ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Здравка Евтимова: Година изпълнена с предизвикателства, изискващи реакция и мъдрост

14 януари 2022

 

 

 

Дойде времето да сме повече Алекоконстантиновци и по-малко Ганьовци
* Човек превръща трудностите, през които е преминал, в склад за поуки
* Спасението на всеки индивид е заключено в спасението на общността
* Родени сме да надмогнем негативното в себе си
 
- Г-жо Евтимова, каква равносметка си направихте за изминалата година? Каква беше тя за вас в личен план, но и как я видяхте за обществото ни?
- За мен беше година, изпълнена с предизвикателства в една или друга степен, изискващи нашата реакция и мъдрост. А що се отнася до обществото ни, ако мога да направя едно такова сравнение - България се намира в пубертета на своята демокрация и както при всеки пубертет, понякога изпитва тъга, чувство на самота, на неудовлетвореност. Знаете през какво преминахме. Беше година на протести, на смяна на няколко правителства, проведохме няколко избора. Накрая политическите сили успяха да сформират кабинет, който е натоварен с много надежди. Но искам да се върна отново на пубертета. Както споменах, за този период е характерно чувството за неудовлетвореност, но може би не усещаме, че това е и време на огромна жизнена енергия. Върху това искам да поставя фокус - че днес България има такава жизнена енергия въпреки огромните предизвикателства пред нас. Какъв е начинът за използване на тази енергия? Разбира се, той може да бъде използван в позитивна посока, на благоденствие, въпреки тежката криза, с много измерения, която ни дебне зад ъгъла. Но аз съм убедена, че имаме енергията да се справим с това - било то в здравен аспект заради пандемията, икономическите и социалните измерения, които трябва да прогоним.
 
- Щом казвате, че се намираме в пубертета на своята демокрация, това означава ли, че тепърва се учим на тези ценности?
- Не бих казала, защото ценностите се придобиват още от първите дни на живота ни. Знаете, че още докато е малко едно дете, родителите му започват да му внушават кое е добро и кое е зло. Човекът е роден, за да побеждава негативното в себе си, да надмогне чувството на ненавист, което постоянно блика в гърдите му. Затова бих казала, че сега сме една сплав от очаквания, от неудовлетвореност, но и надежда. Но какво прави всеки човек - превръща неудовлетвореността си в гориво, за да тръгне към добро. Трябва да израснем над тази ненавист. Затова се надявам, че политическите сили, които създадоха правителство, ще заложат на мъдростта. Тогава неразбирателството се превръща просто в един междинен етап, нужно е просто да се направи крачка за преодоляване на кризата.
 
- Измори ли се наистина обществото ни от пандемията, няколко пъти излизахме на избори?
- Дали сме изморени, в много голяма степен зависи от отделния индивид. Колкото повече предизвикателства има човек, толкова по-големи сили в себе си отприщва. Не случайно една поговорка гласи, че „ковейки, се става ковач“. Тоест, когато човек мине през трудностите, излизаме от тях не само по-силни, но и по-гъвкави от преди. Така че може и да има една физиологична умора, но не бих казала, че наблюдавам духовна. Човек превръща това, през което е преминал, в склад за поуки. И когато попадне в нова, трудна, на пръв поглед непреодолима ситуация, ние се връщаме към нашите файлове с опит и се опитваме да изтеглим от тях поука. Тя не винаги е достатъчна, защото условията са различни. Но огромен плюс за нас е тази гъвкавост, която сме придобили. Така благодарение на опита си действаме съобразно новите обстоятелства. Затова бих казала, че духовна умора няма, по-скоро понякога има неудовлетвореност. Алеко Константинов е казал: „По-добре да бъдеш недоволен човек, отколкото доволна свиня“. Мисля, че вече е дошло времето да създаваме от младостта нови Алекоконстантиновци и да се борим с Ганьовеца. Дойде времето българите да са повече Алекоконстантиновци и да прогонят Бай Ганьо от себе си.
 
- Думите ви за пореден път ме убеждават, че винаги намирате надежда, виждате доброто. Разказите ви също го доказват, как успявате в такива времена?
- Всеки човек живее с доброто. То е другото име на бъдещето. Човек е сплав и от много мрачни страни като злоба, завист, но той не трябва да залага на тях. Онзи, който изпитва злоба и завист, съкращава живота си. Той заличава най-красивото от себе си - своя талант. А аз съм убедена, че всеки човек има талант. Един може да пише разкази, друг да лекува хората, трети да прави автомобили. Този, който няма някакви специални дарби, пък е душата на компанията. Това е личността, към която всички се обръщат в трудни моменти. Ако човек се поддаде на тези отрицателни емоции, той заличава именно този талант, който е в основата на неговия живот. Затова смятам, че ние не само търсим, не само намираме, но и живеем с доброто. Колкото и малко да е то, трябва да се концентрираме върху тази светлина. Тогава ще преодолеем всяко предизвикателство.
 
- Това означава ли, че всеки търси своята кръв от къртица, своето спасение?
- Ако търсиш да спасиш само себе си, то няма да стане неминуемо. Спасението на всеки индивид е заключено в спасението на общността. То доминира в много широк смисъл. На първо място е здравето, оцеляването на хората, с които живеем. На второ място - да имаме социална сигурност. Това е много трудно в тези изпълнени с напрежение времена, но не е непреодолимо. Когато впрегнем силите си, когато знаем, че струваме нещо и сме убедени в собствената си ценност, ние ще постигнем и социална сигурност. От друга страна, знаем какво е икономическото състояние на цялата планета. Това отново е едно огромно предизвикателство. Съзнателно не използвам думата пропаст или трудност, защото те ни смъкват надолу към безизходицата. Но думата предизвикателство означава, че ние ще преодолеем нещо и ще бъдем по-високи от него. Затова съм убедена, че в общността, в добруването й е спасението на всеки отделен индивид. Пък колкото и трудно да се постига това.
 
- Трудно ли се пише във време на пандемия или напротив - изолацията помага за това?
- Разговаряла съм по въпроса с много мои приятели. Някои от тях са белетристи, други - критици. Факт е, че пандемията прави сетивата ни далеч по-чувствителни към обкръжаващата ни действителност. Това води до желанието на човек както да напише нещо, така и с него да се превърне в лекарство за болките за нашата общност. Така че пандемията може да се разглежда в две основни посоки. Тя ни кара да се затворим физически, да спазваме дистанция, което много често е непоносимо за нас. Но от друга страна - отваря пътя за духовното общуване. Пътувайки във влака от София до Перник всеки ден като хиляди перничани, чувам как хората се поздравяват, споделят си. Ние сме дори една група приятели и когато имаме време, пием кафе. Ето това е много топло лекарство срещу пандемията. Онзи ден прочетох едно есе, че човекът, който се усеща оценяван, независимо за какво, се поддава по-трудно на всякакви инфекции. Обичаният човек е непроницаем за инфекции. Нека се чувстваме необходими и да се обичаме. Така даваме много по-малък шанс на заразата да ни завладее. Така и общността ни ще бъде по-устойчива и по-сплотена.
 
- Оптимист ли сте за младите хора, особено след това онлайн обучение, опасявате ли се, че нивото на грамотност съвсем ще спадне?
- Напротив. Голям оптимист съм за младите хора. Вече трета година водя курс по творческо писане в Софийския университет и смея да твърдя, че срещам изключително талантливи млади хора. Наскоро им поставих за задача да напишат есе по мисъл на Юнг, бащата на аналитичната психология. Той казва, че обратното на любовта е не омразата, а властта. Бях удивена от дълбоките им и интересни тези. Също така бях жури през изминалата година и на четири конкурса за пишещи млади хора, където участваха много талантливи хора. Това ми дава основание да твърдя, че младите хора са талантливи, решителни, което много ни радва. Младостта избира своя път и го следва. Когато поемеш по един път и го превърнеш в път на живота си, пък дори да е погрешен, неминуемо става правилен. Тогава ти си вложил сърцето и душата си. А когато си бил упорит и последователен в това, то неминуемо се превръща в правилно.
 
- Какво си пожелахте за себе си и семейството си и каква България искате да видите през тази година?
- На себе си и семейството си, на българите пожелавам добро здраве. Нека да живеем в една България, която да е за пример. Когато кажеш българин, то да е синоним на високи постижения, на отличен продукт, на интелигентни и мъдри хора, които умеят да управляват гнева и недоволството така, че да го превърнат в гориво в посока и благосъстояние. Пожелавам си още добри здравни грижи, зачитане и респект към отделния човек, независимо от политическите му пристрастия, от коя прослойка произлиза, от това дали има банкова сметка, или пък се бори да се наложи някъде. Искам да живея в България, в която се раждат здрави, щастливи, умни и добри деца. Ние го можем - децата ни са умни и красиви. Нека създадем за тях страна, с която да се гордеят.
 
Визитка:

Здравка Евтимова е родена в Перник през 1959 г.
Завършва английска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1995)
Специализира художествен превод в Сейнт Луис, САЩ. Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, както и произведения на български писатели на английски език. Била е редактор на българската секция на сп. Muse Apprentice Guild - Сан Диего, САЩ, и редактор за България на сп. Literature of the Avanteguard за кратка проза, Великобритания
Носител на Националната литературна награда за български роман на годината „13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ“ 2016 за романа „Една и съща река“ (2015, ИК „Жанет 45“)
https://www.monitor.bg/bg/a/view/pisateljat-i-prevodach-zdravka-evtimova-bylgarija-se-namira-v-puberteta-na-svojata-demokracija-294567