ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Росица Чернокожева: Комиксът не е лековат жанр, а едно изкуство…

01 юни 2021

 

Росица Чернокожева: Комиксът не е лековат жанр, а едно изкуство, което изисква и много умения. Джек Лондон е непреходен, Марк Твен е актуален и днес
 
Румен Василев
 
Росица Чернокожева е асистент, д-р в Института за литература на БАН. Тя работи в интердисциплинарното поле на литературата, литературата за деца, психоанализата и психодрамата. Автор е на книгите "Павел не е сам на света" (2002), "Драги ми, Смехурко. Антология на хумора за деца" (2002), "Българската литература за деца - психоаналитични и психодраматични прочити" (2019). Със съпруга си Вихрен Чернокожев е съставител на "Антология на българския смях" (1995) и "Българска литературна критика. Т. 1" (2000) и др. "Дневник" й зададе въпроси по повод Деня на детето - 1 юни.


Вие познавате в детайли историята на детската литература в България. Какво се случи през последните 30 години в тази област?


- Това, което се случи през последните 30 години в областта на детската литература бих нарекла един нов Ренесанс. Нов, защото това вече се е случвало през 20-те и 30-те години на миналия век с класическата литература за деца и е известно като "златен период" на българската литература за деца. Но тези два подема са много различни в контекста на времето си, в което се случват.
 
"Златният период" е продиктуван от конкретни обстоятелства, като Закона за детската литература (1920 г.), който поощрява издаването на книги за деца и от това, че писането за деца се е заплащало много добре. Неслучайно тогава в детската ни литература навлизат и автори, преди това утвърдени вече като писатели за възрастни: Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Асен Разцветников, Елисавета Багряна и др.


Последните 30 години много издатели, привлечени от свободата в пазарната икономика рискуваха и "се хвърлиха" в този бизнес. Всеки водовъртеж отделя пяната, която е временно на повърхността и се котира, от спокойните, но силни, чисти води в дълбокото.


Но се случиха и много положителни неща. Дори само фактът, че това поколение израсна с комиксите за Мики Маус и Астерикс и Обеликс. Тук ще вметна, че комиксът не е лековат жанр, а едно изкуство, което изисква и много умения.


Днес много издателства издават детски книжки. Конкуренцията е голяма. Кои са критериите за добра детска литература?


- Конкуренцията днес наистина е голяма. Тук, разбира се, се намесват и икономическите възможности. Има издателства, които безспорно правят чудесни книги за деца, като съдържание и изображение, но те понякога "смазват" издателствата с по-малки възможности, но които също са достатъчно конкурентноспособни с качествената си продукция.


Една книга за деца е добра, когато е симбиоза от добра литература и добро художествено изображение. Затова и до днес ни привличат книгите на писателите от "златния период", където е този неделим синтез - класиците писатели и рисунките на Вадим Лазаркевич -емблематично име в рисувателното, илюстраторско изкуство. Тук са и художниците Георги Атанасов, Нева и Никола Тузсузови и още художници-класици.


Писателката и собственик на издателство "Точица" Зорница Христова дори се опита да възроди, съхрани, да запознае новите малки читатели с илюстрации на Лазаркевич. Най-важното е тези шедьоври да не останат само там в миналото, в контекста на своето си време, а да бъдат и преиздавани. Както и особено ценните списания "Детска радост" и "Светулка" да бъдат реставрирани в библиотеките.


Георги Мишев казва, че списание "Детска радост" е било все едно като списание "Златорог", но за деца. В последните години това, което направи Петър Станимиров със своите илюстрации, също е едно високо изкуство. С една дума: добър текст плюс добра картина. Знае се и, че една картина говори повече от хиляда думи.


Кои съвременни български автори на детска литература ви допадат и бихте препоръчали? А чуждестранни?
 


- През тези 30 години има много писатели за деца, които вдигнаха сериозно нивото на литературата ни за деца: специфичните като теми и стилистика книги на Петя Караколева, класическите посвоему книги на Иван Цанев, съвременните теми, в които се подвизава Виктор Самуилов, "трудните теми" на Анета Дучева, игривостта на Мая Дългъчева, фентъзи-романите на Весела Фламбурари, "фантазмусите" и нонсенса на Петя Кокудева.


Тук искам да кажа за приноса на ежегодния Национален фестивал на Детската книга в Сливен, който вече има 23-то издание за откриване и разпространение на качествени творби за деца. За чуждите автори за деца - аз съм традиционалист: Толкин и Пратчет.


Имате ли впечатления какво четат децата сега?


- Децата имат изключително широки интереси. Те са много любознателни и много находчиви в търсенето на теми, които ги интересуват. Те търсят динамиката, приключението, въображението, но и теми за лидерството, за приятелството, за отношенията в семейството.Според мен, не може да се каже, че децата четат само фентъзи. Но тук ще кажа за доброто и качествено фентъзи, като трилогията на Златко Енев "Гората на призраците", "Паркът на призраците", "Пустинята на призраците", които са преведени на много езици, дори китайски. Те са бликащо въображение, множество перипетии, модерен колаж между времената и различните изкуства. Втората книга е известна като "Българският Хари Потър".




Бихме се запитали дали едно съвременно дете би прочело книга от моето детство - например "Студено сърце" от Вилхелм Хауф - казвам го съвсем на прима виста. Мисля, че книга, която с екзистенциалните, вечни въпроси за доброто и злото, за приятелството, за детските страхове, за детското любопитство (този епистемологичен нагон - стремеж към знание, термин на Мелани Клайн), ако е поднесено с емпатия и зачитане личността на детето, винаги ще бъде актуална.




Защо през последните години тийнейджърите са толкова увлечени по фентъзи жанра?


- Фентъзи историите импонират на тази възрастова група с изконните отговори на мечтаенето и страховете. Страшното е със специфично въздействие, то хем те плаши, хем те привлича неустоимо по своя си логика. Това са нашите непреработени страхове и фантазии, които са над лимита на психиката ни и са изтласкани в Несъзнаваното. А в детството ние сме най-близо до Несъзнаваното и прекрачваме по много пъти на деня тази лабилна граница със Съзнаваното - Аза.


Има една книга, която не е само за деца - на Дора Габе "Някога", която още тогава известният с високите си критерии критик Владимир Василев нарича сюрреалистична. И "Ян Бибиян" на Елин Пелин е своеобразното първо българско фентъзи. Има творби за деца, които се родеят с "хвърчащите хора" на Марк Шагал.


Казват, че добрата детска книга няма възраст. Така ли е?


- Наистина няма възраст за добрата книга. Защо Марк Твен е актуален и сега. Защото зачита детето като личност. Защото му говори за неговите игри, но наред с това и за неговите страхове, за неговите първи влюбвания, за приятелството, за амбивалентното (и на привързаност, и на известна враждебност) отношение на детето към възрастните, най-вече родителите. Защото всеки негов ред блика от остроумие. Защо Джек Лондон е също толкова непреходен. Защото те кара да се стремиш, да надмогваш трудното и себе си, да си верен на себе си. Защото говори на сърцата ни за човешката топлота и емпатия.


Бяха ли надминати класическите детски произведения на Чичо Стоян, Ангел Каралийчев, Цветан Ангелов, Константин Константинов, Дора Габе, Елин Пелин?


- Както стана дума, всичко е и в контекста на времето си и същевременно може да е носител на изконни истини и вечни екзистенциални въпроси, които детето с оскъдния си житейски опит се старае да разреши. Фройд казва, че детето играе и се изразява чрез играта, а възрастният писател фантазира, че този писател, когато твори, може да се окачестви като едно играещо дете. Затова всички тези класически автори говорят на сърцето на малкия читател чрез неговите игрови модели - което е животът и свободата на детето. Всеки писател със своя натюрел.


Защото всеки от тях е бил дете и неговите спомени и реминисценции са връщане в най-благодатните детски години. Това аз наричам синдрома "Амаркорд" (Спомням си). Съвременните автори имат да разрешават проблеми в друг контекст. И със съвременна лексика. Но детето си е дете и през 1920 година и през 2021 година. То ще мине през Едиповия комплекс, през амбивалентността към родителите, през ревността между децата (сиблинга) в нуклеарното семейство, през инфантилната сексуалност. То ще задава постоянно въпрос "Защо" и ще търси отговора. Ще пита как се е появило на света, а после ще забележи и разликата между половете. Въпроси, на които добрите детски книги трябва да им дадат отговорите.


Смятате ли, че най-добрите образци на детската литература са достатъчно застъпени в училищното образование? Ако не - защо е така?


- Министерството на образованието е една институция, която е подложена на най-много експерименти и промени. И това рефлектира, неминуемо и върху учебната дейност и литература. Знаем, че има възможност учителите да избират по учебниците на кои издателства да преподават. Когато учебникът е създаден от културни автори, с любов и вкус към словото, това е гаранция за качеството му. Много горещо подкрепям изучаването на християнските четива още в първите класове на училището. Това създава основа на детето да развие емоционалната си интелигентност и устои за възприемането на своя вътрешен свят, както и на реалността.


Каква е тайната на писането за деца?




- Голямата френска психотерапевтка Франсоаз Долто, сподвижница на Жак Лакан в книгата си "Каузата на децата", казва: "Най-тежката драма в човешката участ е, че във възрастта, когато сме най-креативни и с най-живо въображение, ние сме зависими от възрастните. Парадоксално е, но е факт: физическата незрелост се придружава от изключително преждевременно развитие на природните дарби и на чувствителността. Почитайки детето, ние почитаме човешкото същество!".


Ще приведа и още едно научно изследване на Маргарет Руби в "Излекувай своята ДНК": "Изследванията показват, че от раждането до двегодишна възраст мозъкът на повечето деца пребивава в делта-състояние - несъзнателно, подобно на сън състояние, в което изпада възрастен човек под хипноза. От две до четири години децата се намират основно в тета-състояние, характеризиращо се с богато въображение и с усещане за нереалност на ставащото.


Подобно състояние в зряла възраст изпитваме в моменти на полусън. Около шестгодишна възраст при децата започва да доминира алфа-честотата на мозъчните вълни. Това е състояние на покой, подпомагащо творчеството и усвояването на нови неща. До десет -дванадесетгодишна възраст мозъкът на детето най-често е в бета-състояние. Това е състоянието на активно, съсредоточено внимание, напомнящо нормалното, будно състояние на възрастния". Големият български поет Иван Теофилов казва: "Като отворя съседната стая мисля, че детството ще е там". Такъв живот бих си избрала - детето да е в мен до края.




И накрая, като поздрав за 1-ви юни - Денят на детето - едно великолепно стихотворение на Петя Кокудева.


С какво играят мечките
С какво ли си играят
мечоците в хралупите?
А детската им стая
дали не е претрупана


с човеци, ама плюшени,
например ти и аз.
Мечетата ме гушкат,
ръмжат уж с моя глас.


И тъй по цяла зима,
животът си тече.
Ти просто си любимец
на някое мече.
https://www.dnevnik.bg/knigi/2021/06/01/4215507_pochitaiki_deteto_nie_pochitame_choveshkoto_sushtestvo/?ref=home_NaiNovoto

 

 

 
Заб.Заглавието е на инфопортала „Родина”