КАЛЕЙДОСКОП

Българите и румънците променят Дортмунд

27 февруари 2020

 

Българите и румънците променят Дортмунд. Но той ще промени тях
Мислех, че тук наистина има работещ закон, точно определено работно време, точни правила. Оказа се, че го има, но някъде може и да не работи. Ако собственикът е много силен, има пари да плаща и глоби, и всичко, за да се работи незаконно."


Авторът на тези думи бърза да добави, че не смята историята си за типична за страната, а всички, на които е разказал за случая си, са "фрапирани" от това, което са чули. Причината да са "фрапирани" вероятно е, че са германци, които слушат за собствената си държава, а разказвачът - македонец с български произход и паспорт.


Роберт Величковски съди доскорошния си работодател - доставчик на храни за големи германски вериги. До него на масата в полски ресторант в Дортмунд - град, в западната част на Германия, където живее от три години - съпругата му Бранкица Роберт, служител в голяма консултантска компания, си поръчва напитка на немски. Пред четиримата източноевропейски журналисти, с които разговаря, той също поръчва кафе, но гледа и слуша сервитьора с напрежение, преди двамата да се разберат какво точно иска. За колебанието му има съвсем конкретна причина и "нямаше кога да уча", казано от него, не звучи като извинение.
 
Роберт и Бранкица са пример за две различни съдби на източноевропейци, пристигнали в Дортмунд в последното десетилетие и половина. Българите (а статистиката включва и македонци с български паспорти) и румънците станаха важна част от тази вълна до такава степен, че на града се наложи да търси начини да се адаптира към тях, а не само те - към него. Това показват срещите на "Дневник" с представители на местните власти, бизнеса и неправителствени организации, организирани от германската фондация "Фридрих Еберт" миналата седмица.


Бизнесът в тези сектори печели все повече от евтината им работна ръка в Дортмунд и другаде, а неправителствени организации, създадени през последните години и подкрепяни от властите, са ориентирани почти само към работа с тях, за да подпомогнат интеграцията и трудовите им права.


Разговорите, в които се включиха журналисти от Полша до Косово, показаха, че разнопосочните мнения на жителите за тези мигранти не пречат на Германия да приеме неизбежното. Дори членовете на тази вълна да се променят понякога, едни да идват, а други да си отиват, групата "нови" източноевропейци ще остане и страната трябва да се приспособи към поредната промяна. Най-малкото защото те са все по-необходими в транспорта, строителството или месопреработвателната индустрия.


"Нищо ново"


Някои от пристигналите в последните години в града с над 600 хил. жители вероятно са чували думите на канцлера Вили Бранд от 1961 г., че "небето над Рур трябва отново да стане синьо". Тази фраза е смятана за началото на политиките за опазване на околната среда. Затова, ако някой от изтоноевропейците си е мислил за Рур като за обвито в заводски дим индустриално сърце на Германия, може да се е изненадал - днес това е променен свят със зеленина и чист въздух.


Пътешествието им е само капка в океана на миграцията, изградил някогашното германско икономическо сърце. Във възхода на Рурска област през 19 и първата половина на 20 век и увеличаването ѝ от 100 000 на 4 млн. жители ключова роля играят поляците. Всеки десети жител от тези четири милиона е свързан с тази група, макар мнозина да се асимилират и фамилии като Милицки все по-често да се превръщат в Мюлер.


И след Втората световна война, когато индустрията помага на Германия да стъпи на крака, въгледобивът и стоманата дават работа съответно на 500 000 и на милион души. За половин век обаче това се променя. Десетки хиляди работни места изчезват всяка година, властите канят чужди компании. Високите технологии и логистиката заменят въглищата и стоманата, до поляците във фабриките се нареждат все повече турци, а от миналото десетилетие - сирийци, румънци и българи.
 


"Нормално е хората да идват в Дортмунд и да работят тук, не е нищо ново в историята ни за разлика от други провинции", каза Биргит Цьорнер, която ръководи отдела за трудови и социални въпроси в управата на града с 530 хил. жители. "Новото за нас е, че от 2007 г., когато Румъния и България влязоха в ЕС, идват и хора, които не носят никакви квалификации, на трудовия ни пазар. И идват хора от страни в тежки ситуации в родината си, без осигуровки, образование, квалификации и с несигурен начин на живот." Вече не е както преди 30-40 години, когато неквалифицираните могат лесно да се справят; а на това описание отговарят по думите ѝ около 80% от българите и румънците.


Между Пловдив и Дортмунд


Общо 10 хил. българи и румънци живеят в Дортмунд, от тях българите са около 4100 към миналия месец. Една четвърт са от Пловдив, немалко са от Пазарджик и Сливен. Над половината живеят в квартала "Иненщат-норд", където "При Халид" е по-често срещаното име за фризьорски салон, а една пряка след него е магазин със знамена от Югоизточна Европа и разпознаваеми от всеки българин продукти на витрината като "Зайо Байо". Различни неща ги събират точно в този град или в Дуисбург, но вероятно едно от тях е цените на наемите - 5-6 евро на кв.м (в Берлин или Мюнхен са 18-19 евро).


Преобразяването на индустриалния район засяга мнозина трайно безработни германци и други без подходящи квалификации, особено предвид високата обща безработица - 10.6% в Дортмунд, 10.9 в Дуисбург и 13.4 в Гелзенкирхен. Към тях в списъка с търсещи препитание се добавят хиляди нискоквалифицирани без езикови умения. "Много от децата, които идват със семействата си, никога не са виждали училище отвътре", казва Биргит Цьорнер.


В германските медии българите и румънците в Рурска област присъстват основно с публикации за проблеми: експлоатация, шум, боклуци и мръсотия. Ако в Дуисбург за това се пише много, то поне в Дортмунд картината е по-сложна. Според общината около половината са безработни, но това често е заради невъзможност да си намерят работа, а някои стават и жертви на експлоатация - взимат им се пари за подаване на документи в германски институции, измислят се схеми, за да им се намерят адрес и работа срещу част от приходите им, понякога на сивия пазар; българи и румънци често стават жертви на други българи и румънци.


И кръговата миграция, и измамите вероятно са сред причините българите и румънците да не се увеличават значително през последните години в официалната статистика. "Имаме група от хиляди, които се движат напред-назад и за нас е сложно. Знаем адресите, знаем, че някъде хората си вземат документите незаконно. Колегите ни отиват да проверят дали хората наистина живеят там, преди да дадем документите", продължава Цьорнер. По думите ѝ мнозина от потърпевшите се страхуват и не съобщават на полицията това, което споделят пред социалните работници.


"Днес съзнаваме, че от държави като Румъния и България си тръгват квалифицирани хора, а това не е много европейска идея", каза Цьорнер. "Зная, че имате проблеми в страните си и трябва да поговорим как да ги решим по различен начин."


Екипът ѝ не се ограничава с говорене. Посещава страните на произход, среща се с колеги и неправителствени организации (и ръководи една такава делегация от 20 души по спомените на българските си колеги). В Пловдив се появява и с няколко идеи за сътрудничество - от проект за квалификации и младежката инициатива "Радио Пловмунд" до пункт, който да информира местните за живота в германския град. "Искахме да построим център, където хората, които напускат Пловдив, да могат да получат информация за реалността в Дортмунд и да имаме мостове между хората, които искат да напуснат, и тези, които вече са тук." Германците си представят центъра като нещо, което трябва да свършат местните власти в Пловдив. "Първата им реакция беше добра много, но когато се стигна до въпроса за парите, разговорът свърши. Още контактуваме", но изборът на нов кмет е "сред нещата, които правят много сложна за нас", ситуацията, допълни Цьорнер.


 
В община Пловдив обяснението звучи различно. "Потърсиха ни и ни предложиха" партньорство, спомня си, потърсена от "Дневник", директорът на дирекция "Социални дейности" Веселина Ботева. В общината идеята се е приемала добре, предоставено е съдействие (и информация от българска страна) за проекта, за който град Дортмунд кандидатства за финансиране по европейска програма; Община Пловдив обаче така и не е била уведомена обяснение защо проектът на германския град не е одобрен. Друг представител на общината каза пред медията, че не би могъл да изключи идеята да се възроди в бъдеще.


Пловдивската инициатива на управата в Дортмунд не е изключение - подобни опити за сътрудничество има и в Румъния. Местните власти съзнават, че повечето българи и румънци просто търсят по-добър живот. Как обаче може да се помогне на такива случаи? С подкрепа за квалификационни и езикови курсове и други, обяснява Цьорнер в отговор на въпрос на "Дневник". Според нея властите са си научили урока от 90-те години, когато за бежанците от войните при разпадането на Югославия не е направено нищо. "Вярвам, че трябва да организираме интеграцията, тя не става просто така. Хората ще останат тук - със или без перспектива."


Дори източноевропейците обаче да си намерят работа, за някои проблемите тепърва започват - особено ако ги наемат в секторите, които германците избягват.
Ангел Петров

https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/02/21/4031725_bulgarite_i_rumuncite_promeniat_dortmund_no_toi_shte/