ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Георги Господинов: Има и друга пандемия - от загуба на памет и прилив на минало

15 октомври 2021

 

 

 
Рoмaн нa Гeoрги Гocпoдинoв e нoминирaн зa нaй-прecтижнaтa литeрaтурнa нaгрaдa в Итaлия
 
Нaгрaдaтa "Cтрeгa" щe бъдe връчeнa нa цeрeмoния нa 17 oктoмври в Тoринo

 

 
Бългaрcкият пиcaтeл Гeoрги Гocпoдинoв e нoминирaн зa нaй-прecтижнaтa литeрaтурнa нaгрaдa в Итaлия "Прeмиo Cтрeгa Eурoпeo". Рoмaнът му "Врeмeубeжищe" e cрeд oбщo пeт финaлиcти в eврoпeйcкoтo издaниe нa oтличиeтo зa прeвoдни книги. Гocпoдинoв щe ce cъcтeзaвa c aвтoри кaтo румънcкaтa лeгeндa Aнa Блaндиaнa и нocитeля нa "Гoнкур" Eрвe льo Тeлиe.
 
"Врeмeубeжищe" нa Гeoрги Гocпoдинoв бe издaдeнa прeз юни в Итaлия oт издaтeлcтвo "Вoлaнд", в прeвoд нa Джузeпe Дeл Aгaтa. Нacкoрo рeцeнзия във вecтник "Лa Рeпубликa" oпрeдeли бългaрcкия пиcaтeл кaтo "Пруcт, идвaщ oт Изтoк".
 
Нaгрaдaтa "Cтрeгa" щe бъдe връчeнa нa цeрeмoния нa 17 oктoмври в Тoринo кaтo финaлeн aкцeнт oт мeждунaрoдния пaнaир нa книгaтa. Прeди тoвa пeтимaтa пиcaтeли oт Бългaрия, Фрaнция, Румъния, Иcпaния и Гeрмaния щe прeдcтaвят нoминирaнитe cи рoмaни в Рим нa Кaпитoлийcкия хълм.
 
"Cтрeгa" ce приcъждa eжeгoднo oт жури, cъcтaвeнo oт 20 итaлиaнcки пиcaтeли, пoбeдитeли и финaлиcти нa нaгрaдaтa. Зa eврoпeйcкoтo ѝ издaниe ce нoминирaт пeтимa eврoпeйcки пиcaтeли, прeвeдeни нacкoрo в Итaлия и cпeчeлили нaциoнaлнo признaниe в cтрaнитe cи. Прeдвиждa ce и нaгрaдa зa прeвoдaчa нa oтличeнaтa книгa, прeдocтaвянa oт BPЕR Bаnса. Тoвa e втoрa нoминaция нa Гeoрги Гocпoдинoв зa прecтижнoтo oтличиe. Първaтa бeшe прeз 2014 г. зa рoмaнa му "Физикa нa тъгaтa".
https://fakti.bg/kultura-art/613073-roman-na-georgi-gospodinov-e-nominiran-za-nai-prestijnata-literaturna-nagrada-v-italia
 
Георги Господинов: Има и друга пандемия - от загуба на памет и прилив на минало
Писателят за новия си роман "Времеубежище" и света, в който бъдещето е пълно със страхове
 
от Светослав Тодоров
 
Роман на Георги Господинов е рядко събитие, но винаги с дългогодишен ефект и нови вълни на читатели в различни страни. Романите до момента излизат с почти десетилетие разлика - "Естествен роман" (1999), "Физика на тъгата" (2011), а сега "Времеубежище.
Нови заглавия в деветте години между "Физика на тъгата" и "Времеубежище" не липсваха През изминалото десетилетие Господинов написа либрето за "Космическа опера", сборника с есета "Невидимите кризи", сборниците с кратки разкази "И всичко стана луна" и "Всичките наши тела", книгата с поезия "Там, където не сме", детската книга с съавторство с дъщеря му Рая "Сватби на животни и неща", а ''Сляпата Вайша" и "Физика на тъгата" имат отделен живот като анимационни филм на Теодор Ушев.
Новата книга се появява в сложно време за премиери - България е в извънредно положение покрай корона пандемията, книжарниците са затворени, традиционният модел на разпространение е прекъснат, но въпреки това той и "Жанет 45" поемат риска. За това има обяснение - "Времеубежище" непланирано обхваща голяма част от моментните притеснения и несигурности. Господинов покрива всички теми, по които и преди е работил, но този път с едновременно повече мрак и хумор, с по-дълбок поглед върху прехода от младостта към старостта, върху спорните ни понятия за нормалност.
Отново спътник на авторовото алтер-его е Гаустин, образ, който той развива още от ранните си творби. С него предприемат едно пътуване в миналото, а в разсъжденията върху паметта проучват и какво носталгията казва за погледа ни върху живота. "Миналото не е само това, което ти се е случило. Понякога е онова, което сам си съчинил."
Как сте?
Отговорът е цял роман. Предполагам, че питате и заради героя от "Физика на тъгата", който ненавижда този въпрос и дава кратък списък с всички готови отговори. Аз също не го обичам. Веднъж давах интервю по телефона и секунди преди началото чух как от другата страна на линията някой тихо посъветва водещата - само не го питай "как си". Тя, разбира се, автоматично започна с този въпрос. Но сега извънредната ситуация вади баналните въпроси от баналността.
Отдавна не съм имал такива дни на интензивно четене, мислене, драскане на нещо в тефтера си. Денят не стига. Имам чувството, че винаги е следобед и изведнъж - вечер. Имаме цялото време на света да мислим един свят, който рязко се сменя пред очите ни.
 
Колко време след "Физика на тъгата" започнахте работа по "Времеубежище"?
Темата за паметта и как се прави минало е нещо, което винаги ме е интересувало и може да се види как минава от книга в книга. Някъде из тефтерите съм си записал началния импулс. Описано е в първите глави на романа почти документално. Бях попаднал на брой на уличния вестник Strassenzeitung, който се списва от журналисти и от клошарите във Виена. Когато съм попадал там, не пропускам да си го взема. В него имаше малка бележка, достатъчно разбираема за моя лош немски. Ставаше дума за случайното откритие на лекар във виенска клиника за болни от Алцхаймер, че когато пускал стари парчета от 60-те или разглеждали стари списания, пациентите изведнъж се променяли. Нещо ме хвана в тази история, но дълго време тя си оставаше само записка в тефтера, макар че никога не съм преставал да я мисля. Вероятно не е била готова още.
Разбира се, лекарят трябваше да е Гаустин и понеже се е сложил като човек, който не може да се спре, цялата идея се разрасна утопично. Гаустин, който лекува с минало, отваря клиника, събира истории, после решава да отвори цял град в миналото. Накрая миналото излиза от клиниките и залива света. Няма да издавам нататък.
В последните 4-5 години започнах да мисля по-често върху това, да нахвърлям бележки. Трябваше да побързам, защото онова, което тогава развивах във въображението си, постепенно започваше да се случва тук-там. Някъде след 2016 г., може би с избирането на Тръмп, може би не, но миналото видимо започна да се превръща в индустрия. Вдигането на всякакви национализми, яхването на една подобна вълна в много страни от света,
Има ли събитие, което ви кара да видите взаимодействие между надигането на тази вълна и случващото се в България?
България не е изключение от тази вълна. Толкова много неща се случиха по тази линия в последните години, на ръба между кича и бабаитлъка. Нямаше как да го подмина в романа. Тук има две големи вълни на обръщане назад, поне два извора на носталгия. Или гледане и с двете очи назад. С лявото око към соца, а с другото към едно по-далечно юнашко минало и величие. Тези две големи движения се организират политически в една от главите на книгата, имат своя сблъсък в центъра на София и това е от смешно-тъжните сцени там.
Виждате ли случващото се сега като възможност тези явления да бъдат снишени, или напротив?
Дали днешната пандемия ще усмири или усили тази вълна е много сложен въпрос. На пръв поглед изглежда, че вирусът изведнъж нулира всички останали теми на света от вчера. Но от друга страна, вирусът вече затваря граници, спира пътувания, заключва в локалното.
Търсенето на враг и превръщането на другия във виновник за ситуацията, всичко това са неща, които по-скоро сочат прилив, отколкото отлив на тази вълна. Когато не просто бъдещето, а настоящето ти е застрашено и гори под краката ти, светът изведнъж се стеснява и прибира. Не можеш да излезеш, не можеш да правиш планове за утре, утрето е пълно със страхове, останала ти е само обширната територия на миналото. Минало, което да преизмисляш по всякакви начини. Без да съм предполагал, че това ще се случи, в романа се стига дотам държавите да правят локални референдуми за своето най-щастливо десетилетие, в което могат да се върнат и приютят. Интересни резултати излязоха.
https://www.capital.bg/moiat_capital/lica/2020/04/30/4059988_georgi_gospodinov_ima_i_druga_pandemiia_-_tia_e_ot/