Извънредни парламентарни избори 2021 – 2.0
През ноември 2021 г. се състояха нови извънредни парламентарни избори. Това бяха втори по ред проведени извънредни парламентарни избори …през 2021 г.
Контекст
До провеждането им се стигна след като не бяха реализирани три връчени от президента Румен Радев мандата и 46 НС не съумя да излъчи кабинет.
Първата политическа сила излъчи свой кабинет, представи го, заяви желание за кабинет на малцинството. ИТН не намери подкрепа и стигна до разногласия по проекта за кабинет с другите т.нар.”партии на протеста”. До гласуване в планарна зала не се стигна.
Втората политическа сила ГЕРБ заяви, че е опозиция в новия парламент, не намери партньор за разговор по управлението още преди да бъде връчен мандатът. Получи мандат и веднага го върна на президента.
Не реализирането, а дори разискването на възможност за реализиране на мандат се оказа проблем…и за третата политическа сила БСП.
Традиционната левица пожела да води разговори с всички политически субекти в парламента за съставяне на правителство без условия и без ГЕРБ и ДПС. Последва отказ за разговори…от ИТН.
Новата антисистемна партия ИТН прокарваше интерпретация, че ГЕРБ и БСП са системни партии, с които формацията няма да прави коалиция за упражняване на власт. Сред партиите на промяната не бе постигнато съгласие по предложения за кабинет, представени от ИТН.
Политическата криза
Провеждането на втори по ред извънредни парламентарни избори през календарната година водеше към изводи за съществуваща сложна политическа ситуация…и политическа криза със сложни измерения.
Кризата се определяше от невъзможността да бъде намерен баланс между позиции за диалог и участието със споразумения за управление както на "системни", така и на "несистемни" партии, представени в парламента.
При резултата от вота на хората за 46НС математически бяха невъзможни каквито и да било формули за власт без съставянето на…коалиции не от 2, но дори и от 3 формации. До официални разговори за излъчване на експертен кабинет с евентуално ограничен във времето срок на действие и подкрепен от няколко формации не се стигна.
Политическият диалог
Политическият диалог се превърна в сериозен проблем за партиите, представени в парламента и в сериозно предизвикателство пред българските политици като цяло.
Консенсусът и компромисите като част от политическите сценарии и действия за упражняване на власт сигурно ще следва и занапред да бъдат преосмисляни много сериозно от партиите.
Гражданското участие
Провеждането на избори в ситуация на пандемия бе предизвикателство пред партиите и избирателя. И това се отнясяше и за кампанията по изборите, и за участието на гражданите в изборите.
Социологически агенции излизаха с цифри в изследвания на намерения на хората за към 50-55% твърдо решили да гласуват на извънредните избори. Това означаваше малко над 3 млн. българи да пуснат бюлетини и към 45% активност по избирателни списъци.
При по-висок процент на гласували, резултатът на изборите би бил по благоприятен за т.нар.”партии на промяната”, интерпретираха експерти.
Технологии и вот в чужбина
Машините за гласуване пак щяха да бъдат използвани и на новите извънредни парламентарни избори. Не бяха направени корекции в изборния кодекс във времето между първите и вторите извънредни избори.
Секциите зад граница щяхада бъдат около 760 в 68 държави. В 21 от тях и в около 200 секции бе планирано да се гласува с машини.
Социолозите
Проучване на „Тренд”, извършено два месеца преди деня на вота, сочеше следните изходни позиции на политическите сили: ГЕРБ 24.4%, „Има такъв народ“ 17.5% , БСП 16.6%, ДПС 9.3%, формация около Петков и Василев 9.1% и Демократична България 8.5%, „Изправи се! Ние идваме“ 3.8%, Възраждане 2.9% и ВМРО 2.2%.53% от всички интервюирани декларираха, че ще упражнят правото си на глас на предстоящите парламентарни избори.
Половин месец по-късно и месец и половина преди деня на вота, социолозите от „Галъп” отчетоха сходни резултати, но също и силен старт на новата формация на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев "Продължаваме промяната". Ако изборите за Народно събрание бяха в този момент победител щеше да е ГЕРБ с 21.4% от гласовете, "Продължаваме промяната" вече излизаше втора поолтическа сила с 15.2 на сто.Следващите по популярност партии бяха БСП 13.4%, "Има такъв народ" 12.3%, "Демократична България" 12.1%, ДПС 11.4% и "Изправи се.БГ! Ние идваме!" 4.1%. Извън парламента биха останали "Възраждане" 3.3% и ВМРО 2.2%.
Две седмици преди деня на вота социолозите от „Галъп” отчитаха следната ситуация: за ГЕРБ-СДС биха пуснали бюлетина 24,2% от гласуващите, за БСП – 15,7%, за „Продължаваме промяната“ – 13,7%, за „Има такъв народ“ – 11,3%, за ДПС – 11,1%, за „Демократична България“ – 9,8%.Следваха „Възраждане“ с 3,3% и едва след това „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ – 3,1%.
Резултатите
При 100% извършено паралелно преброяване от социолозите от "Алфа рисърч" се получиха следните резултати: ПП - 26.3%, ГЕРБ - 23.2%, ДПС - 11.6%, БСП - 10.9%, ИТН - 9.6%, ДБ - 6.5%, "Възраждане" - 4.8%. 39,1% бяха гласувалите на вторите по ред за 2021 г. извънредни парламентарни избори.
Съгласно посочените резултати прогнозните мандати на политическите партии в НС се разпределяха по следния начин: Продължаваме промяната: 68, ГЕРБ-СДС 60, ДПС: 30, БСП: 28, Има такъв народ: 25, Демократична България: 17, Възраждане: 12.
Димитър Карарусинов
Приложения:
На две машини в секция, но с една карта: как ще се гласува 2 в 1 на 14 ноември
На изборите за парламент и президент на 14 ноември ще се гласува с една карта и за двамата вота, но в голяма част от секциите, където гласуването е с машини, устройствата вероятно ще са не едно, а две. Това се обсъжда в Централната избирателна комисия, но окончателно решение все още няма, се разбра от думите на говорителя й Росица Матева днес.
По Изборен кодекс в секциите над 300 избиратели в страната и в чужбина се гласува само и единствено с машини, а желанието на избирателната комисия е в секциите, където на 4 април и 11 юли са гласували над 320 души, устройствата да са две. На летните избори по две устройства заради големия брой избиратели - над 425, имаше в 1115 секции у нас и в 148 зад граница.
В момента комисията разполага с 11 237 машини, но възнамерява да обяви обществена поръчка за поне още 1600 устройства, след като първата се провали, понеже офертите бяха над прогнозната стойност от 9.5 млн. лева. Според Росица Матева обаче сега ще се поръчат повече машини, за да има на повече места две устройства.
Как ще се гласува
Още няма решение на Централната избирателна комисия дали при поставяне на картата за гласуване в машината ще се визуализира директно едната бюлетина, или избирателят ще бъде питан за какво иска да гласува - за парламент или за президент. Не е ясно и дали картата ще се вади между двете гласувания.
Според Росица Матева повечето членове на комисията смятат, че е по-добре да се гласува с една карта в секциите, тъй като на много места ще има по две машини и ако картите в оборот са четири, ще има объркване.
Къде ще се гласува
По предварителни данни избирателите по избирателен списък са 6 708 189 души, а прогнозните секции в страната - 11 643. На база на адресите от изборите на 11 юли в чужбина са определени 671 секции в 67 държави (пълен списък вижте тук), но това не е техният окончателен брой. До 19 октомври ще се приемат заявления за разкриване на още секции в чужбина, като за една са необходими поне 40 такива.
В Германия секциите ще са на 40 адреса по решение на немските власти, но на места може да има по две секции. Според другия говорител на Централната избирателна комисия Цветозар Томов най-много ще се пътува по 40-50 километра до секция
Кои са кандидатите
На парламентарните избори на 14 ноември ще участват 21 партии и 7 коалиции, а на президентските - 12 партии и 5 коалиции. Броят обаче не е окончателен, тъй като още тече проверката на списъците с поддръжници, които са необходими за регистрация
Освен това до 4 октомври продължава регистрацията на инициативни комитети, които ще издигат кандидати за президент. До момента са подадени две заявления.
Прогноза: И с COVID сертификат икономиката на България бавно ще излиза от кризата
Въвеждането на сертификатите за COVID-19 може да се окаже недостатъчно да задържи ниски нива на заразяване и адаптирането към новата нормалност може да отнее повече време. Освен това ефектът от по-високите цени на енергията върху инфлацията и в последствие - върху частното потребление, може да се окаже по-силен от очакваното".
Това се казва в есенната прогноза на Европейската комисия за развитието на икономиката в България, разпространена днес. В нея а 2021 г. се очаква ръст на БВП от 3.8%, ускоряване до 4.1% догодина и "силен растеж" от 3.5% през 2023 г. Това обаче е изчислено при усвояване на грантовете по Плана за възстановяване, които за тези три години имат еквивалента на 4.3% от БВП на България през 2019 г. Планът обаче още не е одобрен от Европейската комисия и по него ни постъпват никакви средства.
Инфлацията в България рязко се ускори през второто и третото тримесечие заради поскъпване на енергията и непреработените храни, като очакването е годината да завърши на ниво 2.4%. Догодина тя ще е още по-висока - 2.9%, отново заради скъпата енергия и вторичните ефекти от това. Понижаване до 1.8% чоже да се очаква чак през 2023 г.
Това следва случващото се и в еврозоната, където от дефлация от -0.3% в последните три месеца на 2020 г. се стигна до инфлация от 2.8% през третото тримесечие. Данните на годишна база за октомври са за 4.1%, които се е случвало само веднъж в цялата история на проследяване на този показател от 1997 г. насам. Настоящата година ще завърши на ниво 2.4% (2.6% за ЕС), догодина тя ще е 2.4% в зоната с единна валута, след което ще слезе на 1.4% през 2023 г. (1.6% за ЕС).