СРЕЩИ

проф.Анастас Герджиков: Единен изпит във всички университети…

19 ноември 2020

 

Ректорът на СУ пред "Монитор": Единен изпит във всички университети ще покаже реалното положение във висшето образование
След пандемията дигиталното съдържание ще се запази и при присъствени курсове,  каза в интервю за "Монитор" проф. Анастас Герджиков, ректор на СУ и председател на Съвета на ректорите.
-Проф. Герджиков, как ще стартира учебната година в СУ, какви мерки ще бъдат предприети?
-Академичният съвет прие два документа. Единият е набор от примерни сценарии, от които факултетите да избират според епидемичната ситуация. Повечето предпочитат да започнат присъствено. Такова ще бъде обучението на почти всички студенти от първи курс. Факултетите, свързани с природни науки, предпочитат присъственото обучение и за останалите курсове, защото имат практически занимания и лабораторни упражнения. При останалите има и смесено обучение от втори до четвърти курс. В Медицинския факултет обучението ще бъде изцяло присъствено. Наборът от сценарии е комплект с варианти, от които може да се избира. Когато ситуацията се влоши, се минава към по-консервативен модел с повече онлайн обучение. Когато се подобри – към повече присъствено. В момента ситуацията е добра и сме препоръчали на всички да изтеглят колко може повече от практическите упражнения в началото на семестъра, ако се наложи към Нова година да преминем повече към онлайн обучение.
Вторият документ, който приехме, е план за подготовка за академичната година в епидемична ситуация. В него е посочено как да се осъществява дезинфекцията, с какъв график, с какви материали, как да се осигури меренето на температурата на входа и топла течаща вода, защото в последните 20 години е била спряна, разгледани са начините за подаване на документи за конкурси и провеждането им, дейността на департаментите и т. н. Половината действия от плана са изпълнени, защото негови ранни версии се изпълняват още от юни, докато другата трябва да бъдат готови до края на месеца.

- Как ще се действа при случай на коронавирус?
- Описали сме процедури, които са подобни на тези в училищата – как да действат преподавателите, студентите, как да се дезинфекцира след установяване на случай на зараза от коронавирус.

-СУ разполага с платформа за онлайн лекции и тестове от години. Ще бъде ли надградена през предстоящата учебна година и ще бъдат ли закупена допълнителна техника или софтуер, за да се улесни онлайн обучението?
-Платформата за онлайн обучение е достатъчно добра. Проблемът беше при неочакваното преминаване на всички курсове в Moodle. Имаме 120 специалности в бакалавърска степен с по четири курса, това означава 500 курса, които трябваше да превеждат занятия всеки ден, често едновременно. Това претоварваше системите, с които разполагаме. Ще се опитаме да противодействаме на натоварването с поредица нови сървъри. Разширяваме и интернет свързаността в Ректората и още два кампуса. Това също ще доведе до по-лесна видеовръзка, защото именно тя създава проблеми. Проблемът ще бъде, ако се наложи всички групи да минат отново в онлайн режим. За този най-тежък случай се подготвяме с повече сървъри и по-голяма свързаност.

-През настоящата кампания отбелязахте ръст на кандидат-студентите. На какво се дължи това?
-От 6 000 кандидатите станаха 10 000. Причините за това са две. Много кандидати, които биха се насочили към чужбина, останаха поради безпокойството, че ще имат проблеми заради вируса. Втората е по-сериозна – поради извънредната ситуация се наложи да заместим голяма част от кандидатстудентските си изпити с резултатите от държавните зрелостни изпити. Ние ги използваме като алтернатива от години, но сега използвахме само тях, за да избегнем струпването на хора при провеждането на университетските изпити. Много от кандидат-студентите решиха, че това ще ги улесни, включително и такива, които през предишни години не са били приети в специалността, която искат. Те решиха, че тази година е техният шанс и кандидатстваха отново. Оказа се, че въобще не е по-лесно. Когато имаш 1000 кандидати за 300 места, няма значение какъв е изпитът. Сега с увеличаването на желаещите да учат в СУ беше още по-трудно да бъдеш приет.

- За първи път ще се включите в изложение за висше образование в чужбина. Какво продиктува това?
- Като изключим медицинските университети, Софийският университет има най-много студенти от чужбина – 1300. Искаме те да бъдат много повече, тъй като нормалният процент за Европа е 10. В СУ са малко над 5% и бихме искали да ги удвоим. През последните години привличаме чуждестранни студенти по различни начини, включително чрез участие в борси и изложения в чужбина. Досега организаторите на изложението са предлагали само участие на български студенти за обучение в чужбина, а сега започват да правят и обратното – да канят чужденци да се обучават в България. Ще проверим дали това ще е полезно за привличането им. Ако опитът ни е успешен, ще продължим.

-Мислите ли да продължите с прилагането на този начин на прием?
-Факултетите решават дали са необходими приемни изпити. Когато бях зам.-министър преди 20 години, искахме да въведем държавните зрелостни изпити не само за да има обективно външно оценяване след средното училище, но и за да въведем за всички университети общ приемен изпит. Това е пътят, защото тогава ще можем да сравняваме университетите по бала, с който приемат. Така може да се види, че в един университет се приемат студенти с 5,90, а в друг - с 3. В момента това няма как да стане, защото изпитите им са различни. Движим се в тази посока и ако не го направим сега, ще е след 5-6 години. Ще има полза от тази промяна, ще видим реалното положение във висшето образование, както ДЗИ помогнаха това да се случи в средното.

-Обсъждате ли промяна в коефициентите при матура по профил и такава по общообразователен предмет след 2 години, когато завършват първите гимназисти по новия закон?
-Все още не сме взели решение, има много неизвестни. Да, сигурно ще има различна тежест според това дали си учил в профил или общозадъжителната подготовка. Проблемът ще е, че много по-малко деца ще завършват профил и ще могат да кандидатстват във висши училища, защото някои ще са приключили образованието си след 10-ти клас. Това ще създаде проблем, тъй като след демографската криза, това ще бъде второ намаляване на българските кандидат-студенти.

-Проектът на СУ за включване в европейска университетска мрежа е одобрен. Какво е заложено в него, какви ще са ползите?
-Това е идея на президента Макрон, която е добра, но трудно осъществима. Няма как да направим от пет университета в Европа един, защото те са пръснати. Това може да се случи при висши училища от съседни страни. Миналата година се включихме в проект с още няколко близки университета, но не успяхме да се класираме. Тази година 5 български висши училища са одобрени и още два са асоциирани партньори. Това означава, че всеки 4-ти от класираните проекти е с участие на български университет. Това е голям успех. Ползата за българските университети е, че те ще бъдат в по-тясно сътрудничество с чуждите. И сега сме включени в такива мрежи, но основно става дума за обмен на преподаватели и студенти, понякога има съвместни програми с издаване на общи дипломи. Идеята е подобен консорциум да бъде още по-тясно обвързан, така че да има все повече общи програми, проекти и научни изследвания и да се стигне до момента студентите да се чувстват сякаш са в един университет, а не в няколко. Епидемията няма да ни забави, защото голяма част от дейностите по проекта през първата година са административни и би трябвало да стартираме още сега.

-В СУ са изградени два центъра за изкуствен интелект, борите се и за трети. Каква е тяхната роля?
-Имаме един одобрен център за върхови постижения в рамките на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, втори, одобрен от Европейската комисия по „Хоризонт 2020“, и сега се опитваме да направим трети със сътрудничеството на Цюрихския технологичен университет, който е със сериозни постижения и връзки с бизнеса. Вторият център – институтът GATE, е първият за големи данни на изток от Виена. Ако не искаме да изоставаме, трябва да разкрием повече, защото на запад от Австрия има 50. Изграждането на третия център все още не е сигурно. Водим преговори на правителствено ниво да се осигури финансиране и нямаме окончателен резултат. Ако това стане, можем да привлечем специалисти от други държави, които да изградят най-големия център в Източна Европа с хора от цял свят. Дори и да не успеем да го изградим, с GATE вече имаме успех. Осигурихме инфраструктура, развива се научна дейност, български учени могат да се върнат или да дойдат чуждестранни.

-Помогна ли пандемията висшето образование у нас да направи скок, за който щяха да бъдат необходими години?
-С дигитализацията бяхме вече една стъпка напред, защото имахме оборудване и подготвени преподаватели по оперативните програми. Въпреки опита ни, една голяма част от преподавателите смяташе, че това не е нужно и е трудно, но когато бяха принудени да започнат онлайн обучение, видяха, че не е трудно и има редица предимства. Според мен постигаме добри резултати. След като премине пандемията, дигиталното съдържание ще се запази и при присъствени курсове. Присъственото обучение е най-доброто, но за студента е по-полезно дори и да има преподавател пред себе си, да има достъп до дигитални ресурси. Това ще даде възможност да сме в крак с новостите, защото хартиеният учебник остарява. Има разлика между това преподавателят да изпрати студента в библиотеката да намери учебник от преди 30 години и да му прати линк от излязла вчера статия.

- От МОН представиха стратегия за развитие на висшето образование. Кои нови моменти подкрепяте и реализацията на кои смятате, че трябва да се забави?
- Като цяло стратегията е добра и ще бъде полезна, насочена е към важни теми като това кои са професиите на бъдещето и как да подготвим студенти, ако не можем да ги прогнозираме. Има и проблеми, ние ги обсъждаме и се надяваме МОН да се съобрази със становището ни. В някои становища обаче са посочени проблеми, които не съществуват. така е с преминаването на 4-годишното обучение в бакалавърска степен в 3-годишно. Стратегията не предлага това, а дава възможност да се обсъди и ако ще се въвежда, да е в цяло направление, а не отделни университети в рамките на едно направление да въведат три годишен бакалавър, а други да запазят четири годишния. Според мен накрая само някои от висшите училища по изкуствата ще се възползват от тази възможност.

-Оглавихте Съвета на ректорите. Какви цели си поставихте?
-Най-общата ми цел е Съветът на ректорите да стане орган, чието мнение се чува. За да заслужим това, трябва да покажем, че идеите ни са полезни за развитието на висшето образование. Смятам, че последните години Съветът на ректорите показа, че е полезен орган и становищата му са в подкрепа на реформите във висшето образование. Много ректори гласуваха „за“ някои реформи, въпреки че не бяха в интерес на ръководените от тях висши училища. Те пренебрегнаха частния интерес в името на общия и обществения. Така трябва да продължим. Трябва бъдем и коректният партньор, който предлага полезни за обществото идеи. В замяна очакваме нашето мнение да се чува и зачита.
Втората цел, която ми се иска да постигнем, е да увеличим бюджета за висше образование. През последните 4 години средствата за училищно образование се увеличават с по-бързи темпове, отколкото за висше. Резултатът е едно сериозно изоставяне, включително и в заплатите. Радваме се, че един учител ще получава поне 1260 лв., но основната заплата на професор в Софийския университет е 1100 лв. Мисля, че имаме подкрепата на правителството в това отношение. С приетите промени в Закона за висше образование министерски съвет ще определи минимална заплата за асистент. Това означава, че автоматично ще се увеличат и останалите основни заплати. Средствата за това трябва да бъдат осигурени от държавата. Асистентите не трябва да получават по-малко от начинаещ учител. Дългосрочната цел е заплатата на преподавателите да бъде по-висока от средната заплата в страната, както направиха други европейски държави. Тогава най-добрите специалисти ще стават преподаватели и резултатът ще бъде много по-качествено образование, по-сериозни научни изследвания, както и най-накрая успех в областта на иновациите.

ВИЗИТКА
- Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.
- Следва класическа филология в Софийския университет и Хумболтовия университет
-Заместник-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г.
- Управител на Фонд „Научни изследвания“ от 2008 до 2009 г.
- 2015 г. е избран за ректор на Софийския университет, 2019 г. е избран за втори мандат
- Председател на Съвета на ректорите от 2020 г.
https://www.monitor.bg/bg/a/view/prof-anastas-gerdjikov-edinen-izpit-vyv-vsichki-universitet-shte-pokaje-realnoto-polojenie-vyv-vissheto-obrazovanie-224960