ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Проф. Иван Илчев. Освобождението

12 март 2020

 

"Дневник" публикува със съкращения откъса "Освобождението" от новата двутомна история на България на проф. чл. кор. на БАН Иван Илчев "Розата на Балканите", предоставен от издателство "Колибри". Заглавието е на редакцията.


Къде е началото на новата история на самостоятелна България...
Българите го броят на 3 март 1878 г., макар Санстефанският мирен договор да не е
нищо повече от един прелиминарен, предварителен мирен договор с максималистични, макар и
справедливи, условия, подписан и от руските, и от турските представители с ясното съзнание, че Европа ще го раздере на късове.


Самостоятелна България и след това няма повече от година - в страната продължават да стоят руски войски, властта е връцете на руски администратори. Ако говорим реално за началото на нова България, то това по-скоро е приемането на Търновската конституция година по-късно. Но народите не се нуждаят само от юридически сухи словеса, а от символи.
И този символ е безсилието на султана, руските казаци, които пришпорват конете си на хвърлей място от Цариград; обширните граници от Сан Стефано, хвърлянето на фесовете и трескавото полагане на новия тип европейски шапки на вдигнатите гордо глави. (След превземането на Търново от руските войски един местeн търговeц продава само за ден залежалата си от години стока от всякакви европейски капели.)
 
От тази гледна точка Освобождението на България е една голяма печалба, която българите изтеглят от историческата лотария след пет века османска власт. Мнозина у нас са упреквали незавършеността му. Голяма част от българите и след него остават извън пределите на Отечеството и борбата за освобождението им поглъща десетилетия като време и огромна част от съзидателните усилия на българския народ.


Водят се спорове дали Освобождението е дошло навреме.
Въпросът е не дали не е дошло твърде късно, а по-скоро дали не е подранило. Някои автори още от по-миналия век издигат тези, отгласи от които достигат и в наши дни, че то било избързало, че обществото ни не било дозряло за свобода, че му били необходими още няколко десетилетия по възможност по-необезпокоявано развитие в утробата на Османската империя, което щяло да позволи на българите да се изстъпят на европейската сцена много по-уверено, да заявят претенциите си за историческото си наследство много по-силно.


Само че апологетите на това мнение разглеждат развитието на българите като движение самостоятелно, изолирано от световните тенденции. А в средата на ХIХ в. субективният ход на
времето се ускорява неимоверно и трудно може да се очаква, че някой ще ги чака да се развиват, когато всички съседи на българите, с изключение може би на румънците, на практика оспорват възможностите им за самостоятелно съществуване и не крият апетитите си за територии, населени с българи.
....
Един от проблемите, поставени пред българското развитие в следосвобожденските
години, е


начинът, по който е спечелено Освобождението


Той не може да създаде нужния авторитет на българския политически елит.


В Сърбия и Гърция десетилетия след тяхното освобождаване бившите националреволюционери заемат по право първите позиции в политическия живот. Подобно е положението и в Румъния.
В годините преди Освобождението, доколкото у нас е създаден що-годе политически елит, той е безнадеждно разделен.


"Стари" и "млади", "Цариградски" и "Букурещки кръг", БРЦК и Гюргевски комитет - различните
разбирания за бъдещето на родината, обръщането на поглед към различни външни сили, та и личните дрязги, не му позволяват да създаде авторитетен ръководен център на националноосвободителното движение, какъвто е "Филики етерия" в Гърция.


Рязко е разделението дори и сред революционната емиграция. Така трудно постигнато и толкова крехко и нетрайно е обединението й в Българския революционен централен комитет в началото на седемдесетте години. Та и младите дейци, които в Гюргево създават организацията
за Априлското въстание, като че се пазят наравно от турските шпиони и от утвърдени-
те дейци на емиграцията в Букурещ. Интересите на родината не успяват да надмогнат
различията. При нас няма един Карагеорги, един Милош Обренович, нито Александър Куза, камо ли пък, ако се върнем векове назад, княз Данило - хора, повели народите си с успеха на своето дело.


Нашите герои са Левски, Бенковски и Ботев, които загиват, без да доведат борбата до успешен край, за да могат с оправдано високо самочувствие да застанат в предните
редици на новото държавно управление.


Българският политически елит няма зад себе си увереността на гръцките търговци, натрупана от десетилетия усърдна дейност из целия тогавашен свят, с извоюваното вече реноме на първи моряци на Средиземноморието и с вкорененото убеждение, че светът им е длъжен за унаследеното от предците на елините. Неслучайно в едно от стихотворенията, които по-късно трябва да изградят самочуствието на българина, се утвърждава:
И ний сме дали нещо на света - като вопъл срещу вкорененото убеждение, че такова нещо няма.
....
На българския политик от самото начало е внушено от развоя на събитията, че ще трябва да се съобразява с чуждите интереси, за да извоюва своите. Неслучайно един от участниците в Учредителното събрание си припомня години по-късно, че ако тогава руският
представител им посочел един калпак на прът и им кажел: Ей тогова изберете за
княз - изборът щял да бъде единодушен.


Освободителите също не искат освободените да трупат прекомерно самочувствие


Затова и българският корпус в освободителната армия е ограничен на десетина хиляди души. Като изключим сраженията при Шипка, той е използван повече за охранителни действия. Никакви усилия не са положени за организирането на българите в боеспособни
съединения на юг от Дунава. Разрешават им да вършат разузнаване с малки чети, но не
повече. Трябва да бъдат поставени във второстепенно, подчинено
положение при извоюване на свободата си, на безгласни пионки, та да бъдат вечно
признателни.


Войната от 1877-1878 г. оказва силно влияние върху психологията на
управляващия елит и в двете страни


Българите смятат себе си за освободени от Русия. Затова немалка част от тях в бъдеще щевиждат своите интереси като част от руските.
Русите гледат на българите като на освободени. Тяхната логика говори, че българите трябва да са навеки благодарни и да поставят руските стремления пред своите.


Отклонението от тези изначални модели води до неразбиране, потискаща липса на признаване или пък до маскиране на егоистични мотиви зад мантията на високохуманни интереси.
....


Освобождението действително е постигнато с руска помощ, това е напълно естествено и няма за какво да ни е неудобно, когато и други изтъкват този факт. Та нали свободата и на другите балкански народи е подпечатана от победите на руското оръжие.
В известен смисъл българите хващат последния влак - Руско-турската война от 1877-1878 г. е последното от многобройните сблъсквания между двете империи, завършило с изграждане на нова държава и утвърждаване по-пълната самостоятелност на друга, вече съществуваща.


Спорното опира по-скоро до степента на руското участие, или, още по-точно, до степента на участие на самия български народ в делото на своето освобождение. Тук, за жалост, в много случаи романтизираната представа за историята у нас надделява над трезвата картина.
Историците начесто броят Освобождението на България като закономерен резултат от дългогодишните упорити и несекващи усилия на българския народ.


Така ли е всъщност?
Не бива да забравяме, че българското националноосвободително движение е относително много слабо. Въпреки нееднократните си опити българите не успяват да създадат ефективна революционна организация, която да обхваща всички краища на земите им. В най-добрите
изследвания на историята ни се говори за "комитетското десетилетие" - фраза ярка, но единствено сочеща колко кратка е организираната борба за освобождение.


В началото на XIX в. сърбите се сражават близо десет години, за да постигнат ограничено вътрешно самоуправление, и то на по-малко от една четвърт от етническата територия на сръбския народ.


Гърците са водили свирепа и несекваща първобитна война на взаимно изтребление с турците в продължение на седем години през 1821-1828 г. В нея една трета от населението на въстаналите области погива от мор, нож, куршум и глад. Само в клането на остров Хиос загиват
повече християни, отколкото в Априлското въстание. Като резултат единствено Пелопонес и Атика - пак не повече от една трета от територията, населявана от гърци - получава независимост, призната от великите сили, а дошлият в страната крал Ото (Отон I) намира в Атина само една здрава къща с три стаи, която обявява за кралски дворец.


Румънците, вярно, нямат особени ратни успехи. По време на Гръцкото въстание и те се надигат за кратко. Две десетилетия по- късно последват примера на европейската революция от 1848-1849 г., ала преминават бързо от опияняващо въодушевление към погром и отчаяние.
Но след провала отишлите в емиграция водачи на краткотрайния бунт водят в продължение на десет години упорита, непрестанна пропаганда на исканията си за обединение на румънските земи - памфлети, петиции, меморандуми, публични събрания, срещи с видни политици - направено е всичко, за да не бъде забравен румънският въпрос и той да бъде поставен при
удобен момент пред международния ареопаг. Това става след Кримската война, когато на
практика Влахия и Молдавия се обединяват в едно княжество - то също обхваща едва половината румънска етническа територия. Необходимо е участието във войната от 1877-1878 г. две десетилетия по-късно, за да бъде признато правото на Румъния на независимост и тя да се отърси напълно от васалитета си към Османската империя.


Албанците, макар и невинаги с напълно ясни искания, не престават да тревожат турската администрация с периодичните си вълнения, потушавани кърваво от наказателни отреди. За черногорците, които винаги са по-склонни да посегнат към пушката, отколкото към плуга, и да не споменаваме.


Какво могат да предложат българите? Една създадена от Раковски, Каравелов и Левски революционна организация, останала до голяма степен неизвестна за Европа. Едно Априлско въстание, подготвено набързо и обхванало твърде малка част от етническата територия на българите.


Вярно е, че то избухва при неимоверно по-тежки условия от съществувалите в Сърбия
или Гърция. В началните десетилетия на по-миналия век на турските войски е необходим месец, за да се озоват от Цариград във въстаналите области в Сърбия и Гърция. В дните на Априлското въстание подкрепленията от Одринския гарнизон могат да стигнат почти до Панагюрище
или до полите на Родопите удобно настанени във вагоните на барон-Хиршовата железница
за по-малко от два дни. При началото на Сръбското и Гръцкото въстание турците в бунтовните области не надвишават десет на сто от населението, а християните са въоръжени не по-зле от тях. В българските земи като резултат от многовековна колонизация, насилствено и
доброволно ислямизиране мюсюлманите достигат комай до трийсет процента
от общото население и са единствената му добре въоръжена част.


Тези затруднения пред националните усилия не трогват съвременниците в Европа


Вълнуват ги жертвите в кланетата.
....
Затова и въстанието не успява да наложи българите като самостоятелен фактор при решаването на въпросите на Освобождението му в степента, в която това е станало в Сърбия и Гърция. Това е
минималната програма на Апостола на свободата - връх на националноосвободителната мисъл у
нас според историците, - но дори и тя не е постигната.


Неслучайно българи, дори и само като консултанти, дори и само като наблюдатели, не присъстват нито в Сан Стефано, нито в Берлин - те фигурират само като обект на политиката на великите сили, заети с техните противоречия.
....
Преговорите между Русия, Австро-Унгария и Великобритания за уеднаквяване на позициите преди предвиждания конгрес на великите сили в Берлин


започват почти веднага след подписването на мира в Сан Стефано


Във Виена е изпратен вероятно най-неприемливият за Хабсбургите емисар - авторът на договора от предградията на Цариград граф Николай Игнатиев.
Той е упрекван съвсем справедливо, че не е спазил довоенните споразумения между двете държави. Австрийците предлагат условия, които от днешна гледна точка биха ни изглеждали великолепно - от територията на Санстефанска България да се отдели Западна Македония, и
настояват за признаване на влиянието им в Сърбия и Черна гора. Графът не иска да
осъди на смърт собствената си рожба и отказва категорично, с което слага край на успешната си до момента кариера, като принуждава Виена веднага да потърси съгласие с Лондон. Там пък руският посланик Шувалов, който знае, че родината му не е готова за война с цяла Европа, приема исканото от Дизраели разделяне на България на две области по билото на Балкана.


Така


територията на Санстефанска България е разкъсана с неохотното руско участие


още преди началото на Конгреса, така че не е дотам верен поплакът, че България е разделена в Берлин. Тя е разделена още преди участниците да са насядали около масата за преговори. Това българите не знаят тогава, на малцина е известно и сега.


Четири месеца след Сан Стефано великите държави в Берлин


въздават справедливост. Обичайната за тях.


На стръвно сражавалата се Черна гора отнемат голяма част от придобивките.
На Румъния, която е дала свидетелства за храброст, запазват и това, което Санстефанският договор й отнема, и това, което й дава.
На Сърбия удвояват придобивките. За три седмици неособено сериозни сражения Сръбското
княжество увеличава територията си наполовина, като присъединява земи, които до момента по-
вечето незаинтересовани наблюдатели са смятали за български.
Гърция пък, която си остава мирна, след две години съгласно условията на договора при-
съединява плодородна Тесалия и Арта.
България, заради която започва войната, е разпокъсана.
Англия получава Кипър за посредничеството си.


Така е в живота.
И въпреки всичко, което изброих дотук, Освобождението има епохално значение в българската история.
И не толкова, защото с него е турен край на кланетата издевателствата на поробителите над поробените. Нито с кланета, нито с издевателства може да учудиш някого в средновековна, та дори и в нова Европа.
А и стотици хиляди българи остават още десетилетия да живеят при стария несносен режим.
И не само защото изчезва опасността българите да бъдат асимилирани от друг етнос. Само сто и петдесет години преди османците да залеят Балканите, славяните плътно заселват това, което днес е Източна и Централна Германия. Те падат под тевтонския натиск и днес само имена като Ханс Модро(в) напомнят за отдавна отминалите времена.


И макар сред подписите под договорите в Сан Стефано, а после и в Берлин да няма българско име, то от българите и най-вече от българите ще зависи най-много какво ще бъде тяхното независимо бъдеще в Европа.
https://www.dnevnik.bg/analizi/2020/03/03/4036197_osvobojdenieto_-_nachaloto_na_novata_istoriia_na/