АГЕНЦИЯТА ИНФОРМИРА

Иван Кръстев: Демокрацията не може да работи, когато залозите са прекалено ниски

05 февруари 2020

 

Демографската криза и ниското доверие в институциите са основните предизвикателства пред развитието на икономиката както на България, така и в Европа. Ключов риск за българската икономика все пак остава демографският проблем. Това каза по време на 14-ата годишна среща на бизнеса и правителството Иван Кръстев, председател на управителния съвет на Центъра за либерални стратегии.
 
С демографския проблем той обясни и част от кризата на демокрацията, която се случва в икономически силни страни в района на Централна и Източна Европа. От 1990 г. регионът е загубил 18 млн. души, което се равнява на Чехия и Унгария, взети заедно. Кръстев посочи, че ниската раждаемост, за която има естествени причини, идващи от развитието, е фактор, който много трудно може да се промени радикално. Една от мерките, с които може да се компенсира, е пенсионна реформа, срещу която обаче дори в стари демокрации има голям отпор.
 
Вдигането на пенсионната възраст е много трудна политика, ако повечето хора, които гласуват, са в предпенсионна възраст, посочи той.
 
В България за демографска криза се говори от 70-те години, така че проблемът не е нов, но това е ключов риск за българската икономика, посочи Кръстев. Допълни, че ако са верни проекциите на ООН, през 2050 г. България ще има 40% по-малко хора от 1990 г.
 
В същото време през 2030 г. ще има избирателно тяло, което ще е много по-възрастно от сега, и налице ще е огромен поколенчески дисбаланс. Малко като група ще е младото поколение и ще бъде в риска да загуби изборите, независимо как гласува. По различен начин се гледа на бъдещето, като си на 25 и когато си на 50 г., посочи той.
 
Кръстев анализира, че все повече чуждени ще работят както в България, така и в другите страни от региона. Даде пример с Полша, където трудови мигранти са 2 млн. украинци. Този процес не може да бъде обърнат с повишена раждаемост, допълни Кръстев.
 
Ако веднага след 2009 г. се говореше, че кризата е фокусирана върху икономиката и финансовия сектор, то сега тя е в политиката и управлението, анализира Кръстев.
 
Каза, че от 1788 до 2009 г. по света 477 пъти е била сменена властта с военни преврати, а по-малко с избори и само веднъж в глобален план опозицията печели.
 
Шансовете на демокрацията да оцелее пряко зависят от икономическото развитие и една от опасните тенденции, които се виждат в Европа и България независимо от икономическия растеж и повишението на доходите, е доверието в институциите като цяло, което е ниско, каза Кръстев.
 
Демокрацията не може да работи, когато залозите са прекалено ниски – или непрекъснато се сменя правителството и нищо не се променя, при което избирателите губят интерес към политиката, или когато се появи усещането, че ако се смени властта, всичко се сменя, цитира изводи на политолози Кръстев. Посочи, че в такива ситуации избирателите губят желание да се интересуват от политика или управляващите изпитват страх да напуснат властта.
 
Той завърши, като се обърна към премиера, който според него обича китайски сентенции, с една такава. Тя гласи, че днес управлението не е като да забиваш пирон в дърво, а като да пазиш равновесие върху плъзгащо се яйце, без да счупиш яйцето.
 
Минаха 10 г. от кризата и това е добър повод за равносметка, която показва, че България е занулила сметката на задълженията си и е кредитор на останалия свят. Това е доста феноменално постижение, посочи при откриването на срещата Иво Прокопиев, съиздател на "Дневник" и "Капитал".
 
Той посочи, че въпреки ръста на БВП налице е недостатъчно бързо развитие и има доста сериозна криза пред традиционния либерален модел на обществата и държавите. В същото време има доста ясни тенденции на криза, на стария начин на правене на бизнеса, отбеляза той.
 
Десетилетието затвърди усещането, че бизнесът няма да се прави както преди, което това създава несигурност. Традиционни вериги на добавена стойност малко по малко умират, анализира Прокопиев.
 
Прогнозата му е, че следващото десетилетие ще бъде на дигиталната трансформация. Много от моделите ще бъдат подложени на огромни изпитания и много от тях няма да оцелеят. Затова е ключово важно да започнем разговор кое прави една държава дигитално успешна и кое – губеща, посочи той.
 
Според него по това кой как се справят с човешкия си капитал ще раздели държавите на дигитално печеливши и дигитално губещи.
Татяна Димитрова
https://www.dnevnik.bg/biznes/2020/01/28/4021639_ivan_krustev_niskoto_doverie_v_instituciite_e_novata/?ref=home_main_news
Заб.Заглавието е на инфопортала „Родина”.