24 май е повод за равносметка за училище „Джон Атанасов” - Чикаго
За добро или лошо помним още първите крачки... Като че беше времето на старото и престаро българско килийно училище. Българското школо в чужбина бе сгушено в една или в две стаички под крилото на църквата или в нечий благодетелски дом и „обучението” беше повече романтично приключение на деца, родители и учители, но, забележете - ЗАЕДНО! Първите, които започнаха, знаят какво значи пътят напред. До днешното. Колко снопа изхабени нерви коства да стигнеш с ръка до първите достояния - до първото признаване, до първата официална диплома, до първото държавно рамо и подкрепа ,защото „науката е слънце”. Защото „народността не пада там, дето знанието живей...” Във всяко едно дело от голям, и особено от национален мащаб като образованието, участват мнозина. Едни с повече умение и възможности, други с повече младост и дързост... Но когато се проправя пъртина към недостигнатото, важно е да не се пречи, камо ли да се отправят упреци към тези отпред... Защото пътят, който се прокарва, е за всички. В случай този първопроходец стана АБУЧ, Асоциацията на българските училища в чужбина. Една от международните български организации, която на практика свърши много повече от писането на декларации, съчиняването на ялови програми и пилеенето на сили в потушаване на междуличностни проблеми... Фактите от историята на вече цяло съзвездие от български училища в чужбина доказват това. Иска ни се да вярваме, че и БУ„Джон Атанасов”, училището в което отдаваме сили и опит, всичко, каквото можем, прави същото в „редови план”, ако можем да го наречем така. Защото всичките наши достижения, от информация и опит до лицензиране, всичките отворени врати към по-добро и успешно бъдеще на образованието, отворени за БУ „Джон Атанасов”, са отворени и за всички български училища в чужбина, с които вървим заедно към по-доброто бъдеще на българския род - където и да е по света! Нужно е да се подкрепяме по трудния път и всеки да помага на другите с това, което може и е постигнал. А не обратното... Единствено непревземаемата българска територия е тази на духовността ни, на словото ни, на буквите ни, на националното ни единение.
