ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Емануел Икономов. Топка гняв

18 ноември 2021

 

 
В момент на трезвост Теди се съгласи с предложението на майка си. Помисли си, че ѝ го дължи. Знаеше, че доста я бе изтормозил напоследък с изблиците си на гняв.
Отдавна не бе виждал леля си Клара. Може би от поне пет години. Но нямаше как да не я познае. Все едно виждаше майка си – нали бяха близначки, но без умората и бръчките около очите. Леля му нямаше деца. Почуди се как се е съгласила да го гледа, него, пубер в най-дивата му фаза. Благодарен бе, че така тя даваше възможност на сестра си да си почине малко от собственото си дете.
Когато майка му си тръгна, Клара му показа неговата стая. Беше чиста и спретната, обзаведена семпло, с гледка към гората. Забеляза обаче, че на вратата ѝ имаше резета както от вътрешната, така и от външната страна. Направи се, че не им е обърнал внимание.
Преди да излезе от стаята, леля му извади от джоба на плетената си жилетка бяла топка и му я подаде. Теди я взе машинално и се учуди, че бе по-лека, отколкото очакваше от размерите ѝ. Беше по-малка от топка за тенис, но по-голяма от топка за голф. И пасваше идеално в ръката му, когато искаше да я стисне здраво. Изглеждаше като гумена, но повърхността ѝ му се стори твърда и неподатлива при натиск с пръст.
Не попита леля си за какво му е такава топка. Тя самата не каза нищо, преди да затвори вратата.
Останал сам, Теди погледна смартфона си. Прочете, че неговите приятели щяха да се събират същата съботна вечер. А му бяха казали един по един, че ще отсъстват този уикенд. Обзе го гняв, хвърли телефона на масата.
Стисна топката, която още бе в ръката му, и този път тя поддаде като гумена. Погледна я учудено и забеляза, че бе станала светлозелена. Усещаше я по-тежка.
Запрати я с всички сили в празната стена встрани от прозореца и приклекна в очакване на рикошета. Ала топката не отскочи. Вместо това се свлече по стената като лепкава топка ментов сладолед.
Теди се приближи и я взе в ръка. Приела отново бял цвят, тя пак бе лека и нееластична.
Телефонът му издаде сигнал, че бе получил съобщение. Остави топката на масата и отвори смартфона. На екрана се появи снимка на бившето му гадже с новия ѝ приятел. Явно бе забравила да го изтрие от контактите, с които споделяше преживяванията си.
В пореден пристъп на гняв хвърли телефона, който бе в ръката му. За разлика от топката той се удари глухо в стената и въпреки предпазния гумен калъф се разби на две части.
Побеснял, Теди се огледа за топката. Беше се търкулнала в средата на масата. Този път изглеждаше наситенозелена. Пресегна се, взе я и я хвърли гневно към прозореца. Но не чу звук от счупено стъкло. Видя как топката се надуваше като зелен балон, докато летеше все по-бавно към прозореца, а когато накрая го стигна, отскочи съвсем леко. Точно като балон.
Тийнейджърът хвана балона с две ръце и го стисна между тях, очаквайки да се спука. Но той се сви и стана отново на топка, преливаща в различни оттенъци на зеленото.
Теди отвори прозореца, за да изхвърли навън топката. По-скоро само се опита, защото тя изглежда не искаше да се отлепи от дясната му ръка като досадно голямо топче лепкава дъвка.
Затвори прозореца, дръпна стола и седна на масата. С лявата си ръка извади кърпичка от пакет, който преди не бе забелязал, стисна я между палеца и показалеца и се опита да хване внимателно лепкавото топче. За негова изненада успя лесно. Като погледна дясната си ръка, не видя никакви следи по кожата.
Продължаваше обаче да държи топката в кърпичка между палеца и показалеца на лявата си ръка. С две ръце я обгърна изцяло в парчето мека хартия, стисна, за да се залепи, и я постави на масата.
Кърпичката постепенно се разтвори и в средата ѝ видя гладка и бляскава пак бялата топка.
Не, топката почна да позеленява отново. Даде си сметка, че в същото време у него се надигаше нова вълна на гняв. Помъчи се да се успокои. Топката изсветля.
Теди разбра, че няма да се отърве лесно от проклетата топка. Трябваше да помисли трезво, на спокойствие, как можеше да го стори веднъж завинаги. Легна си да се отпусне и неусетно заспа.
На сутринта слезе на закуска с фасон като че ли нищо не бе станало. На кухненската маса бе оставена чиния с три пресни кифлички и чаша портокалов сок. Но леля му не се виждаше.
Хапна набързо и се качи в стаята си. Изгледа бялата топка, която продължаваше да кротува върху кърпичката на масата. После взе двете части на телефона си и опита да го сглоби. За негово щастие зъбчетата не бяха счупени и парчетата се скачиха без проблем.
Но късметът и спокойствието бяха дотук. Приятелите му бяха пуснали в профилите си снимки от снощното парти, на които изглеждаха прекалено самодоволни.
В миг гневът взе власт над него. Но не успя да заличи спомена за счупения телефон. Теди остави смартфона на масата и взе в ръка топката. Забеляза, че ръката му трепереше, а топката се преливаше вече в розово вместо в зелено.
Този път я хвърли яростно към пода. А тя отскочи от дюшемето и мина на косъм от носа му. Преди да се усети да погледне накъде лети тя, топката се върна от рикошет в тавана и го удари по главата. Оттам отлетя настрани, отскочи последователно от две стени и се върна да го удари в слабините. Теди се преви от болка. Останал за момент така, той долови как топката чукна тук-там, а после се стовари като чук върху превития му гръб.
Това вече беше прекалено. С два скока се озова до вратата, излезе и успя да я затвори, преди топката да успее да го последва. За всеки случай дръпна външното резе.
След дълга разходка по тениска в хладната гора той се върна напълно успокоен. Дори бе забравил за топката, потънал в мисли. Обядва с каквото бе оставено на масата, отново без да види Клара. Качи се и когато вратата на стаята не се отвори, видя, че резето бе дръпнато. Тогава си спомни за топката и премеждията от сутринта.
Отвори леко вратата и внимателно надникна вътре. Видя топката да лежи мирно в средата на масата, сякаш нищо не се бе случило.
Запазвайки самообладание, Теди влезе в стаята. Отвори широко прозореца и се загледа в гората. Каза си, че определено там ѝ бе мястото. Щеше да рикошира на воля сред дърветата.
С шеметно завъртане около себе си той грабна топката от масата и я запокити навън, след което бързо затвори прозореца. След миг стъклото на едното му крило се пръсна и в стаята влетя топката. Падна на масата и остана като залепена там.
Тийнейджърът побърза да излезе от стаята. Този път не си направи труда да залоства вратата.
Хвана първата му попаднала книга в хола и седна да я чете. Но не виждаше думите, защото цялото му съзнание бе насочено към топката и неговия гняв. Едва се сдържаше. Ту му идваше да изпочупи всичко наоколо, ту бързаше да укроти емоциите от страх топката да не изскочи от стаята.
Заспа на дивана в хола, без да вечеря.
Събуди го леля му Клара. Той искрено ѝ се зарадва, но тя явно не беше в настроение.
– Като компенсация за счупения прозорец ще обелиш картофите, ще измиеш внимателно чиниите от вчера, като гледаш да не счупиш нещо, след което ще полееш градината. Ясно ли ти го обясних?
Навън едва развиделяваше.
Докато белеше картофите, Теди бе още спокоен и не успя да се пореже. Но докато миеше чиниите, у него се надигаше отново гневът. С мъка се въздържа да не счупи нещо. До поливането обаче не стигна. Реши, че предпочита да се разправя с бясната топка.
Качи се в стаята, взе топката в ръка и я стисна. Беше твърда. Замахна и я запрати към това крило на прозореца, чието стъкло бе все още здраво. Топката обаче се пльосна на стъклото като медуза и започна бавно да се стича надолу.
Тийнейджърът нямаше търпение да я чака. Отиде до шкафа с рафт за книги и се опита да вземе някоя от тях, за да я захвърли. Оказа се, че книгите не са истински, а само декорация. Посегна да дръпне шкафа и да го стовари целия на пода, но той не поддаде. Като го огледа, откри, че бе закрепен здраво за стената. Отиде до гардероба и видя същото. Приближи се до леглото и понечи да го вдигне, ала краката му не се отлепяха от пода. Възглавницата и завивката бяха свободни, разбира се, но какъв щеше да е ефектът от тяхното хвърляне?
Теди слезе пак в кухнята. Леля му тъкмо бе сложила картофите да се варят.
– Каква е тази топка? – попита я той.
– Поля ли градината? – отвърна тя с въпрос. – Не си. Когато я полееш, мога и да ти отговоря, ако реша.
Тъй като не му оставаше друго, поля градината. След което се качи в стаята и взе бялата топка, паднала под прозореца. Беше във възраст, в която не обичаше шегите. Струваше му се, че му се подиграват. Всички. Включително тази топка.
Гневът му пламна отново. Този път реши да съсредоточи вниманието си върху топката, която стискаше здраво в ръка. Докато в това време кръвта му кипеше, ушите му бучаха, пред очите му притъмняваше. Топката сменяше с пулсации цвета си. От светло към тъмнозелен, после от наситенорозов през яркочервен до тъмновиолетов. В един момент реши, че цветът бе толкова тъмен, защото на него самия му притъмняваше. Тази мисъл го накара да следи внимателно преливането на топката и това го поуспокои. А топката пак изсветля, докато не стана бяла.
Тогава слезе и попита отново леля си:
– Каква е тази топка?
Клара го изгледа косо и му рече:
– Виждам, че този път си се справил, без да я хвърляш.
– Какво общо има това?
– Много повече, отколкото можеш да си представиш. Топката е частица от твоя гняв – обясни му тя. – Частица, която изтеглих при твоето пристигане. Но ти я дадох, защото само ти можеш да се бориш с нея, което означава да се опиташ да надвиеш гнева си. Предполагам си забелязал как играят цветовете на топката. Те отразяват степента на твоя гняв. По този начин ти помагат да разбереш какво е състоянието ти. Както и да се съсредоточиш, което те успокоява.
– Преди малко успях да я докарам обратно до бяло.
– Браво на теб!
– Това ли бе?
– О, не бързай толкова! Толкова сте припрени тийнейджърите днес. Това е само началото.
Теди усети, че пламва.
– Как така само началото?
– Процесът е бавен – продължи леля му. – И изисква много усилия и труд. Важното е да разбереш как действа. Постепенно ще овладееш гнева си.
– С топката?
– Да, с топката. Той ще се концентрира в нея. Защото в момента ти го изливаш върху околните и те странят от теб. Най-вече върху майка ти, която много страда от това. Виждаш ли, тя е беззащитна срещу теб, понеже си нейно дете и много те обича. Но ти ще я съсипеш, ако не престанеш.
Племенникът на Клара замълча и се замисли. Трезво погледнато, тя имаше право.
– Ще мога ли да се върна у дома при нея? – попита той.
– Когато си готов. А това зависи само от теб.
Теди стисна леко топката в ръката си. Усети, че поддава.
– Ще го овладея заради мама – заяви той.
– Не – отвърна леля му. – По-добре го овладей заради себе си.
 Емануел Икономов