ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Границите се отварят, надеждите остават…

09 юни 2020

 

Въвеждането на изолация изпраща хората вкъщи. Затворени или не са те между „четири стени”? Естествено, има книги, има телевизия, има общуване по GSM, но…Излизането навън е лимитирано. И не предполага социални контакти.
Попаднали в ситуация на изолация, хората лесно развиват страхове. Може да изпаднат и в депресия. Лесно ли се случва това? Отговорът е предизвестен: сравнително лесно.
Изолацията не оставя (много) избори на индивида: самоограничението е убежище, но и капан за психиката. В това състояние психиката на индивида може да остане неувредена до време.
Впрочем, и разпространението на заразата през май отслабна като интензитет. Показа го информация с цифрите на заразените. Силно отслабна. В Западна Европа. И в Източна Европа.
Завръщането към нормалност в държавите, които предприеха изолацията, вече не е повик за дебат, а мамеща реалност: да, но как? И колко устремно да стане това завръщане? След два месеца изолация с поглед към икономиката - отговорът е предизвестен: много устремно.
Един от най-сложните моменти и същевременно най-безспорните такива е отварянето на границите между държавите. Сложен момент, защото изисква съвместни решения и действия между партньори. И безспорен – завръщането към свободното движение в ЕС е въпрос на изповядвани ценности от страните-членки. Както и действие в посока спасяване на икономиките.
Границите между държавите в ЕС бяха (устремно) затворени, за да се контролира разпространението на заразата. Ограничаването на придвижването, дори да поражда различни интерпретации, нe извежда (устремно) конфликти между политически субекти.
Разменени бяха в публичното пространство и някои апострофи, по темата за придвижването. Те бяха изказани по-скоро от експерти, отколкото от политици. Изказани от изповядващи най-вече либерална ориентация.
Отварянето на границите има двоен ефект: внася се чувство за необратимост – от изолацията се излиза. Внася се и идея за сътрудничество: отварят се първо границите между две съседни държави.
Поне 10% от икономиките на държавите в ЕС пряко или косвено зависят от туризма. Отварянето на границите е свързано най-пряко с развитието му. Спасяването на туристическия сезон е искрица надежда и за „спасяването” на икономиките.
Всяка от държавите в ЕС е силно заинтересована от кризата в туризма да се излезе с по-малко негативи.Кризата бе неизбежна. Тя бе предопределена от разпространението на коронавируса. И от налагането на мерки по контрола върху процеса.
Политиците имат различни идеи как да се излезе от ситуацията. Имат и притеснения за възможни втора и трета вълна на заразата. И не знаят кой как ще реагира на дълбочината и сериозността на проблема. Испания дори иска от Съюза съвместен подход при отварянето на границите.
Някои министри, ключови политици в ЕС, сякаш тестват взаимодействията по особен начин: посочват идеи и…търсят резонанс. Очевидно, и отвъд държавите им. А може би това е един вид тактика, за да се отложи във времето решението по един или друг сценарий?
Германия и Италия се разглеждат по-скоро като антиподи в ситуацията на справяне със заразата на фазата на предприетите противоепидемични мерки: много по-успешно протекла в Германия, и с много повече проблеми в Италия. И двете държави изглежда обаче особено държат на отварянето на границите.
Германски външен министър заявява през май германците да не бързат да планират да прекарат лятото в пътувания… както преди. И няма насрещна реакция. Защо ли? Притеснението от разпространението на заразата е силно.
Италиански министър на туризма, в момент, в който се отварят през май музеи, пък заявява…че страната ще остане затворена за чужди туристи… до края на годината. И пак няма реакция. Как ли ще оцелее Венеция без чужди туристи?!
В средата на май и Германия, и Италия, обаче, „изригват” със съвсем различни индикации: отваряме границите. И бързат да обявят срокове това да се случи… през юни, а не към края на лятото.
Вярно, Германия прави веднага уговорка, че границите ще бъдат отворени със съседи след 15 юни. Италия също дава известен срок във времето за падане на сериозната рестрикция: 3 юни. И, все пак, дават се срокове и значи намеренията са планирани и са необратими.
Впрочем, като казваме най-сериозната рестрикция, имаме предвид отваряне на границите плюс падане на карантината: 14 дни наложена карантина на придвижилите си през границата. Двете действия е важно да се разглеждат заедно.
На 15 май Италия обявява отваряне на границите за туристи от ЕС от началото на юни. И за падане на карантината. А това насочва мисли към изповядвана решимост за устремно излизане от изолацията.
По същото време Чехия, Австрия и Словакия решават, че те също могат да отворят общите си граници. Планират това да стане… на 8 юни. Така те ще дадат възможност на своите граждани да пътуват в трите страни.
Съседите обмислят как да отворят своите граници в началото на туристическия сезон. Страните бележат сходен напредък в контролирането на коронавируса. И съседите имат сходни мисли в тази ситуация. А това предполага бързи решения – (устремно) насочване към отваряне на границите.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”