КАЛЕЙДОСКОП

От Чикаго. Имах късмета и удоволствието…

13 януари 2021

 

От Чикаго. Имах късмета и удоволствието…
***
Имах късмета и удоволствието да се срещна с Климент Величков – един от най-известните ни спортни журналисти, който живя в Чикаго от настъпването на новото хилядолетие до заминаването му за България през 2016 г. Главен и първи редактор на вестник „България” през 2001 г., от 2002-а той оглавяваше седмичника „България 21 век”, както и спортното издание „Старт БГ”. Наред с безсънната си работа около тях успяваше да подпомага и издания на колеги, какъвто е случаят с основания в град Финикс, Аризона „Български хоризонт”. С Климент бъзро станахме приятели и
причина да се роди вестник „България”, заедно с инициатора Динко Динев и редакционния екип от съмишленици и спонсори през 2001 г.-Шевкет Чападжиев, Хамид Русев, Светлозар Момчилов и Лина Кърк. Тогава да се прави вестник беше истинско геройство и каторжен труд, защото не разполагахме с програми за страниране, български шрифтове и всичко беше много примитивно, което ни караше да стоим до сутринта. Рано сутринта откарвах Владо, дизайнера и Климент по домовете, които нямаха коли и поемах в обратната посока, за да отида на работа. Научих много от Климент, защото рисувах, но и пишех, а той беше мойта журналистическа школа. Очудваше ме бързината, с която се раждаха не само думите, а цели картини при него. Той беше енциклопедия и помнеше всичко, което му се
случило при безкрайните му пътувания по света, но никога лошото.Това е един малък откъс за него, публикуван в списание ЕК-2009 г., на държавната агенция за българите в чужбина с редактор Олга Шурбанова, което за съжаление вече не съществува.
Авантюрите на Климент 
Обича да сменя посоките, ако не може държавите. А посоките на Чикаго са само четири – защото улиците са на кръст.
Интересното тук е групирането на имигранти от различните нации в определени територии. На Милуоки ще намериш поляците, на Девон – евреите, на Лорънс – азиатците, единствено българите са навсякъде – типична нашенска черта.
Климент като космополит не се сдържа на едно място и след като живя при евреите, после при китайците и индусите, сега опознава езика на птиците – гъски, патици и лебеди. Отиде на юг, но не защото е топло, а заради „лебедово” езеро и красивите паркове. Сега пък природата му била в повече за сметка на хората – нямало с кого да си говори…
Аз му казвам: „Пиши, пиши, Климент, имаш толкова неща за описване…”
Бил е на 7 олимпиади – като официален представител на българската преса; 7-8 пъти е отразявал турнири в Уимбълдън по тенис; множество световни първенства по вдигане тежести, волейбол, гимнастика, гребане и пр. Но това, с което особено се гордее, е участието му на две световни първенства за журналисти по тенис ,,за аматьори, където за малко да спечели състезанието, ако не е бил германеца, който му се е пречкал.’’ Имал късмет, че редакцията им е била до тенис кортовете и всеки ден тренирал като за Олимпийско, а иначе се е състезавал в дисциплината хвърляне на копие за юноши. За малко да забравя, че е почетен гражданин на Обърн
(близо до Сиатъл) – звание, заслужено като представител за България в Игрите на добра воля през 1990 г. Кога е успял да напише и толкова журналистически материали, книги и сценарии на спортна тематика, като постоянно е пътувал?…
Остава завинаги верен на печатарското мастило, независимо, че учи във Спортната
академия, завършва Българска филология и тръгва по пътя на журналистиката. Като стопроцентов Близнак се е пробвал и в актьорското поприще, но трябвало да кара трактор и се отказал: „Поне да беше самолет!”
Като първи зам. главен редактор на „Старт” и по късно – на „Спорт” – в България,
продължава традицията на вестника и в Чикаго. Спомня си с неизменна носталгия за високотиражния „Старт” – с 600 хиляди читатели и мащабен редакционен екип. Сигурно оттам идва и замахът, с който управлява тукашните си дела, сякаш разполага с президентски щаб. Търсят го по всяко време по телефона – той замества „арменския поп”, работното му време е 24 часа в денонощието, но гласът му винаги звучи бодро, сякаш току-що е станал след продължителен сън, закусил е с кроасан и кафе с мляко и не му остава друго, освен да се поразходи с яхтата си… Истината е, че до ядене и спане почти не се стига. Докато пресъздава поредните подвизи на някой успял българин, Климент несетно се е доближил до американската си мечта –
закуската ще спести, обяда и вечерята ще подари на враговете си (нека те да дебелеят!), само с кафето е неотстъпчив, не си го дава.
Кина Бъговска
https://www.bulgariasega.com/featured/134934.html