СРЕЩИ

Доц. Ангел Кунчев: Рано е да се каже дали сме преминали най-острата фаза на коронавируса

13 май 2020

 

 
·         Разхлабването на мерките не трябва да се възприема като край на проблема. Нищо определено не е свършило.
·         Ако забележим рязко увеличаване на случаите, даваме назад от разхлабените мерки.
·         Възможно е хората да се върнат по офисите, но на малки стъпки и при спазване на изискванията.
·         Насила хубост не става и здраве насила не може да се даде.
 
Доц. Ангел Кунчев е главен държавен здравен инспектор и член на Националния оперативен щаб за коронавируса. "Дневник" разговаря с него в каква фаза на епидемията от коронавирус се намира България и как спрямо това да организираме живота си, след като през почивните дни първо беше обявено, че щабът няма да дава традиционните си брифинги, а ден по-късно премиерът Бойко Борисов каза, че ще ги има веднъж седмично. На фона на това над 1600 души са доказаните с COVID-19 и редица ограничения са смегчени.

С доц.Ангел Кунчев разговаря Златина Зехирова
 
В каква нова фаза на епидемията сме предвид освобождаването на движението на хората?


- Много внимателно проследяваме развитието не само в България, но и в близките страни, защото е важно да хванем тенденцията. Тя в никакъв случай не трябва да се отчита на дневна база, защото при дневната заболяемост някой път играят много различни фактори: повече хора потърсили помощ, повече изследвания, попадаш на някое т.нар. гнездо, където има много положителни, и това може да заблуди. Затова изцяло сме преминали, както го правим и при грипа, на седмична заболяемост, която все пак повече може да се сравнява.
 
Според данните дотук има един пик, макар че аз избягвам да го наричам така, защото, когато погледнем след един-два месеца, тогава ще се види кое е било пик и кое не. Но има една върхова стойност в края на април, след което има едно успокояване. Ние сме свидетели, че тези, които "хващаме" като положителни, пък и броят на починалите, не растат особено. Но доколко това е трайна тенденция и можем да приемем, че сме преминали най-острата фаза, според мен е твърде рано да говорим.


Затова не бих се ангажирал да кажа в момента в каква фаза сме. Имаме нужда от доста повече данни и наблюдения.


А как кореспондира това с разхлабването на мерките?


- Мерките се разхлабват по две причини: това, което искахме: развитието на епидемията да е контролирано и да ни даде възможност да доставим лични предпазни средства, лекарства, да подготвим болниците, това определено го постигнахме - кой каквото и да говори, и да плюе. Друг е въпросът дали това е устойчива тенденция и можем ли по същия начин да задържаме мерките. Същевременно, ако гледам само и единствено като лекар, мога да настоявам всички мерки да са безкрайно стегнати безкрайно дълго време. Но всички живеем в нормално общество и виждаме колко тежки са последиците. Така че винаги, когато взимаме решение, гледаме да е балансирано: мерките да са пропорционални.


Ако заплахата вече не е толкова голяма, ако новите случаи не са толкова много, това ни дава свобода леко да отпуснем мерките. Макар че много плюят т.нар. стратегия проба-грешка, истината е, че в петък Световната здравна организация излезе с указания към страните, в които пише точно това: да се работи на принципа "проба-грешка", тъй като няма достатъчно опит и знания да се взимат решения по друг начин. С други думи, ако забележим рязко увеличаване на случаите, даваме назад. Аз много се надявам това да не се наложи, защото хората трудно издържат вече почти два месеца такъв режим на живот. Да не говорим за безработица, за объркани бизнеси и т.н.


Какъв риск поемаме с отхлабването на мерките?


- Приемлив. Безспорно има риск, но той трябва да е приемлив, да е коригируем, а той е. Действително, ако утре случаите станат напр. 120 и умрат 10 човека, ще дадем назад, нямаме избор. Но засега тези мерки дават резултат, можем да си позволим известно отпускане.


Виждате ли известен цинизъм в това - ако някой от тези 10 души е мой близък, ще бъда ядосана на разхлабването на мерките?


- Известна доза приемлив риск няма как да няма. От началото на епидемията казвам, че има един теоретичен начин изобщо да се отървем от вируса - оставяме вкъщи за 14 дни всички, никой никъде да не мърда и той ще изчезне. Той може да живее само ако се предава от човек на човек. Само че е ясно, че това няма как да стане. Така че дозиран риск поемаме неминуемо. Цинично би било, ако бяхме тръгнали по идеята за колективния имунитет: който ще умира, да умира, другите ще живеем. Това не го приемам. Но някаква доза риск неминуемо ще има. Никоя страна не може да се отърве изобщо без жертви. Въпросът е да сме от тези, които са с най-малко жертви.


Оттук насетне как очаквате да се развива епидемията?


- Ето това е най-големият въпрос: как и докога. И двата аспекта са напълно неизвестни. Няма учен, център, организация, които да отговорят еднозначно на този въпрос. Всеки си има лично мнение - моето е, че ще бъдем приятно изненадани със самоограничение на вируса след време до голяма степен и на базата на климатични промени в нашия район. Но дали ще се случи точно така няма как да знаем. Аз се базирам на това, че имаше други два коронавируса, да, доста различни - SARS и MERS, които се самоограничиха и никой не знае защо. Даже бяха доста по-смъртоносни, но пък не бяха толкова лесно предаваеми.


Рискът намалял ли е?


- Не, още не е. Напротив дори, тъй като циркулацията в страната вече е по-съществена. Ние вече се разболяваме не на база на внесени случаи, макар че вносът продължава. На мен ми писна с полети от Амстердам и Брюксел да издирвам целите самолети по сто души, защото вече почти във всеки има положителни. Но все пак това не е основното. Основното е вътрешната циркулация, която е налице, в някои райони особено интензивна, както е във Видин, в други е средно интензивна - като в София и Смолян, и някъде е съвсем ниска, даже липсваща, като в Разград и Търговище. В Търговище продължава да няма нито един случай, и то при положение че взехме проби от най-рисковите групи: мисля, че бяха 146 изследвания и всичко беше отрицателно.


Тогава Ви връщам към въпроса защо разхлабваме мерките, при положение че рискът не е намалял, както и защо при по-малко от 10 доказани случая на коронавирус блокираме всичко, а при доказани 1600 случая отпускаме?


- Това е подвеждащ въпрос: основното не са случаите, защото те няма да започнат да намаляват. Щом са стигнали 1600, ще вървят само нагоре, трупайки се помалко. Въпросът е тенденцията каква е - растат ли, стигаме ли сто на ден или падаме на 20-40 на ден. Тъй като тенденцията в момента не е на драстично нарастване, въведохме мерки, които, ако обществото спазва, това ще осигури безопасност до голяма степен. Можем да си позволим тези малки стъпки към облекчаване на ситуацията.


Можете ли да дадете препоръка как да организираме живота си спрямо разхлабените мерки, напр. да продължават ли да работят дистанционно тези, които имат възможност?


- Горещо им препоръчвам да го правят. Да го съчетават на 3-4 дни или през уикенда с дълга разходка в планината, но през другото време да ограничават контактите най-вече с възрастните хора, които се опитваме да пазим. Сами виждате, че не е толкова фатално: много хора вече се "срещнаха" с вируса, изкараха го съвсем леко или изобщо без симптоми. Очевидно това ще е масовата практика. Това, което трябва да правим, е да пазим тези, които са в особен риск. Затова в момента изследваме всички домове - и за възрастни хора, за умствена изостаналост, резидентен тип. А това е много голяма бройка - над 17 000 души е обемът.


Директно: да се върнат ли хората по офисите?


- Възможно е на малки стъпки и при спазване на изискванията. Евентуално това трябва да стане с някакъв тип организация или график, който не допуска струпването изведнъж на всички хора моментно в офиса. Второ: висока лична хигиена, дезинфекция, миене на ръце, маски в затворени помещения - това е достатъчно. Ако е възможно, може и бюрата да се разреждат. Добре дошло е, защото всяко едно разстояние, което е повече от два метра, вече намалява наистина рискът от предаване на вируса.


Каква е логиката, при положение че мерките за свободното време на хората са разхлабени значително?


- Едното не пречи на другото. Аз винаги съм казвал: какво е по-рисково, да ходите в парка, където разстоянията между хората обикновено са по-големи, или да ходите по улицата и да се срещнете и на половин метър с някого? Както и да описваме ситуацията, животът е толкова разнообразен и ние никога не можем да покрием всички евентуални възможности.


По-важното е, ако човекът има желание да спазва мерките, той ще го прави навсякъде: и в офиса, и в парка, и в планината, и на улицата, и в магазина. Ако няма такова желание, ние нито можем да осигурим контрол навсякъде, нито е необходимо. Насила хубост не става и здраве насила не може да се даде. Може да научиш някого как да се пази, но не и да го задължиш.


А няма ли смисъл от разписване на правила за работа в офисите, както има за заведенията и басейните, макар че работата в офис никога не е била изрично забранявана и всеки бизнес си е преценявал сам?


- Не съм сигурен. Сега сме затрупани от конкретни искания за даден тип работа, за дадено място, а не е там ключът от разрешаването на проблема.


Ключът е в спазването на основните мерки, които важат за всички, но те ви се виждат много обикновени: да се носи маската на закрито, да се мият ръцете, да сте на два метра разстояние, да се използва дезинфектант. Това са правилата и както и да ги описваме, за офиси, за туристически бази или за когото и да било друг, нещата трябва да се случват по един и същ начин с тези правила. Спазвайки тези правила, това решава проблема. Е, някъде има специфика, както сега пишем с агенцията по храните малко по-подробни правила за терасите и откритите пространства, защото има разтегателни понятия за "закрито пространство" и това го знаем още от забраната за тютюнопушене.


По-рано в разговора казахте, че болниците са подготвени, но болницата във Видин...


- Още в началото на епидемията хората си мислеха, че проблемът е в това да имаме легла, но това можем бързо да го направим. Проблемът е с персонала, и то с квалифицирания персонал, защото лекар не можеш да създадеш нито за месец, нито за два, то и за шест години не можеш. Да не говорим за проблема с недостига на медицински сестри в България. Сега във Видин е най-лошият вариант: имаме масово разпространяване и силно засягане на самата здравна система.


В този ред на мисли вероятно ще се съгласите, че епидемията от коронавирус в България извади на явен показ дългогодишно трупани проблеми в здравеопазването?


- То не само в здравеопазването, навсякъде ги извади. От тази гледна точка, макар че е рано да си вадим изводи, епидемията, колкото и да звучи странно, ще ни даде някакви предимства. Тя тества системата и показва много добре на кого може да се разчита и на кого не. Видя се доколко някои болници, особено малки, общински, са горе-долу изкуствено поддържани системи, от които много смисъл няма: дотолкова че те и сега не могат да поемат почти никакво натоварване, а ако в такъв сюблимен момент не можеш да работиш, то е малко под въпрос въобще какъв е смисълът.


По-скоро по настояване на местните власти ги поддържаме като социални заведения, а не като лечебни. Няма много смисъл от тази работа. Има и много други изводи: например за системата на общественото здраве, която много дълго време беше пренебрегвана, беше най-съкращавана, с най-ниските заплати. А сега пое удара и вече три месеца хората в регионалните здравни инспекции не знаят на кой свят се намират - нито са имали почивен ден, нито имат работно време и се чудим къде да ги пращаме: дали на граници, дали на летища, дали да търсят контактни.


Имате ли усещането, че с разхлабването на мерките в обществото остана усещането, че опасността е преминала?


- Да, имам го и много се страхувам от това. В никакъв случай разхлабването на мерките не трябва да се възприема като край на проблема. Нищо определено не е свършило! Даже не сме и в крайна фаза, никой не може да каже къде сме. Надяваме се да вървим надолу, но няма да се изненадам да има и много неприятни изненади. Затова ще бъдем внимателни и ще дадем много бързо назад, ако разхлабването има лошо въздействие.
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/05/05/4062485_doc_angel_kunchev_rano_e_da_se_kaje_dali_sme_preminali/