем. Всъщност може да говорим за една 3-годишна пауза за образователните промени. Трябва да се промени какво и как се учи. Темата се върти в пространството през последните 20 години, но реално нищо не е направено в учебното съдържание.

 

- През лятото се говореше, че децата ще започнат с нови учебни програми на 15 септември.

- Да, говореше се, но си остана там, във времето. Към тази много глобална тема се добавят и сериозните битови казуси като необходимостта от промяна на възнаграждението на учителските кадри. Връщаме се в изходна позиция отпреди година, когато нямахме такава инфлация.

Когато има битов проблем в сферата на образованието, всичко остава на заден план. Битовият проблем винаги е бил водещ, за да може да бъде направена следващата промяна. Инфлацията, която расте стремглаво, според почти всички директори води до необходимостта от сериозна промяна на възнагражденията на учителите от началото на следващата календарна година. Става дума за увеличение с 20-25, а дори и с 30 процента, за да покрие инфлационния индекс. Беше добре, че учителските заплати се удвоиха през последните 5 години. Лошото е, че инфлацията изяде 15-20% от тяхното увеличение, а това ще доведе до отлив на млади специалисти. Не можем да си го позволим, имайки предвид високата средна възраст на учителското съсловие. За да се случат всичките промени, това е важно условие, двигател за следващите стъпки.

 

- Какво точно в програмите трябва да се промени?

- Учениците вече са много прагматични. Те губят интерес към това, което им се предлага, още в края на първата минута. Това, което им се поднася, не е прагматично. Няма смисъл от неговото учене. Всъщност нашите учебни програми са на нивото от началото на 2000 г. А оттогава са минали 22 години все пак. Необходима е сериозна ревизия на програмите. Правеха се анкети с учители и родители за мнението им за програмите, но промяна няма. В програмите има много излишни факти. Потребността те да се наизустят обезсмисля целия процес.

Днес тази информация, добре знаем, може лесно да бъде намерена с един клик дори и от най-малкия ученик. Наличието на техническите средства позволява учениците да са много информирани. Ролята на училището е да канализира тази информираност, да насочи вниманието на учениците към правилните информационни източници, за да бъдат максимално добре използвани.

Всеки предмет съдържа много излишна фактологическа, а в някои случаи и много високо академична част. Тя не е променяна и продължава да е проблем на нашата образователна система. Това е в пряка връзка и с начина, по който учениците се изпитват. Пак от 2000 г. не е променяно съдържателно провеждането на изпитите - и при завършване на 7-и клас, и матурите. Променят се само отделни малки фрагменти, но не по отношение на самата съдържателна част. Трябва да се промени изходът, за да може да се промени и всичко, свързано с подготовката.

От много време учители и директори говорим за необходимостта да има изпит, който да е комбиниран с въпроси от различни предмети. Едно от най-хубавите неща, които се случват напоследък в нашата система, е възможността европейският план за възстановяване да влезе в училището чрез направата на STEM кабинети. Това е стъпката, която в началото на следващата година ще бъде направена. Финансова възможност ще имат всички училища според броя на учениците. Стотина училища вече имат такива кабинети. Много важно е, че всяко училище ще има право само̀ да избира какво да купи според това, от което има нужда - дали от кабинет по биология или по химия, по информационни технологии и информатика.

 

По кои предмети учебните програми са най-остарели?

- По-скоро са сложни. Най-сложни са по физика, математика, биология и химия. Това са предмети, които са важни за практиката на всеки. В същото време там академичният формат е изключително силно застъпен. Ако ги съпоставим с европейски учебни програми, нашите са най-тежки и тромави, с най-много съдържание. Европейските и американските са направени така, че да има базисно ниво за всички ученици, т.е. най-важното да се знае от всички. Останалото, което е максимално задълбочено, е за онези ученици, които имат висок интерес, нямат проблем с материала. В нашата образователна система всичко е на едно ниво - от най-слабо мотивирания ученик до отличника се очаква да знаят всичко. А това няма как да се случи.

 

- Казвате, че документацията трябва да бъде облекчена, електронният дневник не помогна ли за това?

- Електронният дневник помогна. Вече има национална електронна платформа, която го надгражда. Администрацията и учителите имат ангажимент всичко, което досега е било на хартиен носител, да прехвърлят в електронния формат.

За голямо съжаление, националната електронна платформа не беше направена добре, както очаквахме. Тя работи тромаво. Връзките между отделните фрагменти са бавни и това създава голямо напрежение.

Националната електронна платформа, която е заложена по закон, е новата съвременна бумащина в системата. Това е така заради слабата ѝ функционална възможност. Когато електронната платформа не работи бързо, тя създава проблем за хората, които я попълват. Вместо да бъде в помощ, тя се превръща в своеобразно бреме. Въпреки че вече 5-6 месеца алармираме за този проблем, няма напредък.

По закона за достъп до обществена информация Съюзът на работодателите изпрати въпроси до министерството във връзка с електронната платформа. Получихме отговорите, в които става ясно, че според министерството системата съществува, пак според хората от ведомството няма неустойка за тези, които са я направили, защото най-вероятно за министерството тя функционира нормално. Проблемът е, че това не е вярно. Убеден съм, че всички, работещи в структурите на средното образование, включително и в МОН, много добре го знаят. Апелът на всички директори е да вземат да я оправят.

Ясно е, че няма да се извинят и няма да кажат нормална човешка дума, но поне да я направят така, че да не ядосва всички, които работим в системата.

 

- Защо смятате, че регионалните управления на образованието не функционират както трябва?

- Регионалните управления са т.нар. малки министерства по места. С времето функциите им започнаха да се размиват. Причината е, че там заплащането стабилно изостава. Всички служители в управленията получават колкото минималната учителска заплата. Това, разбира се, ги демотивира да изпълняват елементарна контролна дейност. На много места нямат хора. А управленията са важно звено. Те имат ясно разписани ангажименти, но там вече не работят най-добрите педагогически специалисти, както беше преди време. Заради това те не изпълняват най-важната си функция - да оказват методическа помощ. Там работят държавни служители, които казват на министерството онова, което иска да чуе, а не самата истина.

Регионалните управления на образованието трябва да подкрепят добрите практики по различните предмети. Някога имаше открити уроци. Показваше се най-доброто пред цялата колегия. Организираха се конференции по отделни предмети на областно ниво. Насърчаваха се изявените учители. Днес управленията организират олимпиади, извършват контролна дейност по сигнал на родител, т.е. по жалби и за съжаление, тяхната функция се изчерпва дотук.

 

CV

• Роден през 1967 г. в Карнобат
• Завършил биология в Софийския университет през 1993 г.
• Учител в 119-о средно училище “Акад. Михаил Арнаудов”
• Последователно директор на 150-о основно училище и на 8-о средно училище
• От 2005 г. ръководи столичното 119-о средно училище
• Заместник-министър на образованието във второто правителство на Бойко Борисов
• Председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета

 

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/13071028