Извънредни парламентарни избори 2023
След приключването на предсрочните парламентарни избори, проведени през октомври 2022 г., стана ясно, че кабинет трудно ще бъде съставен. В парламента влизаха следните политически субекти: ГЕРБ, ПП, ДПС, БСП, „Възраждане“, ДБ („Демократична България“), БВ( „Български възход“).
Математика vs политика
Изборите бяха спечелени от ГЕРБ. Класиралите се на изборите втори ПП заявиха, че биха били опозиция в новия парламент.
Математически дори се оказа невъзможно, в един момент, съставяне на коалиция, която да има мнозинство в парламента при отсъствието на ГЕРБ или ПП в нея.
Излъчване на кабинет
На теория след избори може да бъде излъчен кабинет на мнозинството или кабинет на малцинството. Въпросът е в реализирането на реформаторски политики и извеждане на хоризонт за управление пред кабинета.
В първия случай се провеждат реформаторски политики и се реализират реформи и стратегически задачи на управлението.
Във втория случай се излъчва кабинет, който разчита на „плаващи мнозинства“, на мнозинства по отделни теми.
Разговорите между големите политически играчи : коалиция невъзможна
Сложната ситуация, която се получи на изхода от урните, след изборите през 2022 г., предполагаше политически компромиси (от основните политически субекти) в разговорите по политики или отиване на нови предсрочни избори.
Експерти обясняваха, че политическите субекти (партиите) в конкретния момент сякаш бяха по-скоро заинтересовани да препотвърдят позиции и следвани линии на поведение, отколкото да мислят компромисите и формулата за кабинет.
Политическата криза
Три мандата бяха използвани съгласно Конституцията за излъчване на кабинет. Само един път, при мандата на ГЕРБ, при първия връчен от президента мандат, се стигна изобщо до внасяне на проект за кабинет за гласуване в пленарна зала.
При дефицит на ефективен диалог в парламента и невъзможност за реализиране на успешен мандат за кабинет, президентът на страната Румен Радев насрочи нови извънредни парламентарни избори, които следваше да се състоят на 2 април 2023 г.
Нови политически играчи и познати политически играчи
На политическата сцена излязоха два нови субекта: НДСВ обяви своето...завръщане в голямата политика(?), възникна и нова коалиция „Левицата!“ , създадена от леви формации и движения извън БСП („Изправи се БГ“, „Движение 21“, „АБВ“ и други).
Своето място в актуалната българска политика щеше пак да отстоява и ИТН. Логика и в това определено имаше, след като и поредните извънредни избори не доведоха до съставянето на редовен кабинет. Мисли на политици и анализатори се насочиха към модел, морал, стандарти, двойни стандарти...
Висок процент негласуващи
Не само проблем за легитимация на политиката пред избирателя, но и сериозно предизвикаталство за гражданско решение оставаше високият процент на негласуващи на избори. Към 60% бяха негласуващите на последните извънредни парламентарни избори в България(2022).
Политици и политики
Появиха се проблеми с обосноваването на политиките, в контекста на възможни взаимодействия между политическите субекти и създавани коалиции, в търсене на управленската формула: с кого и как, с интерпретацията на т.нар.червени линии, със смисъла на компромисите в актуалната политика.
Социолозите (преди кампанията)
Според социолизите на „Галъп“, ако изборите бяха през март щеше да има паритет между "Продължаваме промяната - Демократична България" и ГЕРБ-СДС - двете коалиции биха получили почти идентична подкрепа с 27.2% и 26.6%. В спор за третото място ДПС получаваше 13,4%, „Възраждане“ - 12.3%. БСП оставаше на пета позиция със 7.3%. Под чертата, но с възможност за прескачане на бариерата, бяха "Български възход" с 3.7%, "Има такъв народ" - с 3.4% и "Левицата!" - с 3.2%.
Неизвестните моменти на изборите...
Очертаха се два вида неизвестни моменти, интересни за политолози и коментатори: битката за първа и втора позиция на върха и тази при политическите формации „на ръба“ за влизане в новия парламент.
Това кой ще спечели изборите беше важен момент в психологически план (възход в доверието на хората към политиките) и в политически план (получаване на първия мандат за съставяне на кабинет).
И трите формации „на ръба“ трябваше да правят някак си по-активна/ по-агресивна кампания за морал и истина в политиката. Вариантът „по-агресивна кампания“ е сложно решение и риск да бъдат изплашени или отблъснати избиратели.
Социолозите (по време на кампанията)
Според изследването на „Центъра за анализи и маркетинг“, проведено в дните 16-19 март, т.е. в средата на кампанията, шест политически формации (партии и коалиции) щяха да влязат в парламента. "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) получаваше 25,7%, ГЕРБ-СДС - 24,7%, ДПС - 13,8%, "Възраждане" -12,5%, БСП 8,1%, "Левицата!" -4%.
Резултатите
Още на 03.04. 2023 г. ЦИК излезе с информация, че при 95.89% обработени СИК протоколи в РИК на първото място с 26.51% от гласовете заставаше ГЕРБ-СДС. "Продължаваме промяната - Демократична България" ги следваха с 24.90%. "Възраждане" бяха трети с 14.38%. ДПС получаваше 12.95% от вота. Гласувалите за "БСП за България" бяха 8.97%, а "Има такъв народ" имаше подкрепата на 4.16% от избирателите.
При тези резултати разпределението на мандатите в новия български парламент, преди официалното решение на ЦИК, щеше е, съобразно направени прогнози на социолози: ГЕРБ – 69, ПП-ДБ 65, Възраждане 38, ДПС 34, БСП 23, ИТН – 11.
Активността на избирателя на Избори 2023, измерена от социолозите на „Алфа рисърч“, достигна до 40,5%.
Димитър Карарусинов
Приложение
Избори 2023. Паралелно преброяване на социологическите агенции
ГЕРБ-СДС обръща резултата и печели 1-3 процента преднина пред "Продължаваме промяната-Демократична България", показват първите данни от паралелното преброяване на социологическите агенции на база 99 до 100% изпълнение на извадката. Това все още не са окончателни резултати и могат да претърпят промени.
Агенция "Алфа рисърч" (100%) дава следния резултат към този час:
ГЕРБ-СДС – 25,7%
ПП-ДБ – 25,1%
"Възраждане" – 13,9%
„ДПС“ – 13,6%
БСП – 9%.
ИТН - 3,9%
Според извадката на 99% от паралелното преброяване на агенция „Галъп“ резултатите са:
ГЕРБ-СДС – 26,2%
ПП-ДБ – 24,6%
„Възраждане“ – 14,5%
ДПС – 13,4%
БСП – 9,2%.
ИТН - 4%.
Избирателната активност според "Галъп" е 39%.
Според "Тренд" при 100% паралелно преброяване ГЕРБ-СДС печелят с 26,2%, а ПП-ДБ – 25,0%. Следващи са „Възраждане” - 13,7%, ДПС - 13,0%, БСП - 9,1% и ИТН - 4,3%.
Избирателната активност у нас според паралелното преброяване на „Тренд” е 35,3%.
Сходни резултати дава и паралелното преброяване на „Маркет линкс“ при 100% обработени данни: 25,6% – ГЕРБ; 25,3% - ПП-ДБ; 14,5% - ДПС; 13,9% - „Възраждане“; 8,1% - БСП; ИТН - 3,8%. "Български възход" получава 3,6%.
https://m.offnews.bg/news/Politika_8/Paralelno-prebroiavane-GERB-obrashta-rezultata_798344.html
Изборната комисия определи 738 секции за гласуване зад граница
Централната избирателна комисия утвърди броя и местата на секциите зад граница на база броя подадени заявления и на предсрочните парламентарни избори на 2 април българите в чужбина ще могат да гласуват в 738 секции в 62 държави, като броят им е със 17 по-малко спрямо изборите през октомври.
И този път най-много места за гласуване ще бъдат разкрити в Турция - 162 (или с 4 по-малко в сравнение с октомври). Във Великобритания ще има възможност да се гласува в 118 секции. Броят им е с 8 по-малко спрямо 2 октомври, но от решението на изборната комисия се разбира, че част от секциите са обединени по предложение на местните доброволчески общности.
В Германия, където има голяма българска диаспора, ще може да се гласува в 74 секции. От изборите през ноември 2021 г. властите във Федерална република Германия налагат ограничение за разкриването на секции, като условието е такива да има на не повече от 40 места извън дипломатическите и консулските представителства. Това засега обаче не е причинявало съществени промени в провеждането на изборите.
Останалите държави с относително голям брой секции са: Испания - 64 секции, САЩ - 56 секции, и Италия - 26 секции. В съседните на България страни Гърция, Северна Македония, Сърбия и Румъния секциите са съответно 21, 7, 4 и 1. Броят на местата за гласуване в Гърция значително е намалял (с 53), тъй като от ЦИК са подкрепили предложението на Министерството на външните работи секции да не бъдат разкривани в малки населени места - туристически дестинации, тъй като в тях няма трайно уседнала българска общност и за които през април не се очаква активен туристически поток от страна на българските граждани.
От решението става известно също така, че изборната комисия се е съгласила с аргументите на външното министерство, че са налице съображения за нецелесъобразност за определяне на избирателни секции в някои от дипломатическите и консулски представителства на Република България, преди всичко поради политическа нестабилност в съответната страна, и затова няма да разкрие секции там.
Както и на изборите през октомври 2022 г., българските граждани няма да могат да гласуват в Ирак, Сирия, Палестина, Либия, Йемен, Иран и Афганистан. Заради малък брой подадени заявления или защото въобще няма такива няма да се гласува във Ватикана, Индия, Пакистан, КНДР, Монголия, Мексико, Куба, Аржентина, Етиопия, Казахстан, Узбекистан, Виетнам, Индонезия, Намибия, Филипините. Заради военната обстановка секции няма да има за втори път в Украйна. Българите там са подали само 9 заявления. Затова пък в Русия са предвидени две секции - една в българското посолство в Москва и една в консулската служба в Санкт Петербург.
Две държави - Швейцария и Норвегия, все още на са дали съгласие да има секции за гласуване извън дипломатическите и консулските представителства на вота на 2 април, се разбира от решението. ЦИК ще обяви местата и секциите за гласуване в тях "под условие", като ще се изчака до 20 март, за да се получи окончателен отговор.
Обстоятелствата и този път не позволиха секциите в чужбина да надминат рекорда от юли 2021 г., когато броят им достигна 784 заради отпадането на ограничението за места за гласуване извън ЕС. На парламентарните избори през октомври пък се гласуваше в 755 секции, а през ноември 2021 г. - в 751 секции в чужбина.
За разкриването на допълнителни секции извън дипломатическите и консулските представителства беше необходимо българите зад граница да съберат поне 40 заявления. Подадените заявления този път достигнаха малко над 47 хил., или 10% по-малко в сравнение с изборите на 2 октомври и почти 40% по-малко спрямо 4 април. По прогнозни данни на Министерството на външните работи на изборите през април в чужбина ще се гласува с между 240 и 410 устройства за машинно гласуване.