ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Олимпийските игри и българското участие в тях(2)

03 септември 2021

 

Олимпийските игри вТокио  ще останат в съзнанието на приятелите на спорта тук и по света като уникални: игри по време на пандемия. Реализирането им е израз на стремежа на човешкия дух и воля към възстановена нормалност.
 
През 2020 година разрастването на пандемията, обхванала страни в различни континенти, не позволи провеждането им -  игрите бяха пренасрочени за след една година: от юли 2020 - на юли 2021.
 
В началото и някъде до към средата на 2021 в Япония имаше някакъв  оптимизъм в обществото и институциите: организаторите потвърдиха провеждането на игрите през юли 2021, но при определени условия.
 
Разпространението на коронавируса на вълни трудно можеше да се прогнозира. Нарасна напрежението…из улиците на Япония за отмяна на ОИ.
 
Отпадна и решението за провеждане на игрите… без чужда публика и при лимитиран капацитет на запълнени с местна публика зали и стадиони.
 
В тази ситуация да кажем, че игрите бяха лишени от… емоция заради… отсъствието на публика. Макар че, без силни емоции по спортните терени в личен план… до триумф не се достига, поне в колективните спортове.
 
Състезателите нямаше как да получат необходимия им емоционален заряд отстрани в битките до последен дъх във всяка среща по пътя към триумфа.
 
Девизът на ОИ е: по-бързо, по-високо, по-силно. В ОИ в Токио участваха 11 хиляди състезатели. Сред тях бяха и 42 български спортисти в 14 вида спорт.
 
В интерпретацията за емоционалната отдаденост в битки, някой може да каже, че е важен не триумфът, а участието в игрите. Това изобщо не е така, защото само класирането на ОИ изисква преминаване на квалификации.
 
Спортистите на България се завърнаха в Родината от Токио с три титли и още три медала, спечелени от тях в спортовете карате, бокс, борба, художествена гимнастика, стрелба.
 
Ивет Горанова, Стойка Кръстева, българският ансамбъл по художествена гимнастика извоюваха златото. Триумфът им е силно впечатляващ: и Ивет Горанова, и Стойка Кръстева играха финали срещу водачки в световната ранглиста…И спечелиха битките.
 
Българският ансамбъл Симона Дянкова, Стефани Кръстева, Мадлен Радуканова, Лаура Тратс и Ерика Зефирова  показа изключителна класа. При всичките си излизания на подиума бе лидер. И остави след себе си силните тимове на РОК (Русия) и Италия.
 
Сребърният медал на Антоанета Костадинова в стрелбата с въздушен пистолет от 10 м. също вероятно има златен блясък: едва в последния изстрел се реши битката за златото, което отиде при Бацарашкина от Русия. 
 
Какво да кажем за двата малки финала в борбата, където в спор за бронза Тайбе Юсеин и Евелина Николова надиграха изключително убедително Любов Овчарова и Валерия Коблова, и двете от Русия.
 
Сигурно при показаната борба в малкия финал мнозина пред малкия екран българи са съжалявали, че в този ден българските спортистки нямаха на тепиха среща за…златния медал. Толкова мощно бе представянето им.
 
Христо Христов във вдигането на тежести в кат.109 кг. ”де факто”  извоюва бронза . Изтласка с 2:1 съдийски гласа 222 кг., необходими му за бронзовия медал. И бе лишен от него…при преразглеждане на опита, който реално щеше да му донесе отличието.
 
Преразглеждания в този спорт наистина нерядко има. Този път и специалисти спореха… Решението остави зловеща следа – и двуостри реплики, и възражение от българска страна. „Ограбен съм”, бе категоричен Христов.
 
„Попречиха ми да оправя живота си”, заяви силно развълнуван щангистът пред родна медия. По-късно той изригна: „В Париж ще се върна по-силен”.
 
…В медии излезе информация, че само заради отлагането на игрите с година те се оскъпиха с 2,8 млрд. долара. Предвидените разходи по провеждането им се повишиха от 12,6 на 15,4 млрд.
 
Общо разходите на домакините по провеждането на игрите скочиха три пъти: нараснаха до към 20 млрд. долара при първоначално изчислен бюджет от 7,4 млрд.долара.
 
За да бъдат защитени, състезателите трябваше да спазват строги правил     а и ограничения. Като част от мерките беше изграден модел за масово тестване с помощта на Световната здравна организация и японското правителство.
 
За три седмици излязоха 438 положителни проби за коронавирус на състезатели и официални лица. Като цяло организаторите не допуснаха разпространението на заразата да скандализира силно или прекъсне игрите.
 
Димитър Карарусинов
 
Дирекция „Български общности и информационна дейност”