ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

In Memoriam: акад. Благовест Сендов

29 януари 2020

 

 
Акад. Благовест Сендов: Не може човек да бъде изграждан само за да стане винтче в някакъв бизнес...
С акад.Благовест Сендов разговаря Валентина Петкова
- Академик Сендов, какво става с образованието ни - държавни университети са застрашени от фалит, всеки пети студент отпада от висшите училища, умни млади хора отиват да учат в чужбина и не се връщат?
- Нали сме свободна икономика, а по същество нищо не е свободно на този свят абсолютно. Ако не се контролират, процесите стигат до задънена улица. Към плановата икономика се отправиха толкова проклятия, а кой може да очаква някакъв резултат, ако няма план за действие. Лудостта на революцията е да се унищожава всичкото каквото е било. А сега дайте да правим реформи. Много от управляващите смятат, че БАН трябва да се реформира, за да й се дадат пари. Но как да се реформира академията без пари?
Следя отблизо какво става с образованието в чужбина и виждам, че целият демократичен свят има страхотен проблем.
 
- От какво е породен той?
- Причините са различни, но най-вече от това, че на образованието се гледа като на бизнес и се организира по бизнес модел. Бизнесът е светая светих. Но има неща, които, ако станат бизнес губят своя смисъл. Не може човек да бъде изграждан само, за да стане винтче в някакъв бизнес. Хората се раждат, за да живеят нормален добър живот.
 
- Откъде идват недостатъците на висшето образование?
- От това, че обърнаха и държавните университети в предприятия. Ректорите, които са почтени хора, говорят единствено за бюджет и за пари. На 24 май ректорът на СУ проф. Атанас Герджиков каза пет приказки само за това, че няма пари. Бил съм ректор на СУ в друго време, но с пари не съм се занимавал. Имаше счетоводители, имаше Министерство на финансите, което определяше бюджета, ние се борихме да открием нова специалност, за място за доценти и професори и парите идваха автоматично от държавата.
- Сега обаче държавата не дава.
- Защо тогава даваше, а сега не дава? Къде отиват тези пари? Според мен погрешно се смята, че всяка човешка дейност е бизнес. Всеки си прави бизнес план колко пари ще вземе. Когато една специалност дава по-малко, ще изберем други специалности и т.н. Навъдиха се и много частни инициативи в образованието. Аз не съм против това, но погледнете как се прави в чужбина. В Америка едни от най-престижните университети са частни. Те обаче са изградени от хора, които са дали огромни дарения, за да помогнат на обществото. Тези университети вече са израснали с традиции, които не се нарушават. А тук никой не е дарил 10 милиарда, за да се основе университет. Намират се пари, за да се печелят още пари. А образованието и здравето на хората не са бизнес.
 
- Доколко притеснително е, че огромен брой от студентите не завършват висшето си образование?
- Това не е толкова страшно. Въпросът е за каква сметка е това. Понеже сега университетът е предприятие, това се смята за брак. По-лошо е, ако всеки, който влиза в университета, излиза. Още по-страшно е, ако си платиш. Големият проблем е спадът на качеството в образованието. Професорите, доцентите, преподавателите не са свободни по съвест да оценяват. Те трябва да се съобразяват, че ако скъсат един студент, ще намалят броя им и ще си отрежат заплатите. Любопитното е, че в Америка сега има страхотно брожение против тестовете.
 
- Защо тогава ние въвеждаме тестовете като суперсистема?
- Тестовата система е начин да се измери качеството на обучението - това е презумпцията. Обаче не всяко мерене дава представа за това, което ние смятаме, че мерим. За такива абстрактни неща мерките са много трудни. Какво става? Ако учениците на един учител получават добри оценки по тестовата система, неговата заплата се повишава. Ако получават по-ниски оценки, се намалява. Тогава учителите учат учениците да решават тестове, а не да получават знания. Мой колега наскоро ми каза - сега ако решаваш кръстословица, ще я решиш 10 пъти по-бавно от моята секретарка, която цял ден това прави. Значи трябва да имаш 10 пъти по-малка заплата от нея.
Обучението е даване на знания и възпитание. То е изграждане на личността. Казва се „възпитаник“ на еди кой си университет, а не „обученик“.
 
- Вие какво влагате в понятието възпитание?
- Възпитание е изграждане на личността. Качеството на живота в една страна се определя не само от това колко са чисти улиците, а и колко са чисти отношенията между хората. Когато някой те блъсне, следва да се извини. Възпитанието е как да се държи човек, как да се облича, как да се отнася към хората. Възпитава се вкус към музика, към изобразително изкуство, към елегантни движения...
 
- Възпитанието не е ли работа на семейството?
- Абсолютно не съм съгласен. Семейството дава една част - любов към майката, бащата, към рода... В семейството не се разглежда отношението към държавата, към нацията, към другите хора. Колко са семействата, в които знаят как се държи правилно лъжицата и вилицата? Колко от младите момчета знаят, че най-долното копче на едноредния костюм не се закопчава?
 
- Защо нашите деца в чужбина показват завиден успех, а тук образованието ни не върви?
- Това е парадокс. Нашите деца, които отиват в чужбина, са първи. В Масачузетския технологичен институт - едно от най-търсените висши учебни заведения в света, броят на българските студенти е по-голям, отколкото студентите от Великобритания.
 
- Браво.
- На кого браво? Браво на нашите учители, които са ги подготвили срещу жълти стотинки. Браво за Америка, че ще ги обучи и ще си ги прибере. А браво за нас има ли? Няма. Това означава, че първо, българите са способни хора. В България все още има много истински учители, които работят за идеята. Те подготвят каймака, който отива в чужбина. Америка би трябвало да ни плаща повече от 1 млрд. на година, за това, че там отиват най-талантливите ни младежи. Такива спогодби обаче няма, защото те се правят от силните държави.
 
- Как може да се реши този въпрос?
- Не можем да забраним на хората да отиват в чужбина. Трябва да се урегулират нещата. Не може близо 30 години заплатите ни да бъдат десет пъти по-малки, отколкото на други места. Много голямо внимание трябва да се обърне и на най-долния слой. Държавата трябва да се погрижи за младежите, които нямат средства и не учат. Демокрацията не е всеки да си прави каквото иска. Тези деца трябва да бъдат обхвани и ако до 14 години не са в училище - да отиват в казарма.
 
- Наистина ли мислите, че това е възможно?
- Моят девиз е: „Всичко може да стане на този свят, но не всеки може да го направи.“ Защо да не може да има закон, че навършили 15 години момчета и момичета, ако не са в училище, отиват за две години в казарма, която ще се нарича образователна служба.
Първо да се възпитат, защото организираното обучение е възпитание. Само че тази казарма не трябва да е като предишната, а да бъде организирана по подходящ начин. Но с всички атрибути на строгостта и възпитанието. Може ли сега да има повече неграмотни, отколкото имаше след 9 септември 1944 г.! Като оставиш един 16-годишен млад човек без образование и работа, ще стане проститутка или крадец... Трябва да се започне и с издигане статуса на учителите. Все още не сме убили гена. Ако България иска да направи нещо видимо в света, то е да увеличи 10 пъти разходите за образование. Защо да не помечтаем?
 
- Каква трябва да е заплатата на учителя?
- Заплатата на учителя трябва да е равна на депутатската. В едно село учителят трябва да получава повече от кмета. Той трябва да е независим и няма нужда постоянно да го проверяват, след като той има самочувствие.
 
- Имате ли впечатление от тазгодишните матури?
- Преди дни погледнах тестовете за матурите в седми клас. Те са измислици, гатанки. Питат те и дават отговора - А, В, С или D. Като кажеш D, без да мислиш, 25% си улучил. Какво е това? Тестовете не са универсален метод за оценка. Те са използвани не от вчера. Но както бизнесът стана единственият модел за организация на една дейност, така и тестовете станаха единствени. Каква е целта? Всички да минат по еднаква мярка. Да не може един учител да завиши бележките на учениците си. Това е недоверие към учителя. Навремето учителят беше личност, не можеш да го подкупиш да ти пише 5, когато си за 3. А сега може не да го подкупиш, а да го купиш. Учителят няма авторитет - не защото не го заслужава, а защото обществото го оценява така.
В университетите образованието по педагогика трябва да е безплатно. В България няма научен институт по образованието. Колко пъти обръщам внимание и в БАН. При тази динамика има нужда от изследователска дейност. Как с тези деца от ромски произход трябва да се постъпи, за да се ангажират. Аз имам опит от едно време, те са много ентусиазирани, ако ги хванеш с игри, рисуване, танци, музика и т.н. Какви експерименти се правят у нас в образованието? Само с писане на учебници, за да се вземат пари.
Необходимо е и да се възпита любов към работа със земята.
 
- Защо мислите, че това е важно?
- Защото децата не знаят откъде идват зеленчуците и плодовете. В Дания всеки полицейски участък има зеленчукова градина. Смяната на дейностите обогатява човека. Знаете ли какво значи да посеете нещо, да го видите как расте и да имате възможност да го изменяте и окастряте. Там се вижда, че ако оставите нещо да расте както си иска, няма да стане това, което очаквате. В Библията е казано, че ако лозницата не се кастри, не дава грозде. Нещата, които се пишат по светите книги, не са дошли от въздуха, това е опит, това е мъдрост.
 
- Вие не за първи път се позовавате на Библията. Още се помни цитата ви в началото на демокрацията: „Всички съгрешихме и всички вкупом ненужни станахме.“
- Навремето у нас беше закон - не можеш да си легнеш, преди да прочетеш глава от Библията. Почти я знам наизуст. Сега няма нужда от това... Става ми смешно като кажат - тази книга няма да се разглежда в училище. Наистина не могат да се разглеждат всички автори, но учителят трябва да има възможност да обсъжда която си иска книга. На сериозен изпит, освен въпроси от произведения, аз бих поставил и теми като: „Какво правих вчера?“ З“ащо не обичам да смятам?“ „Защо не обичам чалга?“
 
- Вие оптимист ли сте за образованието ни?
- Аз съм престъпен оптимист, тъй като не се съобразявам с фактите. Всъщност ние прекаляваме с песимизма си. Като тръгнете по улиците, е пълно с коли, ресторантите са пълни, строежи навсякъде. Е, това какво е? Да си добре и да не си добре не е абсолютна величина.
 
- Какво според вас означава да живееш добре?
- Да си доволен от положението си, като се съобразяваш с възрастта си. За да се чувства комфортно, човек трябва да има стремеж към осъществяване на някои идеи. Да има за нещо да се бори. Младите да създадат семейство, да се борят децата им да се изучат, да се реализират. Те трябва да имат нещо, към което да се стремят. Да направят държавата си, града си по-добър. На първо място да се гордеят, че са българи, и всичко, което е добро за България, да го подкрепят.
 
Визитка:
Акад. Благовест Сендов е математик, политик и дипломат. Роден е през 1932 г. в Асеновград. Ректор на Софийския университет, председател на БАН от 1988 до 1991 г. През 1990 г. участва като един от тримата независими в работата на Кръглата маса. Председател на 37-ото народно събрание. Депутат от левицата в няколко парламента. Посланик на България в Япония през 2003-2009 г.