ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Димитър Бечев. Турция откри газ в Черно море. Какво променя това

08 октомври 2020

 

Анализът е препубликуван от "Свободна Европа".
 
На 22 август Реджеп Тайип Ердоган гръмко обяви, че в турската изключителна икономическа зона (ИИЗ) в Черно море са открити залежи на природен газ в размер на 320 млрд. куб. м.
 
Мнозина в Турция се надяват находката в т.нар. блок Туна-1 (Дунав-1) да е само началото и в близко време да бъдат открити допълнителни запаси. Самият Ердоган наред с други официални лица твърдят, че до 2023 г., когато се отбелязва стогодишният юбилей от провъзгласяването на Турция за република, ще започне добив на обеми газ от порядъка на 3 млрд. куб. м годишно.
 
Както обаче отбелязват експертите, очакванията могат да се окажат пресилени. Извличането на газ от дълбочина над 4500 м. и транспортирането му до крайните потребители е технически сложно и скъпоструващо начинание. Тепърва ще трябва да се правят икономически оценки и разчети.
 
Политическо предимство
 
В същото време наличието на газ в Черно море дава известно политическо предимство на Турция. През последните месеци расте напрежението в спорните води на Източното Средиземноморие, богати на нефт и природен газ.
 
Анкара претендира за ИИЗ, която да граничи с тази на Либия. Също така оспорва правото на Република Кипър - държава, която Турция не признава - да експлоатира едностранно нефтените и газовите находища край своите брегове. От десетилетия тече и конфликт с Атина по въпроса дали гръцките островите на хвърлей камък от турска територия имат право на континентален шелф и своя ИИЗ.
В последните месеци споровете се интернационализираха. Гърция и Кипър разчитат на подкрепа от Египет, Израел, а от скоро и Обединените арабски емирства и Франция, чийто самолетоносач "Шарл дьо Гол" патрулира региона.
 
Еманюел Макрон заяви, че Турция разбира единствено от езика на силата. Анкара има на своя страна либийското правителство на националното съгласие със седалище в Триполи. Страни като Германия, Италия и Испания са по-скоро неутрални и призовават към диалог. Въпреки това на 28 август те подкрепиха ултиматума на ЕС, заплашващ Турция със санкции, ако не преустанови проучванията за нефт и газ около Кипър.
 
САЩ междувременно обявиха, че отменя частично оръжейното ембарго, наложено на острова в далечната 1987 г.
 
Русия от своя страна готви военноморско учение в кипърската ИИЗ, където оперират с ескорт от бойни кораби турските проучвателни съдове. Турски коментатори тълкуват този ход като приятелски, тъй като Москва е уведомила военното ведомство в Анкара. Вероятно обаче руската позиция ще е равноотдалечена от Турция и от нейните съперници.
 
Дилемата пред Ердоган
 
В тази сложна обстановка Ердоган е изправен пред дилемата дали да продължи да ескалира натиска върху Гърция с цел да извлече отстъпки в бъдещи преговори, или пък да отстъпи тактически, за да избегне нежелани инциденти, които да възпламенят въоръжен конфликт. Откриването на газ в Черно море му дава известна свобода за маневри.
 
От една страна не е жизнено важно да се постигне споразумение с Атина относно залежите на въглеводороди в Средиземно море. От друга страна изтеглянето на проучвателните съдове от акваторията на Кипър може да се оправдае с нуждата да бъдат изследвани и разработени черноморските находища.
На 3 септември генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви началото на дипломатически разговори между Атина и Анкара за понижаване градуса на напрежение.
 
Перспективата за добив на газ от Черно море има важно значение за Турция и с оглед на външноикономическите й отношения.
 
В края на идната година изтича дългосрочният договор с Газпром за доставки по т.нар. западно трасе, което понастоящем се обслужва от газопровода "Турски поток". През 2025 г. ще се предоговаря и договорът за "Син поток". Турската страна се сдоби с коз, с който да спечели по-изгодни условия от Русия като намаляването или дори отмяната на клаузата "вземи или плащай" (take or pay).
 
В последните две години държавната БОТАШ и частните компании, внасящи газ се преориентираха от "Газпром" към по-евтин втечнен природен газ (ВПГ), но поради условие в договорите си натрупаха над 2 млрд. долара задължения. Приоритет за Анкара е намаляването на зависимостта от руските доставки, които от около 50% от общия внос на синьо гориво спаднаха до около 33%.
 
Какъв е интересът на България
 
Българският интерес е сходен, макар и очевидните разлики в мащаба на потребление спрямо Турция (43.2 млрд. куб м. срещу 3 млрд. куб м. за 2019 г.).
Достъпът до ВПГ и доставки от Азербайджан през Трансадриатическия газопровод, строящия се интерконектор с Гърция и бъдещия терминал край Александруполис, са от съществено значение в пазарлъка с Газпром, след изтичането на действащия договор с Булгаргаз в края на 2022 г.


Същото важи и за добива в Черно море. За съжаление остатъчните обеми в сега действащите находища "Галата", "Каварна" и "Калиакра" са пренебрежимо малки. Но проучванията в блоковете "Хан Аспарух" и "Терес", които са на сходна дълбочина с турския
"Туна-1", трябва да продължат. Ако там бъде открит газ, България ще е в по-силна преговорна позиция.
 
Димитър Бечев
 
Старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“ и преподавател в „Оксфорд“.
https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/09/08/4110911_turciia_otkri_gaz_v_cherno_more_kakvo_promenia_tova/