ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Проф.Анна Кръстева. Сглобяването на света

10 септември 2020

 

 
Разпадането на света


Тръмп използва коронапандемията, за да заздрави стената на новата Студена война с Китай, гражданите страстно се поляризират на проглобална конспирация и пронаука, на проикономика и проздраве; държави се спасяват сами и карантинират чуждите.
 
Лидери, държави, граждани разглобяват света. Кой да го сглоби?
 
В тези няколко реда ще разгледам един скромен, но креативен кандидат - (стрийт) арта.


Да карантинираш диктатора


"Истерия, която пречи на икономиката", "Всички ще умрем един ден", Грипчето" - бисерите на Болсонаро са безчет. Агресивната му ексесивност против самоизолацията и жестовете-бариери го превръщат в любим персонаж на пандемичния стрийт арт: един го рисува с голямо червено петно на носа, друг поставя окончателната диагноза 'страхливец' и го карантинира с маска с позорния етикет.


Авторитарните режими не са гостоприемни за стрийт арта, както за никоя форма на контестаторен граждански активизъм. Когато ги откриваме, те поразяват със силата на посланието: рисунката на стена в Брес, Беларус, на ужасен от корона вирусапациент, укротен в усмирителна риза, трагично резонира с контраста между беларуския диктатор, дълго отричащ пандемията, и нейното драматично избухване в сиропиталище за деца с увреждания.


Пандемичните гафове на антипандемичните лидери веднага биват визуализирани на стените на града като Тръмп, размахващ бутилка белина. След челния си сблъсък с коронавируса Борис Джонсън няма нужда от убеждаване за пандемията, но граждани и артисти му търсят обяснение за закъснялата политика: холивудската звезда Джим Кери рисува Доналд Тръмп и Борис Джонсън като скандалните близнаци-призраци от класиката на ужасите 'Сиянието'.


Десакрализиране на божествата и сакрализиране на новите супергерои


Буда с маска в Мумбай илюстрира драматичното равенство на коронапандемията: и простосмъртни, и божества, всички са и подвластни.


'Game changer' на Банкси ярко заявява противоположния полюс - медицинската сестра като новия супергерой, мощно завладяваща детското въобръжение, загърбило захвърлените в коша Батман и Спайдърмен. Картината огря в болницата в Сауптхемптън - докато музеите са затворени, болниците станаха и фронт, и галерия.


"Не се завръщайте към нормалното". За това призоваха в писмото до човечеството 200 знаменитости - от Робърт де Ниро до Жулиет Бинош, от Марион Котияр до Пенелопе Круз - да намерим сили да променим себе си и света, всички да станем герои.


Със смях против ужаса


От Гоя до Мунк артът винаги ни е помагал да живеем с ужаса, като го сублимира в красота, като момичето от стена в Берлин днес, уплашено взряно във вируса. Коронапандемията отвява апатията, равнодушието, безразличието. Емоциите са на макс, страстите ескалират.


По-любопитно е, когато homo ludens, играещият човек, взима ситуацията в свои ръце и започва да играе - не толкова с вируса, колкото с нашите панически несръчности при пандемиятаа: джентълменът а ла Бонд на стрийт артиста teachr1, въоръжен от глава до пети с тоалетна хартия; Ам-гъл от ''Властелинът на пръстените", нежно стискаш заветното руло хартия и шепнещ 'Скъпа моя'.


Да изчистим въздуха веднага


Като прeчистващ душата арт възприемане най-обикновените снимки и сведения за избистрените канали на Венеция, на делфиниците, дефилиращи със стотици близо до брегове и плажове, на намалелия смог над мегаполиси от Пекин до Париж. Стрийт артът опоетизира тези образи-мечти-надежди: артистът TV Boy рисува в Рим, близо до Колизеума, култовите Гргъри Пек и Одри Хепбърн от 'Римска ваканция', които се носят на мотоциклет с надписа "Чист въздух сега".


Маската в света на лицата


Ние живеем в свят на лицата, пише Thomas Mach. Да не ги показваме е знак на извънредно положение: пандемия, война, карнавал.


От древността, в която persona - маската предхожда личността, до поп културата - маската преминава през вековете. Йохан Хьозинха описва трансформиращата й: тя прави човека или по-опасен, или по-красив, или повишава статуса му. Рапърът Кание Уест с дизайнерските маски със скъпоценни камъни на Мартин Марджеле илюстрира, че желанието да избягат от публичния поглед е привилегия на малцина.


Пандемията преобръща картината, като банализира и масовизира маската. Естетико-трансформиращата й сила остава и избуява и сега: тя става огледалото, в което стрийт артът оглежда класическата култура - като Мона Лиза с маска в Барселона или Момичето с пробитото тъпанче на Банкси по Момичето с перлена обеца на Вермер в Бристол, която също се сдоби с маска. Модните брандове Off-White и BAPE се включиха в двойна маркетингова кампания - и да вплетат маските като неотменен елемент в ърбан модата, и да я издигнат като част от артилерията на предния фронт. Масовата култура също даде рамо в педагогиката на маската: Бебе Йода с неповторимия си чар призовава млади и млади по дух в Гватемала да "носят маски като Бебе Йода".
 
 
Копнежът за контакт


"Целувката" на Климт днес е на път да бъде детронирана от две пандемични култови целувки. Едната е на "Любовниците" на стрийта артист Pobel в Норвегия: маските не обуздават привличането на младите влюбени, страстно обгърнати в прегръдка. Другата е целувката на младите с маски от цветя в Калифорния на Ponywave. И двамата артисти изразяват копнежа за контакт, за нежност, за преминаване през пандемията и с другия. Калифорнийският стрийт артист 'превежда' цветно-масковата целувка в малък манифест:


Ние преминаваме през това заедно.
Това е време да погледнем към себе си.
Може би трябва да сменим своите приоритети?
Може би трябва да позабавим?
Може би трябва да погледнем наоколо и да започнеем да уважаваме нашата планета и тези, с които я споделяме?
Може би още една стъпка към нов глобален ред?


Утопията на сглобения свят


Артът не може да сглоби света, разглобяван от горе и от долу, от лидери и от граждани, но може да го мечтае като сглобен. И да ни вдъхновява с креативни мечти за малка стъпка към по-свързан и солидарен свят като децата с маски със знаците на будизма, християнството, исляма, юдаизма, хиндуизма на Едуардо Кобра. Бразилският творец събра в очите на децата надеждата и вярата и резюмира постпандемичната утопия като 'Заедност' ('Co-existence').
https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/05/26/4071137_sglobiavaneto_na_sveta/