СРЕЩИ

Юрий Дачев: В театъра обичам усещането за дом и за уют

21 май 2020

 

В последните години се чувствам много по-добре в театъра, признава драматургът
 
„Обичам киното в неговото самотно гледане, а в театъра обичам усещането за дом и за уют. Но в последните години се чувствам много по-добре в театъра“. Това каза в предаването „Нощен Хоризонт“ режисьорът и драматург Юрий Дачев.  В старозагорски театър той изкара пиесата „Нощно слънце” по разкази на Йордан Йовков. След премиерата Юрий е в творчески антракт с плавен преход към нов текст на български автор – той вече работи по адаптацията за сцена на „Търновската царица“ на Емилиян Станев.

Юрий Дачев е автор на пиеси, на адаптации и на сценарии за документални и игрални филми. Има няколко книги, преподава в НАТФИЗ, води седмичното предаване на БНТ „Рецепта за култура”. По кината вече е новата лента на Иван Ничев „Можеш ли да убиваш”, на която Юрий е съсценарист.

„Не обичам да оставам в театъра, когато той не живее, когато няма представление или репетиции. Зад кулисите предпочитам да оставям големите приказки, сложните разговори, лесните емоции“, сподели още Юрий Дачев.

„Обичам да разказвам ясни истории, такива, които, когато свърши спектакълът, зрителят да е наясно какво е гледал, да може да го подреди и с няколко думи да го събере в главата и във впечатленията си“.

По думите на Юрий Дачев, театралните зали са пълни и в момента България се радва на любопитна и разнообразна театрална публика.
(бел.ред. април, 2019).

Съчетаването на различни занимания по-скоро отключва въображението и хъса за работа на режисьора драматург, защото разнообразието не го разпилява, а напротив – мотивира.

„Винаги съм работил така, макар че живея много нервно и винаги съм някак си на ръба на паниката, на провала, на трудното осъществяване на нещата. Така си живея, явно такава ми е матрицата. Не мога да избера едно единствено нещо, на което да се посветя изцяло, защото на мен едно единствено нещо не ми е интересно. Колкото повече работа имам, толкова повече мога да свърша, отделен е въпросът дали добре или зле“.

Зимата на нашето недоволство

„Все по-скептичен и все по-недоволен съм от това, което виждам на много места около себе си. И по някакъв начин ставам все по-наясно, че с това недоволство така човек си върви през живота“.

Защо ни е Дон Кихот?

„В този текст ме интересуваше не лудостта, а знанието, че те възприемат за луд и въпреки това продължаваш да вървиш напред. Този избран стоицизъм на човека, който е осмян, непрагматичен, вън от правилата за успех на деня, ми се вижда нещо много достойно и нещо, към което изпитвам голямо уважение“.

Швейк

„Това е един от любимите ми романи. Мисля, че това е представлението и текстът с най-много доброта. Чистата доброта е нещо все по-рядко срещащо се на сцената. Добрият човек, който крачи през суровия свят с непроменима и неуязвима велика доброта. Затова ми е много скъп Швейк“.

Виновният

„Невъзможна е невинността. Няма време, няма ситуация, няма проблем, в който да нямаме някаква вина. И тук не е въпросът да си посипваме главата с пепел, а да заживеем с едно умно вглеждане във вините си, което би ни направило и по-силни и по-достойни“.

Укротяване на сънища

„Не съм много смел в мечтите си. Опитвам се да се гледам разумно в очите с мечтите си. Те вече става все по-приземени. Може би губят нещо от привлекателната си летливост, но пък печелят с друго“.

Вчерашни целувки

„Вчерашните целувки са горчиви, носят целия спомен за нещо хубаво, нещо отминало, нещо, което не можеш да изтриеш. Тази пиеса се оказа може би най-играният ми текст. Вероятно тази любовна история и тъгата по нещо нереализирано, с което не можеш да се разделиш окончателно, е нещо, което привлича хората“.

Азбука на надеждата

„Първата буква в тази азбука е вярата, че нещо хубаво предстои. Надеждата, че ще има добри дни или поне добри мигове, е нещо много важно“.

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

„Не съм оптимист, но и не съм от крайните черногледци. Опитвам се да гледам с чувство за хумор онези неща, които няма как да не ги осъзнаеш в цялата им тревожност и драматичност“.
За първата пиеса, за режисьорския дебют, за отличителната черта - да прави драматургична версия на художествена проза, за героите, за приятелите и за миналото като привлекателна сила – чуйте в интервюто с Юрий Дачев в звуковия файл.
-----
„Зимата на нашето недоволство“, „Защо ни е Дон Кихот?“, „Швейк“, „Виновният“, „Вчерашни целувки“, „Азбука на надеждата“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ са заглавия на пиеси или филми, на които Юрий Дачев е драматург, (съ)сценарист или режисьор.
https://www.bnr.bg/post/101103354/urii-dachev-v-teatara-obicham-useshtaneto-za-dom-i-za-uut
„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“е български игрален филм(драма) от 2008година на режисьора Стефан Командарев, по сценарий на Стефан Командарев и Юрий Дачев. Оператор е Емил Христов. Музиката във филма е композирана от Стефан Вълдобрев. Филмът е с международно участие, заснет по романа на Илия Троянов, немски писател от български произход. Романът е издаден за първи път през 1996г. в Германия. До 2011г. е преведен на 11 езика. В България е издаден през 1997г. на издателство „Народна култура“. Филмът е заснет през 2008 година и оттогава е носител на повече от 20 награди.