ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Интервю на Деян Енев с Красимир Димовски

22 юли 2021

Красимир Димовски: Това, което има значение в живота, не е какво ти се случва, а какво си спомняш и как си го спомняш. Маркес го е казал. И съм склонен да му повярвам. Мисля си, че моментният, животът в деня по-скоро е даден на човека, за да има все пак някаква база в материалния свят, където да се оползотвори мощната енергия на преживяното, на изминалото, на миналото. В преживяното се образува светът, който не е съставен от атоми. Така, поради своята структура, само този свят може да претендира за някаква форма на вечност, за безсмъртност.

Първа френска антология на българските символисти

15 юли 2021

Символизмът е едно от основните литературни течения в българската литература на ХХ век. Именно той е лицето на българския модернизъм. И макар да получава импулси от руския, германския и полския символизъм, той е на първо място онова българско литературно пространство, в което френската култура се е намесила с най-голяма сила.
В края на октомври 2020 г. в издателство „Soupirail“ в Нормандия излезе антологията „Des âmes vagabondes“ („Скитнически души“) – антология от 260 страници, включваща най-емблематичните български символисти от първата половина на ХХ в. Изборът на стиховете, биографичните бележки и техният превод са дело Красимир Кавалджиев, благодарение на когото френскоезичният читател ще има възможността да се запознае с една непозната за него страна на европейския символизъм. Четиринайсетте „скитнически души“ са: Пенчо Славейков, Иван Андрейчин, Пейо Яворов, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов, Сирак Скитник, Вен. Тин, Екатерина Ненчева, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Дора Габе, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Христо Смирненски.

"Времеубежище" на Георги Господинов - роман на годината

08 юли 2021

Само по себе си миналото е прекрасно нещо, аз съм първият, който ще се бие за правото на минало. Но правото да помниш това минало, да го разказваш и мислиш. Миналото е добро за спомен и убийствено, ако се опиташ да живееш отново в него. Можем да видим тази реставрация по посока на здравата ръка и изобретяването на враг, насаждането на омраза към другия, който все ни е виновен. Това се връща на политическо и всекидневно ниво в цяла Европа...