ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Стефан Командарев: Спасение дебне хората, които чакат живот

02 септември 2021

 

"Човекът, който ме вдъхнови за филма "Донори", Георги Пеев, има трансплантирани сърце и бъбрек, едва го догонвахме с екипа, когато снимахме как катери връх Мусала", разказва режисьорът
 Няма защо да се лъжем, самото понятие "донорска ситуация" звучи зловещо... Някой трябва да умре, за да дари живот на друг?!
- Зловещо е, но някак си даряването на органи е нещо, което променя това. Защото да, един човек така или иначе си отива, но с извинение, че ще бъда така директен, има разлика дали органите му ще захранят червеите в гробището или ще изгорят в крематориума, при възможноста тези органи да дадат здраве и нормален живот на хора, които от години кретат в едно ужасно съществувание", смята режисьорът Стефан Командарев, който от септември миналата година снима документалния филм "Донори".
- Имате ли личен, сантиментален мотив да се захванете с документалния филм "Донори", който снимате от септември 2020, с темата за донорството, господин Командарев?
- Основният ми мотив е приятелството с журналиста Георги Пеев. Уникален човек, източник на вдъхновение за живот и за промяна на нещата в положителна посока. Той е с трансплантирано сърце и трансплантиран бъбрек.
Моите контакти с него започнаха още когато пишехме сценария на филма "Посоки", защото, както знаете, там имаше такава сюжетна линия, свързана с трансплантация.
След това през есента на 2019 г. възникна идеята да направим документален филм на тази тема, защото положението с трансплантациите в България е доста тежко.
Георги Пеев е един от героите ни. През септември ние го снимахме как се изкачи на връх Мусала. Начинът, по който той се изкатери, доста затрудни целия ни екип, които сме без присадени органи.
Когато видиш как този човек живее втори или трети живот, разбираш, че трансплантацията наистина връща човек към нормален живот. Той е пълноценен баща, пълноценен в професията си, престава да разчита на постоянното обгрижване на социална и здравна система, работи и плаща данъци.
В момента Георги Пеев е общински съветник в Общинския съвет на гр. Хасково.
Имаме герои, които чакат органи - такива, които са на изкуствено сърце и чакат сърце, хора, които чакат бъбреци. Имаме координатори по донорство, като проф. Вилиан Платиканов от Варна, който също е уникален човек.
Показваме истински човешки съдби, много близки сме с нашите герои, проследяваме ги във всякакви ситуации, и се надяваме този филм да предизвика някаква промяна, защото България и в тази класация отново е на последното място в Европа.
 
- Какви са причините да бъдем на последно място и в тази област?
- Причините са комплексни и не можем да кажем, че само едно нещо като се промени, ще "цъфнем и ще вържем"... Просто донорството трябва да се превърне в национален приоритет.
Защото донорството у нас не е нормална ценност, както е във всички европейски и развити държави по света.
В обществото ни има все още всякакви страхове, вихрят се конспирации, че се търгува с органи и всякакви такива глупости.
Въпреки, че в България процедурата при трансплантация е една от най-прозрачните и сложните. Ангажират се две незевисими комисии, които установяват мозъчната смърт, ангажирани са екипите на няколко болници, реално участват над 100 човека при един случай.
Така че, не може да има нищо скрито - покрито. Трудности създава и това, което се случва в болниците. Защото трансплантацията по приницип е "черешката на тортата" на една здравна система. И когато една здравна система е съсипана - липсват лекари, сбъркана е системата с болниците, които са търговски дружества, клинични пътеки и т. н...
Не можем да очакваме, когато една здравна система е в лоша кондиция, да се случват много трансплантации. Самият статут на една трансплантация, самата й организация също създава проблеми в България. Ключова роля играят координаторите по трансплантациите в болниците, което е допълнителна ангажираност за тях. Това обикновено са лекари от отделенията "Анестезиология и реанимация". За разлика от Испания, примерно, където има платени координатори по донорство, които се занимават само с тази дейност.
Ще се опитаме да осветлим всички тези проблеми, с надеждата, че можем нещо да променим в името на всички тези хиляди хора, които са в листата на чакащите, и които, колкото и да си говорим, така си и умират в тази листа.
- Колко човека има в тази листа на чакащите за трансплантации у нас?
- Официално листата е няколко хиляди човека. Но тя не е пълна, защото една сериозна част от болните, които са на хемодиализа и бъбреците им не функционират, не са записани в тази листа на чакащи, защото не виждат надежда да се случат нещата. Все едно да очакваш, че ще спечилиш от тотото. Донорските ситуации на година в България се броят на пръстите на едната ръка.
- Няма защо да се лъжем, самото понятие "донорска ситуация" звучи зловещо... Някой трябва да умре, за да дари живот на друг?!
- Зловещо е, но някак си даряването на органи е нещо, което променя това. Защото да, един човек така или иначе си отива, но с извинение, че ще бъда така директен, има разлика дали органите му ще захранят червеите в гробището или ще изгорят в крематориума, при възможноста тези органи да дадат здраве и нормален живот на хора, които от години кретат в едно ужасно съществувание.
- За да има такова разбиране, трябва да започне промяна на мисленето още от детството...
- Това трябва да стане нормална ценност в нашето общество. В малкото случаи на донорска ситуация, много често самите близки тръгват с предложението - "Няма ли някакъв начин органите на нашия близък да помогнат на някого?!"
- Има ли такива случаи?
- Има такива случаи и това е някаква светлина в тунела.
- А по какъв начин се определя, кой от чакащите да получи, примерно, сърце при донорска ситуация?
- Критериите са стриктно медицински. Основният е съвместимостта. От листа на чакащи се подбират такъв тип хора. Много е важно състоянието им в момента. Затова много често, когато има сърце, се викат двама-трима човека, които са с най-близки серологични и имунологични показатели и вече всеки един от тях се изследва, за да се види в каква кондиция е - да няма някаква скрита инфекция, да няма някакъв друг проблем.
И между тях пак по чисто медицински критерии, се избира този, който е най-подходящ. Никой не може да си позволи да похаби една скъпоценно човешко сърце, защото нещо не е било догледано.
Ние имахме вече една донорска ситуация, която не завърши успешно, защото проблеми имаше самото сърце, което трябваше да бъде трансплантирано. От всичко, което сме видели, при трансплантациите няма опити за "връзкарство" и.т.н
- Какво сте заснели досега?
- Заснехме неуспешната донорска ситуация. Извикани бяха двама кандидати за сърце, но в крайна сметка лекарите прецениха, че сърцето не е в добро състояние и е по-добре да не се рискува. Снимали сме как живеят нашите герои, които чакат и как живеят хората, които са получили органи, медицинските им прегледи през определено време. Голяма част от тях живеят извън София и са принудени да пътуват...
- В условията на пандемията как се промени у нас ситуацията с трансплантациите?
- В целия свят и в най-трудните периоди като например, в Италия през пролетта на миналата година, те не си спряха трансплантациите. Ако се вземат всички мерки с тестване и на донора, и на хората, които чакат, като има ясни критерии, по никакъв начин пандемията не може да бъде пречка, за осъществяване на успешна трансплантация. Миналата година в Австрия на човек с увреден от Ковид бял дроб, трансплантираха нов.
А в България - в България не е добро положението, положението е лошо. Трансплантациите бяха замразени по време на пролетния локдаун. След това не са били замразявани в нито един период, но просто няма донорски ситуации.
Георги Пеев публикува в социалните мрежи, че в областта Валенсиана на Испания, която е с 5 млн. население, доста по-малко от България, само през първите дни на 2021 година са направени 10 трансплантации. С толкава ние можем да се похвалим през най-успешната ни година.
Абсурдното е, че България е била една от водещите държави в трансплантациите. Още 1969 година ние правим трансплантация на бъбрек, проф. Чирков прави първата трансплантация на сърце в Източна Европа през 1986. А за миналата година пролетта държави като Австрия, Словения, Италия, Чехия и Финландия имат от 16 до 25 донора на милион население.
Докато за 2018 г. този показател за България е бил 2.66 донора на милион население. Само за сравнение - за отличниците в Испания тази стойност е 46 донора на милион население.
А в края на 2019 г., броят на чакащите за трансплантация български граждани е бил 1140. Най-много се тези, които чакат бъбрек - 1118 човека, за черен дроб са чакали 46, за бял дроб - 17, за панкреас -10, а за сърце - 47.
- Трудно ли се снимат по време на пандемията уязвими герои като вашите ?
- Просто пазим тези, които снимаме. Пазим ги с правилните маски, с дезинфекция, със спазване на всички възможни правила.
- Има ли място като метафора заглавието на вашия филм: "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" в тази ситуация?
- Представям си всичките ни герои във филма, които чакат да им звънне телефонът с надеждата, че ги дебне спасение...
Стефан Командарев е роден на 28 септември 1966 година в София. Завършил е Медицина и Кино и Тв режисура в НБУ. Член на Европейската филмова академия. Носител на повече от 45 наши и международни награди. През 2010 г. филмът му "Чистилището" стига до краткия списък с номинациите за "Оскар" за чуждоезичен филм, през 2017 г. филмът му "Посоки" участва в програмата "Особен поглед" на фестивала в Кан.
Филмът му "В кръг" печели редица награди. Предстои да снима последния филм от трилогията - "Ало", за пенсионерка, станало жертва на телефонни измамници и как това обръща живота й наопаки и филм за шивашки цехове в България, които тежко пострадаха от Ковид-19, поради сериозните социални проблеми в тях.
В момента работи по филма "Донори".
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
Стефан Командарев (Снимка: Иван Григоров)
mpressio.dir.bg/interview/stefan-komandarev-spasenie-debne-horata-koito-chakat-zhivot
https://impressio.dir.bg/interview/stefan-komandarev-spasenie-debne-horata-koito-chakat-zhivot