СРЕЩИ

Проф. Христо Пимпирев: Проект ще изследва полярниците в екстремни условия на Антарктида

11 февруари 2020

 

Учени ще сравняват живота в нашата и испанската база
С проф. Христо Пимпирев разговаря Яна Йорданова
- Проф. Пимпирев,  за Антарктида замина първата група от 28-ата поред експедиция. Какви цели си поставяте този път?
- Основната цел на тази експедиция ще бъде изпълнението на научната част на тази полярна програма. Ще работим по десет научни проекта, които са класирани и оценени от научна комисия от експерти с опит в полярните изследвания. Пет от проектите ще бъдат в областта на биологичните науки. Три от тях ще изследват морето пред българската полярна база, акваторията, морския шелф с помощта на моторни лодки „Зодиак“, които имаме там. Другите три проекта ще са в областта на проучване на природните богатства на земята. Единият е насочен към изследване на рудните минерализации в района, където се намира българската полярна база. Знаете, че Антарктида е богата на полезни изкопаеми. Така че ще проучим какво има в района на базата ни там. Тази година има и проект от областта на социологията и ще се изследва как се справят хората в тези екстремни условия и живота в изолирано общество. Ще се проучват и взаимоотношенията между полярниците в базата ни, така и ще се сравни с живота в съседната испанска база. Тя е доста по-добре материално уредена. Така че това ще е интересно. Ще има проект и от областта на медицината. Така че ударението е отново върху изпълнението на научната част. Най-новото тази година е, че ще положат основите за строителство на научна лаборатория.
 
- Как ще стане това, предполагам, че все пак това ще е бавен процес?
- Така е. Ние планираме да бъде изградена минимум за три години. Лабораторията е включена в националната пътна карта за научна инфраструктура. България трябва да изгражда такава в съответствие с останалите страни от Европейския съюз. Все пак сме задължени да изпълним това изискване, така че една от тези лаборатории ще бъде и тази на Антарктида. Все пак на Ледения континент работят много учени от Европейския съюз - от Великобритания, Франция, от Германия, Испания, Португалия, Полша. Пробите, които се събират в тези екстремни условия, все пак трябва да се обработят на място, за да не се погубят по време на дългия път до съответните страни, в които има необходимите лаборатории.
 
- Имате ли връзка с групата, която замина? Къде се намират вече?
- Да, чухме се, когато бяха в Сантяго. Целият багаж, който е от порядъка на 1500 кг, е пристигнал със самолета. В петък трябваше да отлетят за Пунта Аренас, пристанището на Чили. Там трябва да се качат с багажа на бразилския кораб. Очакваме към 21-22 ноември базата на Антарктида да бъде открита за новия изследователски сезон.
- Колко души са първата група?
- 11 души. 10 от тях са логистици и има само един учен, защото все пак ще подготвят базата за работата на следващата група. Има и две дами - Уляна Яркова, която ще се грижи за изхранването, и лекарката Венета Комицка. Тази година здравето на участниците е поверено на дама.

- Предполагам, че на миналата експедиция ви беше по-лесно с професионален готвач?
- Разбира се. Така сме спокойни, че едно от малкото удоволствия, които имаме на Антарктида – храната, ще бъде осигурена. Продуктите ще бъдат закупени в Пунта Аренас и качени на кораба, тъй като на базата след дългата зима няма нищо.
 
- Вие кога ще заминете, с коя група?
- Ще пътувам януари с основната група учени, за да координирам научните проекти. Тогава ще има и много чужденци на базата, колеги от Португалия, Колумбия, изследователи от Русия, Беларус. Така ще имаме пъстра група учени.

- Преди време изследвахте климата на Антарктида и заявихте, че глобалното затопляне оказва своя отпечатък. Антарктида ли е индикатор за промените? Виждате каква беше обстановката във Венеция и на други места.
- Антарктида наистина е индикатор. Там най се усещат тези климатични промени, защото природата е най-чиста. Няма градове, които да замърсяват. Така че от там усещаме промените и алармираме световната общественост, защото трябва да се вземат мерки. И по време на миналата експедиция видяхме, че ледовете на Антарктида се топяха, имахме една сравнително топла година там. По време на престоя ми беше около 0 градуса, тъй като там беше антарктическото лято. Снегът изцяло се оттегли от крайбрежната зона, а на съседния остров Кинг Джордж изобщо нямаше сняг, всичко беше оголено. Така че глобалното затопляне се вижда с просто око, но нашите учени ще го докажат чрез изследванията си и ще видим как се променя околната среда със затоплянето. Антарктида е континент с изключително значение. Там са най-авангардните изследвания за промените на климата, което ще ни позволи да видим начини, по които човечеството да се бори с това масово разтапяне на ледниците и повишаване на морското ниво, което грози планетата. Но освен това континентът трябва да бъде достъпен за хората на цялото земно кълбо.

- Ако трябва накратко да завършите изречението каква е Антарктида днес, какво ще добавите?
- Това е единственият континент, който тепърва ще се отплаща на тези, които го изследват. Това е бъдещето на човечеството, друга планета.

Визитка:
Проф. Христо Пимпирев е български учен геолог и антарктически изследовател, пръв забил българския флаг на Южния полюс на 8 януари 2013 г.
Професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Получава магистърска степен по геология през 1978 г.
Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г.
Автор e на 5 книги, 6 документални филма и над 150 публикации в реномирани български и чужди списания
Изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др.
https://www.monitor.bg/bg/a/view/prof-hristo-pimpirev-proekt-shte-izsledva-poljarnicite-v-ekstremni-uslovija-na-antarktida-181058