АГЕНЦИЯТА ИНФОРМИРА

Инфраструктурата, външната политика и икономическото оживление поддържат кредита на доверие към правителството

05 октомври 2017

 

Инфраструктурата, външната политика и икономическото оживление поддържат кредита на доверие към правителството, според проучване на Алфа рисърч
 
Инфраструктурата, външната политика и икономическото оживление поддържат кредита на доверие към правителството, сочи проучване на Алфа рисърч, публикувано на сайта на социологическата агунция. Липсата на резултати в битката с корупцията, престъпността и несигурността го дърпат надолу. Резултатите са от регулярното проучване на обществено-политическите нагласи, проведено в периода 13 - 20 септември 2017г., чрез пряко стандартизирано интервю сред представителна извадка от 1030 пълнолетни жители от цялата страна. Проучването сочи, ча за най-успешни политики, наред с инфраструктурата (51 процента) българите определят още три други сфери - външната политика (43 процента), туризма (42 процента) и отчасти образованието (31 процента). Икономическите показатели и външно-политическата активност са тези, които формират ядрото на подкрепата за кабинета "Борисов 3" сред около една пета от българите. От друга страна, скандалите около политици от ГЕРБ, както и неубедителните действия за отстояване независимостта на съдебната система и противодействие на корупцията, консолидират и противниците на кабинета, които нарастват от 33 процента на 38 процента. През септември правителството запазва положителните си оценки почти без промяна (21 процента). Те обаче са съпроводени от по-съществен ръст в дела на неговите противници: от 33 на сто до 38 на сто. Твърдо зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ (49 процента). Доста по-различна е картината сред избирателите на коалиционния партньор "Обединени патриоти" - едва 13 на сто от тях изказват одобрение за работата на кабинета, срещу 41 процента неодобрение. Както и в началото на мандата, положителните оценки за премиера са 32 процента срещу 39 процентаотрицателни. Половината от членовете на кабинета, предимно ангажирани с оценявани като успешни ресори, имат положителен индекс за дейността си. Във второ поредно проучване най-одобряван е вицепремиерът Т.Дончев (индекс от 16.4). Следван е от военния министър Кр.Каракачанов (индекс 10.9), спортния Кр.Кралев (индекс 10.2). След тях с по-ниски, но преобладаващо положителни оценки са министърът за българското европредседателство Л.Павлова (5.1), външния Е.Захариева (4.5), транспортния И.Московски (4.0), министъра на туризма Н.Ангелкова (3.6), регионалния Н.Нанков (1.7), финансовия В.Горанов (0.3), енергийния Т.Петкова (0.1). Тройката в дъното на таблицата попълват министърът на околната среда Н.Димов (индекс от -10.3), икономическия Е.Караниколов (-10.5), правосъдния Ц.Цачева (-16.8). Президентът Р.Радев продължава да се ползва с одобрението на мнозинството от българските граждани (54 на сто срещу 13 на сто неодобрение). Положителните оценки за 44-то НС спадат от 15 процента до 12 процента, а отрицателните нарастват от 39 процента до 44 процента. Малко по-високо е доверието към неговия председател Д.Главчев - 17 процента положителни срещу 33 процента отрицателни оценки. Одобрението за работата на полицията спада на 22 процента, срещу 38 процента отрицателни оценки. Правосъдната система е съпътствана с най-висока обществена критика. Тя преобладава както за работата на съда (10 процента положителни срещу 58 процента отрицателни оценки), така и за тази на обвинението в лицето на главния прокурор С.Цацаров (9 на сто положителни срещу 49 на сто отрицателни оценки). Половин година след предсрочните избори за 44- то Народно събрание съотношението на силите между основните парламентарни партии остава без съществени промени. ГЕРБ (25.1 на сто) запазва електорална преднина от 6 процента пред БСП (19.3 на сто). Б ойко Борисов запазва 32 процента одобрение, но в сравнение с юни нараства и делът на критиците му - от 35 процента на 39 процента. Лидерът на БСП Корнелия Нинова губи от личния рейтинг (от 27 на сто до 24 на сто) и бележи лек ръст в негативните оценки. Обединените патриоти бележат известен електорален спад в сравнение с юни (от 7.2 процента на 5.9 процента). Красимир Каракачанов запазва високия си партиен рейтинг (29 процента одобрение) и остава твърдо на втора позиция след Бойко Борисов. Валери Симеонов повишава с 1 на сто привържениците си (до 14 на сто), но генерира и сериозен ръст на неодобрението. Волен Сидеров остава на 5 на сто одобрение и с едни от най-високите нива на неодобрение. Електоралната динамика на ДПС (4.8 процента) и неговия лидер по обичайному е слаба, като за момента позициите на Движението сред избирателите му не изглеждат разклатени. Най-сериозна промяна регистрира проучването при партия Воля и нейния лидер Веселин Маршки, които бързо вървят по стъпките на ББЦ и Бареков от предишния парламент. За три месеца личният рейтинг на В.Марешки е спаднал със 7 на сто, а с 1.8 на сто електорална подкрепа партията му би останала под чертата, ако днес имаше избори за Народно събрание. Фрагментираната извънпарламентарна опозиция в лицето на Реформаторския блок, "Да, България" и "Нова република", се ползва със сумарната подкрепа на около 4.5 процента от избирателите в страната, но нито една от тях не се откроява като фаворит. Относително високият дял анкетирани (7.9 на сто), твърдящи, че биха избрали "друга" политическа сила идват основно от младото и средно поколение извън столицата. /ВИ/

 

http://abma.bg/index.php/novini