ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Завръщането към Корените. Ситуации vs съмнения

24 ноември 2020

 

Дърпането на изрази извън контекста винаги е нож с две остриета. Като се сетиш за завръщане към корените, най-лесно насочваш мисли към роден край.
 
В годините на либералната демокрация за някои хора това звучи най-малкото спорно: млади хора от село или от малкия град искат висше образование. И пътуват към големия град. Протягат ръце към своя университет. Има логика.
 
И това образование им служи не да се „измъкнат” в друга среда и заживеят в „друг свят”. На първо време – те могат да придобият висока квалификация.
 
Все в този смисъл, и движението на младия човек от малкия град към големия град, от големия град – извън страната сякаш изглежда и някак по-разбираемо.
 
Най-малкото не изглежда осъдително. Ако живеем с мисълта, че всеки сам прави своя избор. Живеем в годините на либералната демокрация.
 
Живеем във време, в което никой и не мисли да ограничава свободното предвиждане и свободния избор на кой да е. Накъдето и да е.
 
Изразяването, обаче, без да е рамкирано, за да бъде разполагано „по чекмеджета” на смисли, се нуждае от изясняване.
 
Завръщането към Корените е апел към младите професионалисти, получили квалификацията си „там”, извън страната, да се реализират „тук”, в България.
 
Когато страната е в демографска криза, никой не спори, че реализирането на висококвалифицирания професионалист в страната е смислено, важно, ценено, необходимо.
 
За да се реализират тук, на младите професионалисти е важно да се предоставят условия и инструменти на убеждение: платформи, форуми.
 
Когато питат млад дизайнер, завърнал се за реализация в България „защо тук?” - той е категоричен: разбрах, премислих, прецених.
 
Дизайнерът съветва младите хора да попътуват и съберат собствени впечатления, да се информират и накрая да решат.
 
Тук контекстът е: информираният избор. Младите хора следва да се информират добре какво се случва около тях и сами да преценят с какво могат да допринесат за заобикалящия ги свят.
 
И тогава идва прозрението: Човек се връща с „нови очи” към Родината. Прозрението е на младия дизайнер…
 
Младият професионалист ще има много възможности за силен старт в кариерата: офертата към него ще съдържа план за кариерно развитие.
 
Тук завършилите „там” са на особена почит сред работодателите. Защо ли? Защото това са хора амбициозни, предприемчиви, заредени с идеи, понасящи натоварвания…
 
Преминали са сложни ситуации там: да те разберат, да повярват в устрема ти, заразени от качествата ти.
 
В направени изследвания младите професионалисти с образование и опит в чужбина са и най-предпочитаните работници от чуждите фирми тук.
 
Дизайнерът разсъждава: „Нека пътуваме, съберем експертиза на световно ниво и я споделим на локално. Може да се получи нещо особено добро…”.
 
Той е бил в 10 държави. И го тегли обратно. „...Предизвиках България да ми даде повод да остана. И тя ми го даде…” Казва го пред събрали се на форум в България млади професионалисти от чужбина.
 
При завръщането си говори за страната си не от дистанция и с респект.
 
„Видях колко много се е променила България. Оказа се, че както тя така и аз бяхме променени. Имахме нужда един от друг”, заключава дизайнерът.
 
Димитър Карарусинов
 
Дирекция „Български общности  и информационна дейност”