Грехът на Гаустин (по Георги Господинов)
Виждала съм Гаустин да крачи и на една корица на книга („Времеубежище”), но беше странно, че той се готвеше да мине по отъпкан път, на който се виждаха вече следи от обувки. По принцип той не минава по такива пътеки. Ако крачи, затъвайки в преспите или очуканите павета, той пръв трябва да разрови снега или прахта. За да е сигурен накъде те води. А може би на корицата не е бил той. Може би съм аз. Много претенциозно. Но погледнато така, вероятно той е бил този, който ми е оставил следите на обувките си, за да го последвам. И за да не се изгубя... А сега ме води в реалността
