КАЛЕЙДОСКОП

Референдум в Македония. Резултати. Особени моменти

02 октомври 2018

 

В Македония над 90% гласуваха "за" договора с Гърция, но две трети не отидоха до урните
Над 91% от македонските избиратели са гласували "за" споразумението за смяна на името, сключено с Гърция, като условие за членство в Европейския съюз и НАТО. Малко под две трети от всички имащи право на глас обаче не са отишли до урните.
 
Това сочат ранните резултати на Държавната избирателна комисия на Македония (ДИК), преброила данни от над 90% от бюлетините. Според тази информация най-малко 600 хил. от преброените бюлетини са "за", почти 37 хил. - "против", а няколко хиляди пристигнали протоколи трябва да се обработят.
 
Гласували са малко повече от 657 хил. души или 36.8% от гражданите - доста под желания от кабинета праг от 50%, определен от опозицията като условие да се съобрази с резултата. Според досегашните данни нито една македонска община не е гласувала "против" - никъде бюлетините срещу договора не са повече от 15 на сто.
 
Третата най-ниска активност
Не е известно на каква част от избирателите съотвестства този брой гласували. Избирателните списъци от 2002 г. съдържат 1.8 млн. имена, но се смята, че в тях има стотици хиляди повече, отколкото съответства на днешното македонско население.
 
Данните, съобщени малко след 21:30 ч. българско време, надвишават очакванията в повечето проучвания - между 70 и 80 процента от избирателите да подкрепят договора - но означават и че повечето от противниците на споразумението не са гласували.
 
Това е третата най-ниска активност при гласуване в македонската история. През 2004 г. едва 26.6 на сто излязоха на референдума "за" или "против" новото териториално устройство на страната. По-малко от 50 на сто (48.9%) се включиха и в президентските избори през 2014 г., донесли победа на сегашния държавен глава Георге Иванов. Говорителят на ДИК Оливер Деркоски обяви, че на допитването "не е било взето решение" - едва 10 дни след като комисията реши, че няма да се произнася дали референдумът е успешенили не, тъй като е консултативен.
 
Активността бе източник на безпокойство за управляващите, след като два часа преди затварянето на секциите едва под 29 на сто бяха упражнилиправото си на глас. На тези данни обърна внимание и гръцкото външно министерство - то съобщи, че Атина "уважава" решението на гражданите, но отчита липсата на "съответната активност" и сега е необходимо "всички страни да подходят трезво", за да гарантират, че договорът ще се осъществи.
 
Еврокомисарят за разширяването Йоханес Хан пък разтълкува резултата в "Туитър" като "широка поддръжка за договора от Преспа и евроатлантическото бъдеще на страната".
 
Изборният ден приключи в 20 ч. българско (19 ч. местно) време без удължаване. В продължение на 12 часа бяха отворени 3478 секции, а според списъците в тях можеха да гласуват 1 806 336 гласоподаватели. Кампанията "за" договора се надяваше на активност от поне половината или 900 хил. души, което безспорно да легитимира сделката с Гърция и да застави ВМРО-ДПМНЕ чрез гласа на народа да ратифицира договора и да подкрепи конституционните промени в парламента.
 
Днес обаче премиерът Зоран Заев даде да се разбере, че за него не е важна активността на референдума, а колко от участвалите в него ще гласуват "за". По думите му, ако ВМРО-ДПМНЕ не застане зад договора в парламента, ще бъдат свикани нови избори. Опозицията оспори това и определи кабинета на Заев като "нелегитимен" на базата на резултатите от допитването, без обаче да поиска предсрочни избори.
 
Подобна бе реакцията и сред противниците на договора в съседна Гърция. Министърът ѝ на отбраната Панос Каменос, чиято партия "Независими гърци" е противник на споразумението, каза че референдумът е "невалиден" заради ниската активност и увери, че депутатите му ще гласуват срещу ратификацията на договора.
 
Единство сред албанците, но не и подкрепа за избори
В предимно албанските общини и градове активността през деня бе значително по-голяма, отколкото в други части на Македония. Рекордът бе отбелязан в скопската община Сарай, където гласуваха близо 67 на сто от регистрираните избиратели. Лидерът на коалиционния партньор на Заев, албанския Демократичен съюз за интеграция (ДУИ) Али Ахмети, каза към края на вота, че се надява "от утре всички да работят за приближаване към ЕС и НАТО".
 
Лидерите и на другите две по-големи албански партии, Зиядин Села (Алианс на албанците) и Билал Касами ("Беса") дадоха сигнал, че са гласували за бъдещето на Македония в ЕС и НАТО.
 
След обявяването на резултатите обаче Ахмети каза, цитиран от електронното издание МКД, че "Македония има по-важни въпроси от парламентарните избори" и необходимото в момента е парламентът да вземе "важното решение за договора с Гърция".
 
Изборният ден
Гласуването не премина без инциденти като опити на наблюдатели да не допускат хора, пристигнали, за да упражнят правото си на глас. В някои секции се е стигнало дори до снимане на избиратели, отишли до урните (в Охрид), или до обиди, отправяни към тях от наблюдатели, предаде Министерството на вътрешните работи.
 
Според неправителствената организация "Цивил", макар да нямаше сериозни инциденти по време на референдума, той не мина без множество дребни нередности, включително опити да се попречи на избиратели да гласуват. Други, като бившия президент Бранко Цървенковски (и предшественик на Заев начело на СДСМ), не са могли да упражнят правото си на глас, защото имената им не са били в списъците, твърди още организацията. На пресконференция председателят на парламента Талат Джафери обяви, че също не е успял да гласува - името му е било заличено от списъка, но изрази надежда, че това е "единичен случай".
 
Пред телевизия "Вести 24" зрител обяви, че на него и други настанени в рехабилитационен център не е било позволено да гласуват, но не предостави доказателства.
 
В тази атмосфера роля вероятно изиграха и фалшивите новини. Това, освен досегашните информации и документи, сочи и доклад на организацията Transatlantic Commission on Election Integrity (със селадище във Вашингтон и оглавявана от бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен). Според текста, цитиран от сп. "Нюзуик", повече ботове са се включили в онлайн "разговори" в кампанията за референдума, отколкото при изборите в значително по-големите Мексико и Италия, а повечето са подкрепяли кампанията за бойкот.
 
Заплахите на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, че кабинетът може да опита да фалшифицира изборите, също допринесоха за климата на несигурност преди вота. Партията излезе с подобно съобщение и днес, след като обясни на пресконференция, че властите опитват да упражнят натиск, за да накарат хората да гласуват. Кабинетът на Заев отхвърли твърденията, а негов говорител изтъкна, че за ВМРО-ДПМНЕ това е тактика за отклоняване на вниманието от факта, че някои нейни членове все пак са решили да гласуват.
 
Лидерът на партията каза по-рано днес, че няма да гласува, защото договорът с Гърция е "унизителен" за Македония. До днес той отказваше да обяви позицията сии настояваше, че начинът, по който е поставен въпросът, не предполага той категорично да го отхвърли.
 
Последиците
Резултат при всякаква активност под 50% е спорен, а колкото по-малка е тя, толкова по-трудно ще е за кабинета на Зоран Заев да продължи със споразумението с Гърция. Все пак някои смятат, че той ще продължи да се опитва да го прокара в парламента. Ще има обаче сблъсък на интерпретациидо каква степен има право да го прави, а след него управляващите социалдемократи може да нямат подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ, каквато иначе биха получили.
 
В "Туитър" балканистът проф. Флориан Бибер от университета в Грац написа, че при активност под 50 на сто ще е важно колко точно гласа "не достигат", но ще е от значение и общият брой гласове "да".
 
Важно е и дали опозицията ще бъде умерена, както предложи Западът при срещите си с Мицкоски (западните политици, дошли в Скопие, разговаряха и с него освен със Заев), или ще опита да пречи и ще попадне в капан, пише още Бибер. Според него е от значение дали Русия ще оспори резултата.
 
https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/09/30/3319102_nad_90_ot_glasuvalite_v_makedoniia_podkrepiat_dogovora/