"Галъп": Правителство или избори
56% от запитаните избират опцията „Предпочитам да се състави правителство, дори с компромиси“, пред 26,7%, които избират „Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори“. Останалите не могат да отговорят. Източник: Галъп Интернешънъл Болкан
Правителство предпочитат мнозинства от близо 80% от привържениците на ГЕРБ, над 60% от тези на ДПС, близо 60% от поддръжниците на „Продължаваме промяната“, над половината от тези на БСП. И при „Демократична България“ тези, които искат правителство, не са значим дял, макар като цяло дяловете „правителство“ и „избори“ да не показват голяма разлика. Източник: Галъп Интернешънъл Болкан
Голямото изключение е „Възраждане“ – където мнозинство от близо 60% са за нови избори. Разбира се, натрупванията по електорати в една социологическа извадка не са толкова големи (особено при по-малките партии), че да се правят финални изводи, но данните в общи линии доказват вече наблюдавани тенденции.
Опцията президентска република
С възможността в България да се въведе форма на президентска република се съгласяват 24,5% от анкетираните, но 47,5% не са съгласни. Социолозите смятат, че като цяло идеята явно не събужда обществено въодушевление и напомнят, че такива са и предишни данни на агенцията. Висок остава процентът на тези, които не могат да преценят – 28% и това се дължи на липсата на познаване на детайли по тази тема.
Измежду основните електорати преобладава несъгласието с идеята, а сериозното изключение е този на БСП, където приблизително равни дялове са „за“ и „против“. Разбира се, отражение в тази тема оказва и отношението сред различните електорати към действащия президент Румен Радев. Източник: Галъп Интернешънъл Болкан
Предпочитания към еврото
По традиция перспективата за въвеждане на еврото извиква известна обществена тревога. 55,9% у нас не са съгласни, че България трябва да въведе еврото, 28,1% са съгласни, а 16% не могат да преценят. Този тип нагласи са стандартни от години и не представляват изненада.
Любопитното е, че електоратът, който е в най-голяма степен „за“, е този на ГЕРБ, докато всички останали, дори този на „Продължаваме промяната“ показват по-скоро неохота. При „Възраждане“ и особено БСП тя клони към единодушие. Разбира се, едва ли политическите предпочитания са единствен основен фактор. Личи си, че желанието да се въведе еврото намалява с възрастта и расте с доходите. По всичко личи, че е нужна особено ясна разяснителна кампания за еврото, която да преодолее обществените страхове.
Източник: Галъп Интернешънъл Болкан
Петя Стоянова, Десислава Попова