Извънредни парламентарни избори 2021
Извънредните парламентарни избори се проведоха на 11 юли 2021 г.
Контекст
До провеждането на извънредни парламентарни избори се стигна след като създеното НС в резултат на проведените редовни парламентарни избори, състояли се на 4 април 2021 г., не можа да излъчи кабинет.
Използвани бяха и трите възможности за сформиране на кабинет. С някои нюанси. ГЕРБ излъчи кабинет, но не намери подкрепа за мнозинство. Проектът не беше внесен за гласуване в пленарна зала.
ИТН получи от президента втория мандат за съставяне на правителство. ИТН бяха втора политическа сила на изхода от урните, която изпревари БСП.От ИТН обявиха, че те не приемат съставяне на кабинет с подкрепа на някоя от системните партии – ГЕРБ, БСП и ДПС. И върнаха мандата на президента.
В НС формациите на промяната и антисистемни партии, по използван израз, които искаха смяна/демонтиране на системата ( „Има Такъв народ”, „Демократична България”, „Изправи се! Мутри вън!”)получиха общо 92 мандата( при 240- местен парламент).
Третият мандат бе връчен на БСП.Традиционната левица не можа да намери подкрепа за съвместен кабинет от други формации. И също върна веднага мандата.
Политическата криза
Страната влезе в остра политическа криза със сложни измерения: политическите формации, представени в парламента, не намираха път към диалог.
45 НС функционира само няколко дни. Извърши промени в изборния кодекс. Не се намери възможност за взаимодействие по други промени и/или внесени законопроекти.
Сложността на ситуацията се увеличаваше при отсъствието на разисквания както между системните партии ГЕРБ и БСП, но също и от коя да е от трите несистемни, влязли в новото НС.
Социолозите
Социолозите прогнозираха провеждане на нови избори с по-скоро предизвестен край: 6 или 7 формации отново да присъстват и в следващото НС.
Социологически агенции прогнозираха изравняване на силите на върха. ИТН настига в проценти подкрепа ГЕРБ. БСП и Демократична България запазват позиции на трета и четвърта политическа сила.
Според социолози („Тренд”)месец преди вота близо ½ от българите декларираха, че ще гласуват, малко над 1/5 – че няма да гласуват, а 30% в този момент все още се колебаеха дали да гласуват.
В същото време социолози не отчитаха чувствителен спад в подкрепата за ГЕРБ и съобщаваха за потенциален мек електорат при ИТН. Така победителят можеше да бъде излъчен с резултат в рамките на статистическата грешка.
Очакваната избирателна активност в новата ситуация, според социолози – при отстъпление на коронавируса и провеждане на предсрочни избори – бе за поне 3,5млн.- 3.7 млн. гласоподаватели.
Вотът в чужбина
Вотът извън България не можеше да бъде „калкулиран” в изследвания на социолози. Можеше ли той да повлияе много сериозно на крайните резултати за политическите формации?
Предходните избори показаха известно разминаване на нагласите на гражданите извън страната: те много по-силно отколкото на национално ниво подкрепяха т.нар. антисистемни формации – ИТН и Демократична България.
Сега бяха разкрити извън България със 70% повече секции за гласуване. Най-много секции – над 100 - бяха отворени за гласуване във Великобритания, Германия и Турция. Общо за тези избори бяха разкрити 784 секции в 68 държави.
Технологиите
За извънредните парламентарни избори бяха осигурени 421 машини в 273 секции, намиращи се в чужбина, стана ясно от брифинг на ЦИК. В страната имаше 9401 секции, като в 700 от тях щеше да има втора машина.
В секциите с над 300 души гласоподаватели щеше да се гласува само с машини. По изключение хартиени бюлетини щеше да има в секции с по-малко от 300 избиратели. Под 0,5% бяха накрая дефектиралите машини.
Резултатите
Според данни от ЦИК от 12 юли при над 95% обработени протоколи коалицията ГЕРБ СДС получаваше 23,91% или 622 591 гласа, „Има такъв народ”- 23,66% или 616 076 гласа. При обработени 50% от протоколите при гласуването в чужбина обаче ИТН беше убедително първа политическа сила. БСП получи 13,63%, „Демократична България” – 12,55%. В 46 НС влизаха още ДПС с 10,59% и „Изправи се! Мутри вън!” с 5,04%. При обработени 99,95% протоколи на 13 юли „Има един народ” излезе на първа позиция с резултат от 24,1%, а ГЕРБ остана втора политическа сила с резултат от 23,5%.
При тези резултати и съответно разпределени мандати в парламента се очерта реално възможност за кабинет, подкрепен… от четири формации. Коалиция от три формации в тази ситуация на практика би излъчила кабинет… на малцинството. Остана и вариантът за създаване на експертен кабинет. Остават и различни интерпретации дали и как коалиционен кабинет може и провежда реформаторски политики.
Избирателната активност беше рекордно ниска: 42%. Според социологически агенции т.нар. „партии на протеста” „Има такъв народ”, „Демократична България” и Изправи се! Мутри вън!” този път получаваха не 92, както бе след изборите на 4 април, а между 111 и 114 мандата в 240-местен парламент.
Димитър Карарусинов
Външно министерство поиска ЦИК бързо да предостави местата и броя на машините в чужбина
За предсрочните парламентарни избори на 11 юли ще бъдат отворени 784 секции в 68 държави. За първи път ще бъдат отворени секции на някои гръцки острови и в Доминиканската република. Единствената секция, за която сме получили отказ да бъде проведена, е в Малайзия. 65 334 български граждани ще бъдат включени в избирателните списъци за гласуване извън страната. Това съобщиха на редовния си брифинг в Министерството на външните работи Иван Кондов, постоянен секретар и председател на работна група "Избори", и Калин Анастасов - заместник-председател на групата, цитирани от БНТ.
"19 дни преди изборите все още няма решение за машините, което ни поставя във все по-голямо напрежение", предупредиха от министерството. Въпреки неяснотата дали ЦИК ще им възложи процеса по логистика, от ведомството обявиха, че са логистично обезпечени от утре (22) юни от 13 ч. да стартират процеса по доставянето на машините. Призоваха ЦИК по най-бързия начин да им предостави местата и броя на машините, тъй като ако до четвъртък (24 юни) не се изпратят, е възможно да не пристигнат навреме. "Ще положим усилия машините да пристигнат и в законовия срок от 24 часа преди да започнат работа секционните комисии да бъдат разположени и готови за работа", съобщиха от работната група. По-късно от ЦИК отговориха, че предстои да допълнят и отстранят технически грешки в решението за секциите в чужбина и след това ще определят секциите, в които ще има машинно гласуване в чужбина.
Външно министерство започва от утре да приема от БНБ 710 000 бюлетини и ще започне получаването на изборните книжа, за да ги транспортира.
Секциите, които ще бъдат открити в чужбина по райони:
· - в Азия, Австралия и Океания ще бъдат разкрити в 7 държави 16 секции.
· - в Близкия Изток и Африка - в 13 държави, ще бъдат организирани 16 секции.
· - в Източна Европа и Централна Азия - в 7 държави, 17 секции.
· - в Югоизточна Европа, където е и Турция - в 12 държави - 172 секции.
· - в Европа - в 22 държави ще бъдат открити 483 секции- абсолютен рекорд на територията на Европа. 4 пъти са се увеличили от изборите през април секциите във Великобритания и Северна Ирландия.
· - в Северна и Южна Америка и Карибския басейн - в 7 държави, ще бъдат открити 80 секции.
https://www.dnevnik.bg/politika/2021/06/21/4223848_izbori_2021_cik_shte_skljuchi_dogovor_sus_smartmatik/#eventBlock1
421 машини в 273 секции, намиращи се в чужбина…
На предстоящите парламентарни избори ще бъдат осигурени 421 машини в 273 секции, намиращи се в чужбина. В страната в 9 401 секции ще има машини, като в 700 от тях ще има поставена и втора машина. Това стана ясно на редовния брифинг на Централната избирателна комисия.
Вече е започнал процесът по отпечатването на 7 408 500 хартиените бюлетини за предстоящите парламентарни избори на 11 юли, посочи Росица Матева, говорител на ЦИК.
Тя припомни, че от 2009 г. българските избиратели в страната могат да гласуват само по постоянен или настоящ адрес.
"ЦИК се опита да използва възможността в закона за гражданската регистрация да могат избирателите да посочат настоящ адрес, на който ще се намират в деня на изборите", коментира Матева.
Избиратели, които нямат регистриран настоящ адрес, различен от постоянния, няма да могат да гласуват по различен начин, освен по настоящ адрес, ако не подадат заявление за това до 26 юни. Тогава изтича и срокът за заявления за гласуване с подвижна избирателна кутия, допълни Матева.
Във връзка с доставката на допълнителните машини стана ясно, че "Информационно обслужване" ще е изпълнител на тази поръчка.
Говорителят на ЦИК Цветозар Томов съобщи, че вчера са приключили консултациите за съставите на СИК и партиите са се споразумяли. На 1 000 места ще са съставени СИК по предложения на партиите. Незаетите места трябва да бъдат запълнени от кандидати на общностите и служители на МВнР.
Беше обсъдена и ситуация, ако прекъсне електрозахранването в избирателна секция.
"Ако спре токът - машината има батерия. Батерията работи около 3 часа. Ще се надяваме за това време да се отстрани повредата по електрическата мрежа. При необходимост от смяна на ролката на машината, може да се извика техник, но това не спира гласуването. Трябва да не може машината да работи и едва тогава ще се спре машинното гласуване. За всичко останало трябва да се състави констативен протокол", заяви Матева.
Тя съобщи, че се очаква машините да бъдат в страната до края на тази седмица или началото на следващата.
По време на брифинга от ЦИК демонстрираха как се гласува с машини.
Избирател ще може да се забави до 5 минути по време на гласуването. След изтичането им сесията за гласуване изтича. По аналогията с хартиената бюлетина, комисията може да даде нова карта за гласуване, за втори опит. Избирателят няма да има право на трети опит.
Какво е направено, за да гласуват българите в чужбина
По-малко от седмица остава до предстоящия вот на 11 юли, на какъв етап е подготовката на изборите зад граница обаче и ще гласуват ли по-лесно българите в чужбина този път?
784 секции в 68 държави - така изглеждат предстоящите избори, броят на секциите в чужбина този път е безпрецедентен, на някои места по света сънародниците ни ще имат възможността да гласуват за първи път.
По данни на външното ни министерство разкритите секции в чужбина са с 69% повече от тези за изборите за Народно събрание на 4 април. Тогава секциите бяха 464. За сравнение, на парламентарните избори през 2017 г. и 2014г. бяха разкрити съответно 371 и 426 изборни секции, обобщава БНТ.
На предстоящите избори на 11 юли 110 от разкритите зад граница секции се намират на територията на дипломатическите и консулските ни представителства, а 674 секции ще бъдат открити извън тях.
8 избирателни секции ще бъдат разкрити в държави, в които България няма дипломатически и консулски представителства - Исландия и Доминиканската република с по 1 секция, Люксембург, Малта и Нова Зеландия - по 2 секции.
А ето и къде още българите зад граница ще могат за първи път да дадат своя глас: това са Доминиканската република и на някои гръцки острови - Тасос, Лимнос, Лефкада и в гръцкото курортното селище Неа Перамос. В Албания и Япония пък за първи път ще бъдат открити секции и извън българските дипломатически и консулски представителства.
Във Великобритания и Северна Ирландия разкритите секции са 135, увеличението спрямо предишните избори 286%. На изборите през април опашките пред секцията в Лондон не бяха никак малки, много хора дори не успяха да гласуват и като цяло сънародниците ни там се сблъскаха с редица проблеми.
Броят на секциите в Европа бележи абсолютен рекорд на предстоящите избори - 483 секции в 22 държави.
В Германия разкритите секции са 117 или със 70% повече спрямо изборите през април. В Турция - 112 секции, 220% увеличение спрямо април 2021 г. В САЩ - 58 секции (66% увеличение спрямо април 2021 г.) В Испания - 67 секции (26% увеличение спрямо април 2021 г.) В Гърция - 32 секции (60% увеличение спрямо април 2021 г.).
В Азия, Австралия и Океания сънародниците ни ще могат да гласуват в общо 7 държави в 16 секции. В Близкия изток и Африка са разкрити 16 секции в 13 държави, в Северна и Южна Америка - 80 секции в 7 държави.
Предварително подадените заявления от българите зад граница този път са 71 170. Това е с близо 17 000 по-малко от изборите преди 3 месеца, това разбира се, не означава задължително, че по-малко българи ще гласуват, тъй като знаем, че заявленията не са задължителни и българите зад граница ще могат да упражнят правото си на глас и без да са подали такова заявление.