Одобрението на промени в основния закон ще става с референдум
Одобрението на промени в конституцията ще става с референдум, на съдебната власт няма да се даде законодателна инициатива, а индивидуалната конституцуионна жалба ще е възможна само след приключване на всички възможни съдебни инстанции.
Това са част от корекциите в проектана нова конституция, който беше внесен в Народното събрание на 2 септември. Големи промени не са включени, като за разлика от първоначалния проект, във внесения има преамбюл. Под текстовете са се подписали депутатите от ГЕРБ, "Обединени патриоти", "Воля" и независими. Към проекта има и мотиви.
Мнозинство от 4/5 и референдум за промяна на основния закон
Във внесените разпоредби впечатление прави, че главата с основните права на гражданите отново е на предна позиция, като те са заели място след текстовете за химна, герба и столицата.
Най-сериозна промяна има в разпоредбите, свързани с промяната на основния закон. В първоначалния проект на ГЕРБ се предвиждаше отпадането на Велико народно събрание и се въвеждаше възможността измененията да се правят от парламента при определено мнозинство.
Във внесения проект се предвижда промените, гласувани от парламента, да бъдат утвърждавани чрез референдум, на който измененията трябва да получат одобрението на повече от половината от гласувалите избиратели при участие на не по-малко от половината от тях.
За промени в основния закон ще е необходимо мнозинство от 4/5 от гласовете, като гласуването ще е на три пъти в три различни дни.. Ако получат поне 2/3, то в срок не по-рано от два месеца и не по-късно от пет, предложението ще бъде поставено на ново гласуване.
Мнозинство от 4/5, (което при 120 депутата означава 96 души), ще се изисква и за промени, свързани с територията на страната, ратифицирането на международни договори, въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление, както и въпросите за изменение и допълнение на правилата за промяна на основния закон. За тези въпроси също ще се изисква утвърждаване от референдум.
Съдебната власт остава без законодателна инициатива
Във внесените текстове разделянето на Висшия съдебен съвет на такъв само за съдии и за прокурори и отпадането на пленума, е запазено. Премахната е единствено възможността съветите да имат законодателна инициатива.
Съдийският съвет ще има 15 членове - в него ще влизат председателите на двете върховни съдилища, 7 съдии ще бъдат избрани от съдиите, а шестима ще бъдат излъчени от парламента. В прокурорския съвет ще има 11 души - петима избрани от прокурорите, петима, избрани от парламента, и главният прокурор.
Както и в първоначалния вариант, така и във внесения е отпаднала възможността президентът да участва в избора на тримата големи - председателите на върховните съдилища и главния прокурор, с издаването на указ или връщането на избора.
Индивидуалната конституционна жалба
"Конституционният съд на Република България от създаването си до сега се утвърди като институция, защитаваща ефективно закрепените в нея основни права и свободи на гражданите и установения конституционен ред. Гражданите следва в максимална степен да получат защита на техните основни права и свободи и от конституционната юрисдикция. Ето защо смятаме, че е настъпило времето за въвеждането на института на индивидуалната конституционна жалба, който да допринесе за засилване на правото на защита на гражданите и организациите."
Това е записано в мотивите на проекта за нова конституция. Текстовете предвиждат Конституционният съд да може да се произнася по жалби на граждани или юридически лица за установяване на противоконституционност на закон, с който са нарушени техни права и свободи и след изчерпване на всички съдебни инстанции.
Текстовете предвиждат още, че при съмнение за несъответствие между приложим закон и конституцията съдът, който разглежда делото като последна инстанция, по инициатива на заинтересованата страна или по свой почин спира съдебното производство и внася въпроса в Конституционния съд.
Гражданин или юридическо лице ще може да се обръща директно към Конституционния съд, когато инициативата не е била уважена от съда, "или не е било възможно да бъде направена, тъй като окончателният съдебен акт е основан на закон, чието прилагане не е било обсъждано от страните, в двумесечен срок от приключване на делото, засегнатият гражданин или юридическо лице може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на приложения закон". Уважаването на искането е основание за възобновяване на съдебното производство.
Защо е необходима нова конституция
ГЕРБ и вносителите мотивират внасянето на проект за нов основен закон с необходимостта от защита на "основните принципи и начала на нашето съвремие" и повишаваме на доверието на гражданите в институциите. "Действащата Конституция беше приета в друг исторически период, при други политически дадености в самото начало на демократичния преход, при друг международен статут на страната ни, а изтеклото време показа, че без промяна на основния закон няма как да се отговори на предизвикателствата. Основният закон следва да бъде изграден така, че да е в унисон с европейските правила", пишат още в мотивите вносителите.
"Според нас е време да се направи съществен анализ и оценка на новите обществени отношения във всякакъв план и те да бъдат уредени от Велико Народно събрание, чрез широко представителство на гражданите. Това представителство следва да отрази обществените очаквания и развитието на обществените отношения."
Обсъждането - най-рано на втори ноември
Според Конституцията проектът може да бъде разглеждан най-рано след два месеца, т.е. обсъждането може да започне най-рано на 2 ноември. Дебатите трябва да приключат в рамките на още три месеца след това - най-късно до началото на февруари, и трябва да завършат с гласуване на решение за свикване на Велико народно събрание. Приемането на такова решение обаче изисква мнозинство от 160 гласа. Според заявките на парламентарните партии до момента то не е постижимо, тъй като БСП и ДПС с техните общо 103 депутати са против, докато гласовете "за" са максимум 137.
Лора Филева