ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Проф. Ивайло Дичев: Не ми харесва посоката, по която тръгва Обединеното кралство!

23 март 2020

 

 
Професор Дичев, светът е затънал в смут от идващия Брекзит, парализиращи транспорта и социалните услуги  стачки във Франция, задълбочаващи се безобразия срещу демократичния  ред на Орбан, неясни договорености на президента на Украйна Владимир Зеленски с президента на Русия , политически странности на президента на САЩ.  Какъв е Вашият акцент за 2019 година?
Ивайло Дичев: За мен това са парламентарните избори в Обединеното кралство – през тях се вижда накъде върви светът. От една страна спечели популист, лъжец, невиждан досега в историята на тази най-стара и авторитетна демокрация (там дори не са сигурни колко точно деца има този човек!). От друга обаче, Джонсън спечели защото внуши на британците оптимизъм – ще успеем, ще бъде по-добре. Това, на фона на основния му конкурент, който излъчваше черногледство, обида, несигурност. По същия начин спечели по-рано и Макрон, пък и Тръмп… Хората днес имат нужда от надежда, от посока. Новата дигитално-медийна среда насити публичността с твърде много страхове, настана нещо като глобална психоза, за която търсим лечение.
Ясни ли са причините довели до победата на британските консерватори и Борис Джонсън на изборите преди дни? Мнозина се питат дали тези резултати не се дължат и на факта, че възрастните хора в Обединеното кралство  силно зависят от техните телевизори и получават информацията си чрез старите начини, докато младите поколения използват различни канали и могат да правят информирани решения. С други думи, дали журналистиката, фалшивите новини, не създадоха контекст на изборната победа!
Ивайло Дичев: Основната причина се нарича Корбин. Първо – с негативното излъчване на застаряващ язваджия, което споменах. После – с неясната си позиция по Брекзит. Корбин пропусна историческия шанс да обедини всичко, което бяха за оставане и които всъщност са мнозинство; знаем, че той е бил винаги против ЕС, може да промени позицията си, както впрочем направи Джонсън, който пък е бил „за“, но не го направи и опита по най-идиотски начин да игнорира темата Брекзит и да насочи изборите към теми като здравната система, въпреки че очевидно изборите бяха референдум за излизането от ЕС. На трето място Корбин уплаши британците с твърде радикалните си леви идеи, например за национализиране на железниците. Усещането е за политик от миналото; в кампанията неведнъж го наричаха марксист, не знам дали е такъв, но със сигурност не е много адекватен на света, в който живеем. Имаше и една допълнителна тема – обявиха го за антисемит, защото не се извини за някакви изказвания на свои членове, нещо от този сорт. Знаем, че левите навсякъде са против държавата Израел и за палестинската кауза. Това разбира се, не е антисемитизъм, а легитимна политическа позиция – да критикуваш политиката на Нетаняху , не значи че мразиш евреите – само че му го лепнаха и то някак не успя да убеди публиката в обратното.  Както казах основна ми се вижда способността на Джонсън да вдъхне оптимизъм в бъдещето, па макар и с лъжи, невъзможни обещания. Не ми харесва посоката по която тръгва Обединеното кралство, но много хора са поискали да вярват. Че „специалните отношения“ със САЩ ще доведат до прекрасни търговски сделки, че като напусне европейските регулации ОК ще стане един вид Сингапур-на-Темза, ще развърти офшорната икономика, ще привлече мошенически капитали. Че някак ще актуализира отношенията с бившите колонии. За първото – не съм сигурен, че американците ще са твърде склонни да си отворят пазара за конкуренти; например в банковия сектор Уолстрийт няма нужда от английското Сити. Тръмп не дава признаци на щедрост към партньори. А как ще се отрази на британската публика навлизането на американски фармацевтични компании или анти-екологични производство, остава да видим. За превръщането на Обединеното Кралство в нещо, което прилича на офшорна зона, може би  има основания да се притесняваме, но нашите регулации ще им създадат сериозни проблеми, а при положение че над половината британска търговия  е с нас, мисля, няма да им е лесно. Накрая фантазиите за възраждане на британската империя от 1921 (най-голямото разширение) ми се виждат съвсем безпочвени. Разбира се има културни връзки, които могат да се възродят, възможно е да се заменят източноевропейските икономически мигранти с индийски, но светът доста се е променил от тогава. Австралия днес е икономически много по-близка до Китай отколкото до Нейно величество.
Изразихте опасения, че е възможно Шотландия да се отдели  от Обединеното кралство при из`борните резултати на Шотландската партия  –  55 от 59 възможни места. Задава ли се разпад на Великобритания?  
Ивайло Дичев: Последно местата са 48, което пак е огромно мнозинство. В Северна Ирландия юнионистите също падат под различните националистически партии с 1 място. Вероятно ще има референдум поне в Шотландия, първият министър Никола Стърджън каза, че той ще е съвсем скоро, но дали това е възможно, какъв ще е изходът, не знам. Не знам и дали има вариант Единбург да остане в ЕС, едва ли можем да им обещаем нещо предварително. От друга страна няма да има никаква пречка Шотландия да бъде приета мигновено след напускането на ОК, защото изпълнява всички законодателства и правила. Основен фактор там са залежите на петрол, които откриха около крайбрежията, надяват се на Норвежки вариант на развитие. За Северна Ирландия е по-сложно, ако се тръгне към независимост, там ще има кръв.
Маргиналия е издание, което приоритетно артикулира проблемите на антисемитизма и отричането на Холокоста.  Ангела Меркел посети Аушвиц и произнесе важни  думи. Тя каза (цитирам): „Днес изпитваме тревога от расизма, нарастваща непоносимост и вълна от престъпление от омраза… ние изпитваме атака срещу основните ценности на демокрацията и опасен ревизионизъм на историята, за който се използва Целта на враждебността срещу определени групи“. Смятате ли,че в скоро време ще има български политик, който се ще произнася достатъчно категорично за тези проблеми?
Ивайло Дичев: Мейнстрийм партиите в Германия имат ясно и принципно отношение към миналото, дори Алтернатива за Германия не си позволява да се противопостави по тази тема – престъпленията са наши, те нямат давност, нещо такова каза Меркел. В Австрия е малко по-различно, Партията на свободата, основана от бивши нацисти, опитва да оневини престъпленията, Австрия била първата жертва на нацизма, какво пък толкова  – СС-овците били войници, служили на родината. При нас е още по-зле, българинът не е научен да носи вина, той винаги се определя като жертва, а тъмните страни на историята се замазват целенасочено. Хора, които припомнят престъпленията спрямо евреите в окупираните територии (но и попаднали под Закона за защита на нацията), спрямо турците прогонени от руската армия, после системно притеснявани и накрая преименувани и прогонени от родните си места, които говорят за золумите, извършвани от българската войска през Балканските и Първата световна войни –  те биват третирани като национални предатели. Все някакви оправдания се намират – ами Хитлер ни накара, ама Турция окупираха Кипър… Наместо да се превърнем в модерна нация, с чувство на отговорност пред собствената история и съответно пред бъдещето – едни такива етнически солидарности, който не е с нас е против нас.
На научна конференция след евроизборите с Ваше участие, стана дума за климатичните политики – че били обсесия на лабилни, почти девиантни, политици, мнения, които се споделят и у нас.  Какво мислите за приоритетите на Урсула фон дер Лайен? Тя обеща „зелен пакт“ и първо европейско законодателство за климата. Възможна ли е въглеродна неутралност до 2050 година?
Ивайло Дичев : Борбата за климата се превърна в голямата, обединяваща тема за милиони млади хора. Човешкото общество не е възможно без такива визии, които надскачат прагматичното всекидневие – в едни времена ги задава религията, после политиката, сега науката. Борбата за равенство и по-справедлив свят днес трудно увличат, не знам защо е така – може би обществата са твърде фрагментирани, може би икономиката вече няма нужда от големи групи хора, които имат един и същи проблеми и могат да се включат в една и съща борба. Но задаващите се климатични катастрофи засягат всички ни, та заедно с нас и животинския, растителния свят, планетата като цяло. Животът на земята е общото благо, което ни обединява. На фона на това ново ляво, ако го наречем така най-условно, разбира се възникна и ново дясно – алтернативно дясно го наричат в Америка – една от основните му теми е отричането на климатичните промени, т.е. идеологическата битка е изместена към климатологията. Едни не вярват в самите промени (т.е. не вярват на термометъра), други смятат, че човешката активност няма нищо общо, трети – че и да има, вече няма какво да се направи. Яростта, която избликна по повод на Грета Тунберг беше красноречива  – подиграваха се на вида и, на психическия проблем, който има, съветваха я да ходи да си учи уроците. Но защо успя тя да поведе толкова много хора, извади темата на дневен ред? Впрочем младите лидери в битката за климата не са един и двама, зелените партии в северозападна Европа преживяват невероятен разцвет. Защо ги няма у нас, пък и в по-неразвития юг, е друга тема. Но екологията става все по-важна – екология, мислена именно като равновесие, като по-малко потребление, повече мисъл за качеството на живота, а защо не – за човешкото общуване, за културата и образованието. Фон дер Лайен тръгва силно с идеите за зелена сделка – идеята е по-нататъшния икономически растеж да бъде в посока на качество, не количество, а това има и чисто капиталистически смисъл, ще се отворят нови пазари, нави производства. Чудесно би било България да се включи бързо и активно: по този начин можем да прескочим един етап от развитието на тежките количествено мотивирани индустрии на западния свят, тъй както с мобилните телефони прескочихме липсата на добре изградена мрежа за стационарни телефони. Разбира се и у нас има алтернативно-десни, които настояват да строим още хотели, да караме още по-големи коли. Битката започва и тук.
Професор Дичев, благодаря за интервюто! Желаем Ви успешна Нова Година!
https://www.marginalia.bg/aktsent/ivajlo-dichev-ne-mi-haresva-posokata-po-koyato-tragva-obedinenoto-kralstvo/