Текущи Събития

Парламентарни избори 2021

07 април 2021

 

Парламентарни избори 2021
На 4 април 2021 г. в България се състояха редовни парламентарни избори.
Контекст
На пръв поглед нищо неочаквано/невероятно, че в България се проведоха редовни парламентарни избори. Лятото на 2020 г., обаче, в страната имаше дни наред протест на улицата с искане за избори. Участниците в него бяха разнородни: извънпарламентарни сили и многолюдно множество граждани. Управляващите от ГЕРБ за първи път в третия си мандат изкараха мандата до край.
Контекст 2
Изборите се проведоха в извънредна ситуация. Разпространението на коронавируса не стихна и в началото 2021 г. През март медицински експерти дори вещаеха в края на месеца трета вълна.
В тази ситуация числото на гласувалите придоби тежест на предизвикателство: можеше ли нисък вот или силен вот да обърне прогнозите на социолозите?
Социолозите
Недолюбвани от едни политици, оспорвани - от други, социолозите неминуемо са в центъра на изследването на политическите процеси и развитието на обществото. Отсъствието на техните изследвания ще носи сериозен дефицит на актуалната политика и гражданското участие в нея.
През 2021 г. нямаше особен разнобой в социологическите агенции: по-скоро надделяваше мнението за 5 плюс 2 формации, които, съгласно изразените настроения на хората, биха се озовали в  следващия парламент.
ГЕРБ(28,5%), БСП(23%), „Има такъв народ”- Слави Трифонов (13,3%), ДПС(12,5%), „Демократична България” (5,7%) влизаха със сигурност в новия парламент, Коалицията на Мая Манолова - „Изправи се BG(4,5%) и ВМРО (3,7%) бяха според изследванията на „Алфа рисърч” от март на ръба, близо до 4%  бариера на парламентарно присъствие.
Много вероятно в новия парламент щяха да попаднат по волята на избирателя 7-8 формации. Това означаваше най-малкото силно фрагментиран парламент и сложно създаване на коалиции за излъчване на мнозинство и кабинет.
Потенциалните „изненади”
Възможни бяха три „изненади”. Първата от тях бе – ГЕРБ печели изборите с преднина от 10% плюс преднина пред основния си опонент БСП. Втората – БСП съкращава дистанцията по време на избирателната кампания и борбата за победа на изборите до последния момент на преброяване на гласовете е в рамките на статистическата грешка. Третата – мощен вот за новите формации („Има такъв народ”/ „Изправи се BG- Мая Манолова) и екс извънпарламентарната опозиция („Демократична България”).
Избирателната активност
Избирателна активност в рамките на 3 млн. гласували можеше да се приеме за успех и победа на гражданската съпричастност при избори в контекст пандемия. Избирателна активност около и под 2,3- 2,5 млн. гласували  по-скоро щеше да е интерпретирана като  слабост, проблем…за гражданското общество.
По-ниската избирателна активност би увеличила тежестта на ДПС и „Демократична България“, а на ВМРО би позволила да премине 4%-та бариера. По-високата активност би прибавила гласове към новите протестни движения, ни изясняваха социолози.
Резултатите
Водещите формации в актуалната българска политика регистрираха следните резултати: ГЕРБ 26,14%, „Има такъв народ” 17,73%, БСП 15,02%, ДПС 10,34%, „Демократична България” 9,52%,,”Изправи се! Мутри вън!” 4,74%  ВМРО 3,65%...*
БСП загуби позицията на втора политическа сила, отстъпвайки на „Има такъв народ”. ДПС се изравни на ниво 10% с „Демократична България” в позицията трета и четвърта политическа сила. ВМРО до самия край на преброяването на резултатите бе на границата на влизане в новия парламент, но остана малко под чертата.
Избирателната активност по данни на „Алфа Рисърч” от паралелното преброяване бе 47,5% - много висока в контекст пандемия. Едва 6% по-ниска е тя в сравнение с тази на парламентарните избори, състояли се през 2017 г.
Избирателната активност и резултатите
Изборите показаха, че оценяването на избирателната активност не е самоцел: високата избирателна активност свидетелства за гражданско съзнание, интерес към политиката на идеите и развитието на системата.
Не се сбъднаха песимистичните сценарии за ниска избирателна активност, което би наложило съмнения в легитимността на изборите и би произвеждало инсинуации: колко реално отчитат те настроенията на хората.
Сработи ли някоя от изненадите?
Изборите бяха спечелени от ГЕРБ, без да може управляващата коалиция да сформира мнозинство, което да излъчи кабинет.
ГЕРБ се представи на изборите в коалиция със СДС. СДС не можеше да разчита съгласно изследвания на самостоятелно преминаване на 4% бариера.
Антисистемните формации постигнаха голям пробив в актуалната политика: нова антисистемна партия(ИТН) изпревари традиционната левица(БСП).
Деидеологизацията на левицата неминуемо води към…криза. И да се оспорва това, потвърждават го…проведени избори.
Политиката придоби още по-голямо значение като предизвикателство за промяна и маркетинг на идеи.
И какво следва?
Вероятно следват много сложни разговори между политическите субекти за мнозинство и кабинет.Предстои изясняване, разискване, съгласие, несъгласие, компромиси, решения…
Димитър Карарусинов
*Източник: ЦИК: 99% обработени протоколи, 06.04.2021
 
Парламентарни избори 2021
 
Българите в чужбина ще гласуват в 465 секции
На изборите на 4 април българите зад граница ще гласуват в общо 465 секции. Това става ясно от публикувано в петък вечерта решение на Централната избирателна комисия (ЦИК).
Секциите ще бъдат с 94 повече отколкото на предходните избори за народни представители през 2017 г. Тогава общият им брой беше 371.
Тази година бяха събрани рекордно количество заявления на българи в чужбина, които искат да гласуват на мястото, на което живеят. Заявления подадоха общо 87 216 души.
Броят им е почти двоен на фона на интереса към откриване на секции извън дипломатическите представителства на последните парламентарни избори през 2017 г. Тогава подадените заявления бяха 45 071.
През 2017 г. в разкритите 371 гласуваха 117 668 български граждани, живеещи зад граница. Заради повечето секции на тези избори се очаква и по-висока избирателна активност в чужбина.
Най-много секции ще бъдат открити Германия. Там българите ще могат да подадат гласа си в 69 специално разкрити пункта. В Берлин ще има четири секции, в Мюнхен – три. В Хамбург, Бремен, Франкфурт, Щутград, Манхайм и Кьолн – по две. Германия е и една от държавите, в която българите се самоорганизираха и събраха голям брой заявления за гласуване, което позволи разкриването на допълнителните места.
Пълният списък на секциите в чужбина може да бъде намерен в решението на ЦИК.
От него става ясно още, че по 35 секции ще има в САЩТурция и Великобритания. Българските граждани в трите държави също събраха голям брой заявления. Във Великобритания заявления за гласуване подадоха 16 159 български граждни, в САЩ – 5030, а в Турция – 20 854.
Въпреки високия интерес там не могат да бъдат разкрити повече от 35 секции, тъй като това е максималният брой места за гласуване в страни извън Европейския съюз, разрешен от Изборния кодекс.
В Лондон (Великобритания) ще бъдат разкрити 13 изборни пункта.
В Чикаго (САЩ) секциите ще бъдат пет, две от които в магазин “Малинчо” и “Малката България”. В Ню Йорк българите ще могат да гласуват в две секции.
В Истанбул и Бурса (Турция) ще има по седем места за гласуване, а в Измир – четири.
Според решението на ЦИК в Испания, в която има също голяма българска диаспора, но и е в Европейския съюз се разкриват 53 избирателни секции. Във Франция – 18, а в Австрия – 17. На тези избори в Норвегия ще има 10 секции, една от които в близост до полярния кръг в градчето Будьо. На изборите през 2017 г. пунктовете за гласуване там бяха шест.
В Белгия секциите ще бъдат 11, в Италия – 25, в Нидерлания – 14, в Швейцария – 8, а в Канада – 13.
Секции за гласуване няма да има в Ирак, Сирия, Либия, Йемен и Афганистан. Причината е високият “военен риск и опасност от заплахи за живота на гражданите”. В Пакистан (Исламабад), КНДР (Пхенян), Монголия (Улан Батор) и Ватикана пък няма да бъдат образувани секции заради много малкия брой български граждани
https://www.svobodnaevropa.bg/a/31148948.html
Близо 88 000 заявления за гласуване са подали българите в чужбина

87 997 заявления за гласуване на 4 април са подали българи, живеещи в чужбина. Най-много - 20 890 са тези от Турция,  от Великобритания са 16 384 и от Германия 13 649. Това обявиха говорителите на ЦИК Таня Цанева и Димитър Димитров. Очаква се ЦИК да определи държавите и местата, на които ще се разкрият секции за вота на 4 април.
Прочетете целия материал на следния линк:
https://www.actualno.com/politics/blizo-88-000-zajavlenija-za-glasuvane-sa-podali-bylgarite-v-chujbina-news_1569024.html
 
Българи в чужбина искат повече секции във Великобритания, САЩ и Канада
Българи, живеещи в чужбина, искат спешна промяна в Изборния кодекс, за да може да се открият повече от 35 секции във Великобритания, САЩ и Канада. От мрежата „Изборните доброволци в чужбина“ искат смекчаване на законовото ограничение за броя секции в страни извън ЕС, защото в противен случай хиляди наши сънародници няма да могат да упражнят правото си на глас. Пред БНР Димитър Иванов, координатор на временните съвети на българите в чужбина за провеждане на избори, поясни:

„Във Великобритания ще гласуват два пъти повече хора в сравнение с изборите от 2017 година. Няма как 45 000 души да бъдат натикани в 35 изборни секции. И то в условията на пандемия“. Иванов поясни, че темата е актуална от 2016 година и че не е прецедент парламентът да взема решения в последния момент. „Засега има реакция на петицията от извънпарламентарните партии, от българите зад граница, от медиите. Ние имаме силата на аргументите, очакваме реакцията на хората, които имат аргументите на силата“. Като недостатък Димитър Иванов посочи липсата на депутат в парламента, който да е ангажиран с българите зад граница и правото им на гласуване.

Прочетете целия материал на следния линк: 
https://www.actualno.com/society/bylgari-v-chujbina-iskat-poveche-sekcii-vyv-velikobritanija-sasht-i-kanada-news_1562808.html

 
Как гласуват българите в чужбина?


Българите в чужбина могат да подават заявления за разкриване на избирателни секции до 9 март. За да бъде разкрита една секция, са нужни 60 заявления. В страните извън Европейския съюз има ограничение за разкриване до 35 секции. В изборния ден с документ за самоличност (дори и изтекъл) в секциите в чужбина може да гласува всеки българин, който има право на глас, дори и да не е подал заявление преди това.


Избирателен район "Чужбина" няма и хората зад граница могат да гласуват за партия и коалиция, но не и кандидат от листата.


Към 2 март по данни на външния министър Екатерина Захариева вече има съгласие от 76 държави за разкриване на секции и вече са потвърдени 385 секции за гласуване.


На парламентарните избори през 2017 г. се гласуваше в 371 секции зад граница, а на тези през 2014 г. - в 426, през 2013 - 227, през 2009 - 274 секции.


За българи, които са планирали да гласуват в чужбина и са попълнили електронно заявление за това, но на 4 април 2021 г. се намират в България - от ЦИК уточняват, че те могат да гласуват в секцията си по постоянен адрес, ако подадат специална декларация, която ще им бъде предоставена на място.


Какво е машинно гласуване?


За първи път на парламентарните избори на 4 април в секциите с над 300 избиратели в страната, т.е. в повече от 9 хил. секции, ще може да се гласува и с машини. Досега машинно гласуване имаше само в някои секции.


Плюс на машинното гласуване е, че елиминира недействителните бюлетини, т.е. няма как да бъде допусната грешка при отбелязване на вота.


При машинното гласуване избирателят отбелязва гласа си на екран чрез докосване, като може да отбележи и преференция. Накрая машината разпечатва разписка от гласуването, която се пуска в отделна избирателна кутия.


В страната се очаква да се гласува в близо 12 000 секции. На парламентарните избори през 2017 г. са били 12 081.
https://www.dnevnik.bg/izbori_2021/2021/03/03/4181403_vsichko_koeto_triabva_da_znaete_za_parlamentarni/#%D0%9A%D0%B0%D0%BA%20%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%B2%20%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B0?