ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Митрополит Николай: Повярвайте, Бог е тук и винаги е готов да ни помогне

06 януари 2023

 

 

Нека всички отправим молитва за мир, спокойствие и добри дни, казва предстоятелят на Пловдивската епархия

Близките ми сътрудници ме съветват да използвам по-дипломатичен език и да не бъда рязък, но аз обичайно не ги слушам

Радко Паунов разговаря с митрополит Николай

 

- Ваше Високопреосвещенство, нямате ли усещане, че посрещаме една трудна Коледа във всяко отношение – бушува война, България е раздирана от разногласия и нестабилност. Според вас как страната и светът могат да излязат от тази тежка ситуация?

 

- Възлагате ми прекалено големи надежди, че знам решенията на всички национални и световни проблеми.

 

Това, с което мога да се опитам да съм полезен, е да ви предложа една възможна гледна точка за причините за сегашните неволи.

Ако говорите за войната между Русия и Украйна, наскоро имах възможност по друг повод да обърна внимание, че преди военния конфликт между тези две страни се зароди един друг спор, а именно за това трябва ли Украйна да има своя автокефална църква и как тя трябва да се създаде?

Вярвам, че докато църковният спор не бъде разрешен в духа на християнската любов и строго на плоскостта на църковните канони, военният конфликт няма да спре.

Дълбоко вярвам, че причината за светските злощастия винаги се корени в нарушаването на Божия закон и на принципа на любовта

Същото се отнася и за нашите вътрешни крамоли. Докато не започнем да се ръководим от правилото: “Обичай ближния си, както обичаш себе си, а Бог повече от всичко!”, обществото ни няма да се успокои.

Убеждението, че една група от обществото може да надделее и да наложи волята си над друга група със сила и че омразата може да бъде двигател за позитивни обществени промени, е изумително погрешна концепция.

Аз ви предлагам концепцията на православната църква и нека времето да покаже коя от двете е била вярната.

 

- В тази прагматична епоха хората дали вярват още в чудеса - изобщо съвременният човек в какво вярва?

- Наскоро някой беше писал, че е учудващо колко хора вярват в измислицата, че човекът е произлязъл от маймуната, и същевременно колко много от тях се съмняват, че Иисус Христос се е родил, умрял е на кръста и е възкръснал, въпреки че това са доказани исторически факти.

Какво да ви кажа. Виждате колко в днешно време бързо и лесно се възприемат лъжите и колко трудно си пробива път истината. Сякаш хората масово са загубили ума си и искат да бъдат лъгани.

Това има своето богословско обяснение, но нека го спестим, за да не си разваляме настроението. Ще кажа само: Повярвайте в Бога, ако искате да живеете добре тук, а после да имате живот вечен!

Нима наистина смятате, че чудото на живота е проста комбинация от химични елементи

и че след смъртта няма нищо? Че природата просто така си е играла да създаде човека напълно безсмислено?

Изгубвайки вярата в Бог, обществата започват да боледуват и това е видимо. Хората, изгубили вяра в Бог, страдат и това го наблюдаваме ежедневно около нас.

Тъй че бих препоръчал да започнем да възстановяваме вярата си. Виждаме накъде води животът в неверие. Нали не ви харесва посоката, която сме поели?

 

- Често повтаряте, че църквата е единствената опора, която ни е опазила и съхранила в тежки времена. Как тя би се обърнала днес към съвременния човек?

- Това, че църквата ни е опазила като народ в тежки времена, също е доказан факт. Какво е опазило българите през онези 500 години според вас, ако не православната вяра?

Впрочем обърнете внимание, че и днес в чужбина там, където няма българска държава, българските общности инстинктивно започват да търсят църквата. Знаете ли защо? Защото православната вяра представлява нашата базова идентичност.

Когато загубиш България, започваш да разбираш, че това, което те прави българин, е на първо място обстоятелството, че си православен християнин.  

Дядо Николай целува една от петте чудотворни икони.

Докато си православен, си българин. Загубиш ли вярата си, губиш себе си

Това нашите деди са го знаели и са били готови да пожертват всичко друго, но не и вярата си. Тя ни е опазила като народ, а не материалните богатства, които са се разпилели на прах.

В бъдеще пак тя, а не материалните богатства, ще ни опази. Това впрочем все повече интелигентни хора започват да го осъзнават. Освен тези, на които им е все едно дали ще са българи и от каква народност ще са децата им.

Така и някои наши сънародници преди няколкостотин години са сменили вярата си заради облаги и са се претопили и изчезнали. Останали са онези, които са я опазили. Четете си историята, българи!

 

- Вашите слова винаги предизвикват голям отзвук. Как ги подготвяте и как подбирате темите, по които се обръщате към миряните?

- Митрополитът има три правомощия, които са същевременно и негови задължения: да свещенодейства, да управлява епархията и да проповядва.

Те са равни по важност, но най-видно е задължението му да проповядва. Искам да ме разберете правилно, аз не произнасям слова, защото така съм решил в даден момент.

 

     

Аз съм длъжен да проповядвам ежедневно, непрекъснато, във всеки свой разговор, независимо дали от амвона, или в тесен кръг.

Да проповядвам Словото Божие, да съобщавам Истината от гледна точка на нашата православна вяра, да изобличавам и порицавам отклоненията от вярата, когато ги виждам, и да вземам отношение към всяка житейска ситуация или казус през призмата на учението на Църквата. Това не е въпрос на мое желание.

По силата на сана ми аз съм длъжен да проповядвам, тоест да говоря. Да съобщавам принципите и ценностите,

в които ние, православните християни, вярваме, да ги привеждам към конкретната ситуация, която е станала тема на проповедта ми, и по този начин да подсказвам решенията на различните казуси чрез учението на нашия Господ Иисус Христос.

А Той, вярвайте ми, ни е дал универсалните решения за всички житейски ситуации. Тъй че в това, което вие наричате слова, а те по същество са проповеди, коментирам актуални въпроси от нашето ежедневие през призмата на православната вяра и се опитвам да покажа на слушателите, че съществува и такава гледна точка.

Ако те срещат отзвук, както казвате, то е, защото Истината е силна.  

Февруари 2013-а, в два тура и при тайно гласуване Светият синод избра новия Български патриарх Неофит. Митрополит Николай (вторият от дясно на ляво) и останалите владици на Българската православна църква пред храм-паметника “Св. Александър Невски”.

Радвам се, когато мога да я предам правилно, защото това означава, че съм намерил адекватните думи, с които да съобщя на съвременния човек на разбираем за него език едни положения, които са известни от 2000 години.

Иначе казано, старая се да преподавам вярно Словото Божие, доколкото ми е по силите.

 

- И все пак как подбирате темите, по които проповядвате?

- Обичайно споделям с близките си сътрудници темата, по която мисля да взема отношение в предстоящата си проповед, и изслушвам мненията им.
Църквата е съборна и митрополитът е длъжен да има предвид гледните точки на съработниците си по който и да е въпрос, включително и по този.

Обсъждаме богословските аспекти на посланията, които трябва да залегнат в проповедта.

Обичайно те ме съветват да използвам по-дипломатичен език и да не бъда рязък, но аз обичайно не ги слушам (Смее се - б.а.).

 

- Казахте, че имате сложен характер. Съжалявате ли за някои критики, които сте отправяли през годините?

- Сложният ми характер се дължи вероятно на прекомерната ми взискателност, от която страдат най-вече хората около мен.

Когато става дума за Църквата, не приемам думата компромис,

признавам. Независимо дали става дума за реда на богослужението, за строителство на храм или при порицаването на явления в съвремието, които нашата вяра дефинира като грях.

С годините се научих да бъда по-търпелив и да проявявам разбиране към факта, че хората имат различни качества и възможности. Те трябва да бъдат мотивирани да ги проявяват по най-добрия начин, с разбиране и с добра дума.

Но ако засегна неволно някого, после винаги търся начин да се извиня, това със сигурност.

 

- Понякога не сте ли се упреквали за изречени от вас силни думи?

- Не, не съжалявам за нищо, което съм казал публично в проповедите си, защото това, което казвам, произтича от вътрешното ми убеждение. Сигурно съм могъл да бъда по-дипломатичен, но това не ми е в характера, а и вероятно тогава нямаше да има този резонанс.

Знаете ли, че всъщност аз съм много благодарен на българските медии. В продължение на години те ме титулуваха като най-скандалния митрополит.

Всяко мое изказване беше цитирано със заглавието “Скандал!”. По този начин медиите накараха дори и тези, които не са чули, че изобщо съм казал нещо, да чуят, а и да прочетат какво съм казал и с това разширяваха аудиторията много отвъд стените на храма.

Какви ли чудеса не прави Бог!

Нека ви разкажа една случка. Преди много години млада репортерка ме спря на излизане от църква, бутна микрофон пред лицето ми и със строг глас ме попита: “Вие какво мислите за аборта?”.

Отвърнах : “Абортът е грях, естествено.” На другия ден прочетох заглавие: “Скандал! Според митрополит Николай абортът е грях!”.

Младата ви колежка беше решила да произведе новина от едно схващане, което църквата изповядва, откакто съществува. Това, разбира се, не е никаква новина, нито е скандал, че един митрополит смята така.

Ако сега я срещна, бих я попитал, като гледа демографската криза и си помисли колко българчета можеха да са се родили, а не са, какво мисли тя днес за абортите?

По този и други подобни въпроси възнамерявам и в бъдеще да се придържам към позицията на Църквата, независимо че за изнежения съвременен слух някои схващания могат да звучат скандално. Аз със сигурност няма да съжалявам, но дали няма да съжаляват тези, които не са ни чували?

 

- Обикновено завършвате проповедите си с думите: “Мир вам!”. Какво трябва да направим всички, за да дойдат мирът и спокойствието, от които толкова много се нуждаем?

- Повярвайте, че Бог е тук, наблюдава ни и винаги е готов да ни помогне, ако помолим за помощта му, а не се опитваме всячески да му пречим.

Позволете ми чрез вас да отправя един призив. Нека в нощта на Бъдни вечер всеки от нас прочете молитвата “Отче наш” и помоли Бог да даде на България мир, спокойствие и добри дни.

Нямате представа каква е силата на колективната молитва на един цял народ

Нека го направим заедно. Да прочетем Господнята молитва и да помолим младенеца Иисус Христос да помогне на семействата ни, на близките ни и на България.

Нищо няма да ни коства, нали?

 

https://www.24chasa.bg/mneniya/article/13381499