СРЕЩИ

Крепостта Вишеград e културно-историческа атракция, казва ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ

21 юли 2021

 

·         ·         За една година открихме епископски комплекси и на Перперикон, и в Мисионис
·         Рациария, Баба Вида и Бонония може да  са перлите на културно-историческия туризъм в Северозапада
·         Във Вишеград е избран вторият император на Латинската империя
·         Финансирането на приоритетни обекти е по-добро от писането на стратегии
- Проф. Овчаров, кабинетът отпусна 1,8 млн. за ударното разкриване на 6 от най-големите Чудеса на България - Провадия-Солницата, Хераклея Синтика, Перперикон, Мисионис, Рациария и крепостта Вишеград. Как бяха избрани обектите?
- Те бяха определени под мое ръководство - премиерът Борисов лично ме натовари с това. Става въпрос за известни обекти, които се проучват от видни наши учени. Провадия-Солницата се разкрива от праисторика чл.-кор. Васил Николов, Хераклия Синтика от доц. Людмил Вагалински, а Рациария от доц. Здравко Димитров.
- Три от обектите проучвате Вие - Перперикон и Мисионис, които разкривате от години и крепостта Вишеград на 4 км от Кърджали, която сега поемате. За нея се знае много малко. Какво представлява?
 
- Това е един прекрасен замък. Запазен е на 10-11 м височина. През 1206 г. в него се избира вторият император на Латинската империя Хенрих, след като кръстоносците разбират, че брат му Балдуин е убит в Търново от Цар Калоян. Както добре знаем, Балдуин е пленен година по-рано.
- Досега там правени ли са разкопки?
- Много отдавна - преди 40 години са правени частични, сондажни разкопки. Покойният Иван Балкански бе един голям ентусиаст. Той обикаляше обектите в Източните Родопи, почти навсякъде беше проучвал по малко, включително и на Перперикон. Но това са малки разкопки, които не позволяваха да се види блясъкът на обекта.За Вишеград имаме много малка представа. Тя е от хрониката „Завладяването на Константинопол“ на Жофроа дьо Вилардуен, маршал на Шампан, един от ръководителите на Четвъртия кръстоносен поход. И от находките, открити от Балкански. Те са от ХІІІ-ХІV век. Сред тях особено интересно е едно забрало за рицарски шлем - единствено по рода си в България, което потвърждава историческия извор. Очакваме сега да потвърдим, че това е замъкът на управителите на Ахридос - Източните Родопи, както са се наричали през Средновековието.Най-важното е, че с този обект "пъзелът" от паметници в Кърджали и около него придобива още по-голям блясък - Перперикон, манастирът "Св. Йоан Предтеча" на територията на Кърджали, който бе разкрит от моите екипи и напълно реставриран, пещерата Утроба - храма на Великата богиня майка и крепостта Вишеград. В рамките на тази дестинация трябва да включим и светилището на Орфей в Татул, което също е в границите на област Кърджали.
- Какво още не знаят българите за тази част от историята ни, с която е свързана крепостта Вишеград?
- Изследвам вече десетилетия структурата на тази византийска област - тема Ахридос, както е наименованието на тази византийска административна единица. Това са в действителност Източните Родопи, средното и долното течение на река Арда. Тази област е интересна с това, че първо е била много обитавана, макар да се води планина. Там всъщност планината е ниска, с плодородни долини на реките Върбица, Боровица, Крумовица, самата Арда. В Ахридос са едни от най-старите неолитни селища - преди 9 000 години. Животът продължава до Средновековието и след това до наши дни, разбира се. Изследванията, които вече 4 десетилетия правя, добавят нови и нови щрихи. Проучили сме много крепости и градове. Сред най-интересните са крепостта Монек, градът, върху който е днешният Крумовград - от него е останала част от крепостната стена, крепостта (епископски център вероятно), която се е издигала там където р. Боровица се влиза в р. Арда и много други.Крепостта Вишеград е византийска, строена е някъде ХІ век. Предполагам, че е била укрепеният замък на архонтите на Ахридос - областните управители, ако ползваме днешната терминология. Наблизо е бил манастирът "Св. Йоан Предтеча", който е бил епископският център. От другата страна крепостта Монек пък е била военната база, там са били гарнизоните.Някога крепостта Вишеград се е извисявала над река Арда, от нея е имало изключителна видимост. Даже летописът на Жофроа дьо Вилардуен разказва как се придвижват кръстоносците по река Ард и стигат до много хубава и плодородна равнина, над която се извисява красив замък. Той казва "като нашите замъци", френските. Кръстоносците стигат до тази крепост и пребивават в нея около месец, не повече, след което са изтласкани от българите.Днес равнината е язовир. Но и сега е много красиво, защото над язовира се извисява на един стръмен хълм.
- Какви са плановете за тази крепост?
- Идеята е да бъде възстановена почти напълно - толкова добре е запазена. Така на 4 км от Кърджали ще се извисява един красив средновековен замък, осветен нощно време. Ще бъде нещо феноменално. Посещението на обекта ще бъде много лесно, защото до самите стени се стига по асфалтов път.   
- Как приключи тазгодишният сезон на Перперикон?
- 21-ва година вече текат разкопките на Перперикон. След като напълно завършихме Акропола, от 10 години проучваме южния квартал. През миналата година попаднахме на епископската резиденция от VІ век. Тя представлява ансамбъл от сгради, разкрихме 4 от тях и тази година продължаване проучването й. Една от сградите е уникална - ротонда, която вероятно е била мавзолей на епископите на Перперикон и която има аналогии в Рим, в Равена, в Солун.Тази година продължаваме по план с тези 350 000 лв. допълнително финансиране, което имаме от правителството. Те няма да бъдат използвани само за разкопки, ще бъде направена и сериозна аварийна консервация на паметника. Със средствата ще бъде издаден и първият том от огромната научна публикация за Перперикон – 800-900 страници ще бъде тази книга.Трябва да споменем и изключителната работа на община Кърджали за този паметник – петият европейски проект, който се реализира, вече е спечелен и лятото трябва да започне неговото изпълнение. На базиликата ще бъде извършена анестилоза – ще бъдат възстановени колоните и целият й блясък. Проектът е двугодишен, когато приключи, всичко, което е разкопано, ще се превърне в красива културно-историческа атракция. По предишния проект тази година трябва да е напълно готов и посетителският център.
- През последните години съсредоточихте обществения интерес и върху Мисионис. Какво предстои като работа на тази обект и превръща ли се той в туристическа атракция?
- Да, превръща се. Вече 5-6 години Северният Перперикон, както съм го нарекъл, върви нагоре.
- Защо го наричате така?
- Има дадености, подобни на тази на Перперикон. Горе-долу такава е и хронологията му. Той е от V-VІ век. На Мисионис няма по-ранни периоди по простата причина, че през римската епоха, а и по-рано през елинизма, е имало голямо селище в подножието на планината. Когато започват варварските нашествия градът „се качва” на този хълм, на който го намираме днес. Оттогава започва неговата история, но пък е много бурна. Проучването на този град стартира преди много години от моя баща проф. Димитър Овчаров. Той тогава разкри две базилики. По-късно колегата Ангел Конаклиев, който продължи разкопките в началото на новото хилядолетие, разкри още една базилика и една средновековна църква. Толкова има и на Перперикон до този момент разкрити. Край епископската базилика, която бе разкрита от баща ми още през 60-те години на миналия век, миналата година с колегата Стефан Иванов открихме и епископския комплекс. За една година така ми се случи, че на две места бяха разкрити епископски комплекси от VІ век – и на Перперикон, и в Мисионис. Това бе голямото откритие на миналата година. Тази година Стефан Иванов ще продължи, аз ще бъда само консултант, за да мога да се съсредоточа върху другите обекти. Очаквам невероятни изненади и в Мисионис.
- С какво Рациария предизвиква интерес?
- Това също е известен обект. Но бе разгромен от иманярите през 90-те години. Иначе е изключително богат обект, столица на римска провинция от І-ІІІ век.
- Какво още е необходимо за превръщането на културно-историческото наследство в стратегически държавен приоритет? Ваши колеги настояват за държавна стратегия за развитие на археологията и опазване на културно-историческото наследство.
- Омръзнало ми е от разработването на стратегии. Участвал съм в изработването на 4-5 досега, които нищо не са свършили. Тази година се случи нещо много важно, за което апелирам отдавна – определянето на приоритетни обекти, които имат не само научно значение, но знамение за развитието на културния туризъм. Шестте обекта са така определени, че да се развиват различни части на страната – и на север, и на юг, и в Северозапада. Рациария, заедно с крепостите Баба Вида и Бонония, ако бъдат разработени, ще дадат огромни възможности за развитието на културния туризъм в Северозападна България.
Копирано от standartnews.com
https://www.standartnews.com/blgariya-v-srtseto-mi/frenski-zamk-shche-se-izvisyava-nad-krdzhali-458231.html