КАЛЕЙДОСКОП

Българите в Украйна и Молдова. Поезия и родолюбие

06 януари 2014

Юбилейна вечер, посветена на творчеството на бесарабските българки Анна Малешкова и Таня Танасова

 
            На 17 декември 2013 г. в София в салона на Съюза на българските журналисти тържествено бяха отбелязани юбилейните годишнини на Анна Малешкова и Таня Танасова. Празничната вечер бе организирана от Културно-просветното дружество „Родолюбец” и Държавната агенция за българите в чужбина.
 
Анна Малешкова и Таня Танасова са бесарабски българки, родени в голямото българско село Валя Пержей, което днес е в границите на Република Молдова. От петхилядното население на Валя Пержей почти 80% са българи.
           
            Анна Малешкова и Таня Танасова имат признанието на всички българи, които са се докоснали до тяхната прекрасна поезия и силна публицистика. На тържествената вечер те се радваха на уважението и любовта на участниците в проявата. ДАБЧ ги удостои с грамоти и с Почетния знак на агенцията.
 
Държавната агенция за българите в чужбина поддържа активно и плодотворно сътрудничество с бесарабските българи в Украйна и Молдова. Агенцията оказва подкрепа както на организационните структури на общността, така и индивидуално - на общественици, писатели, художници, представители на академичната общност, журналисти и учители.
           
                                                                                                         
             Таня Танасова                                                       Анна Малешкова
               На Петърчо                                                            Миналото изгорих на клада
Ти не знаеш що е гости в дядови. Напразно е               Миналото изгорих на клада,
да ти казвам що е гозба в бабини на празник.               погребах го с лопати пръст.
Що е баба да те гали ти не знаеш даже.                          Разпънах се във две държави
Ти не знаеш що е дядо приказка да каже.                       и на живота сложих кръст.                                                    
Ти не знаеш що е леля да ти се зарадва.                   Болката изпирам в две морета,
Що е да си „същи девер” на роднинска сватба.       мъката във скръб топя,
Търсиш погледи засмени на улицата, в двора.        люлеят мънички звънчета
И усмивки подаряваш все на чужди хора.                сънищата дивни в самота
            Облаците пият тежката умора,
            вятърът заспива в мойта длан.
            Все сънувам майка си на двора
            и черницата до стария харман.
      За близките съм люта рана
      и няма днес за мене лек…
      Така останах неразбрана –
      сред своите съм чужд човек.
            Вятърът ме носи в две посоки
            и времето умира с мъка в мен…
            Господи, защо безброй въпроси
            в душата ми се раждат всеки ден?
 
 
Йордан Колев, ДАБЧ