КАЛЕЙДОСКОП

Къде да идем след Брекзит

25 ноември 2019

 

Къде да идем след Брекзит, питат Маги Филипова, Ана Амато и милиони граждани на ЕС
Ана Амато е само на 2 години, когато се мести с родителите си във Великобритания преди 55 години. Тук минава животът ѝ, тук е учила и следвала, работила на различни места и плащала данъци. Винаги е била жител на Бристъл, омъжена е за британец и имат две деца британски граждани. Но никога не е кандидатствала за право на постоянно пребиваване.
Като нея са смятали хиляди граждани на страни от ЕС, за които Великобритания е дом от десетилетия. Само че вътрешното министерство не е съгласно с Амато и миналата година ѝ отказва този статут, защото не разполагала с достатъчно документи за него.
 
"В собствената си страна си, тук е демокрация и като гръм от ясно небе ти казват, че този път никой не знае какво ще се случи с теб", коментира съсипаната италианка пред "Ройтерс". "Къде да отида? Наистина е много, много плашещо", допълва тя.
"Дейли мирър" разказваза подобен случай на българката Маги Филипова-Ривърс, която от 19 години живее в страната, следвала е в университета на Нюкясъл, омъжена е за британец и двете им деца са родени тук. Тя също е получила отказ да получи статут на постоянно пребиваваща. Филипова-Ривърс обяснява, че отговорът на властите бил, че не е предоставила документи от последните 5 години, обосноваващи защо би трябвало да продължи да живее във Великобритания след Брекзит.
 
Тя живее в радчето Горинг на Темза и през май е избрана за общински съветник от либерал-демократическата партия в Южен Оксфордшир, а сега се ядосва защо към гражданите на ЕС се отнасят по този начин. Всички трябва да кандидатстват по специална схема, за да получат право да останат във Великобритания след 30 юни 2021 г. Засега Филипова-Ривърс има статут на продължително пребиваващ, но не и на постоянно пребиваващ, с който ще има повече права.
 
Тя се надява, че в крайна сметка проблемът ѝ ще бъде уреден, но е притеснена за това какво ще праявят хиляди като нея. "Голяма е опасността за тези, които не работят или които са учили и следвали продължително време. Мнозина от нас са дошли тук като студенти."
 
"Дейли Мирър" припомня, че вътрешното министерство иска от кандидатите документи за предишната им работа и който временно не работи изглежда е в неизгодна позиция. Българката допълва, че неприятности може да очакват и жените, излезли в майчинство. "Право на уседналост може да се получи лесно, ако си пристигнал преди 5 години, имал си работа и работодателят ти е плащал осигуровки и данъци. Но мнозина не са в такава позиция. Мнозина са без трудови договори, в строителния сектор или да заработват по нещо от време навреме."
 
Маги Филипова-Ривърс се опасява, че след Брекзит, ако нямат статут на уседналост, много от гражданите на ЕС ще се сблъскват с трудности във всекидневието - намиране на работа, откриване на банкова сметка или наемане на жилище.
Новият министър на вътрешните работи Прити Пател, известна с неприязънта си към имиграцията заради отворената граница за граждани от ЕС, заяви, че свободното им движение ще спре на 31 октомври - денят на Брекзит. Но после несигурността за тази дата и критики от Европа я накараха да оттегли думите си и да обяви, че влезлите от ЕС ще получат 3 години право да останат.
 
Само че специалисти от самата британска система за работа с мигранти предупредиха, че срокът изглежда нереалистично кратък. Сегашната схема за предоставяне на статут за пребиваване заработи през март и към 31 юли бяха кандидатствали 1 040 600 граждани на ЕС (от общо поне 3.5 млн.). Към този момент почти 952 000 молби бяха обработени, като над половината са получили право на установяване, но цели 42% са с временен статут при очаквани след тестовете на системата около 32-34%.
 
Защитници правата на мигрантите запитаха дали системата не е изградена така, че в по-сложни случаи да дава временен статут, за да не издава откази в политически деликатен момент. За някои това вече звучи като дискриминация, кара ги да бъдат много по-предпазливи, докато са в страната, принуждава ги да се въздържат от пътуване до родината, защото не са сигурни дали няма да ги спрат при завръщане на британската граница... Освен това отлагането на решението за статута на стотизи хиляди хора е бомба с часовников механизъм.
 
Получилите право на временна уседналост ще трябва да кандидатстват отново за постоянно пребиваване след като съберат 5 години престой, т.е. не по-късно от 2024 г. Но това означава, че за да покажат 5 години трайно пребиваване на британска територия ще се чувстват с ограничена свобода да пътуват до родната си страна.
 
В края на август агенцията, следяща за рекламните послания в страната, спря радио съобщения на вътрешното министерство заради подвеждаща информация. Излъчването им започна на 13 април с твърдение, че за онлайн кандидатстване в схемата за пребиваване е нужно да се посочат само паспорт или лична карта. В действителност кандидатите трябва в 27% от случаите да посочат още адресите, на които са живели през последните 5 години. От някои от кандидатите се изисква и документално доказателство за семейни отношения. За живеещи в страната от години, но отглеждащи децата си вкъщи или грижещи се за роднини, например, положението става сложно.
 
"Гардиън" разказва за полякиня, която е в страната от 2002 г., но заради недостатъчно добро владеене на английски допуснала грешка при попълването на онлайн формуляра и потвърдила, че живее тук от по-малко от 5 години. "Чак после осъзнах грешката, но нямаше как да се върна и да я поправя."
 
Политици, активисти и медии предупреждават да не се повтори т.нар. скандал Уиндръш, в който на хиляди британски граждани от района на Карибско море бе отказано право да останат в страната, макар от десетилетия да живеят в нея. Някои от тях изгубиха работата си, други дори бяха незаконно депортирани.
 
Ако българите са се установили във Великобритания преди датата на Брекзит, следва да бъдат спокойни, тъй като техните права ще бъдат гарантирани по т.нар. "схема за уседналост", каза пред БНРв края на август Васил Асенов - ръководител на службата по трудови и социални въпроси в посолството на България в Лондон. Той напомни, че е важно те да кандидатстват по тази схема до края на декември 2020-а г., единствено изключение правят българите, получили британски паспорти.
 
Дори и да не са кандидатствали към датата на Брекзит, техните права остават непроменени, твърди Асенов. "Те продължават да живеят и работят във Великобритания, имат право на достъп до социално-осигурителната система на страната и до системата на здравеопазване. Трябва да кандидатстват за статут на уседналост до 31-ви декември 2020-а година... Правата им ще бъдат гарантирани както при сделка, така и при липса на сделка за Брекзит." Близките на семействата с този статут ще могат да се присъединят, ако искат, до 29-и март 2022-ра година.
 
В страната официално живеят около 120 хиляди български граждани, без децата и сезонните работници. Преди месец над 54% от тях вече бяха кандидатствали за уседналост, сочат данни от библиотеката към Камарата на общините на британския парламент. Това нарежда България на първо място като съотношение между броя на кандидатствалите за статут спрямо общия брой български граждани във Великобритания. Но Асенов не цитира колко са получили статут на уседналост и какъв точно.
 
Проблемите застигнаха и известния френски майстор готвач Ришар Бертине, който живее и работи във Великобритания от 1988 г. насам. Той има популярна школа в Бат, издал е отличени с награди кулинарни книги, участвал е в телевизионни предавания и с изненада разбрал, че му е предоставен статут на временно установил се до 2024 г., след коет отрябва отново да кандидатства. От вътрешното министерство му отговорили, че е кандидатствал за грешния статут, а той настоява, че е 99% сигурен, че това не е вярно. "И се опасявам, че има много хора в такава ситуация", допълва французинът, който е женен за британка и имат 3 деца. "Ще има много сълзи за много хора."
 
Неговият колега Дамян Вавржиняк, който два пъти е готвил за кралското семейство и беше старши шеф за лондонската олимпиада през 2012 г. , е получил същия статут. Той кандидатствал с четирима приятели, пристигнали през 2004-2005 г. и само двама получили постоянен статут. Вавржиняк разказва, че са го направили от мобилен телефон и може нещо да не е наред с приложението, да са натиснали неправилен бутон или нещо да е скрито в надписите със ситни букви. "Мислех си, че ще е лесно, но изглежда вътрешното министерство не са съвсем готови за толкова голяма операция."
 
Вирендра Шарма, депутат от опозиционната Лейбъристка партия и привърженик на отаването в ЕС, казва за "Ройтерс", че случаят на италиантака Анна Амато е сигнал за неподготвеността на правителството за толкова драстична промяна на имиграционната система.
Амато започнала да работи по уреждане на статута си през 2017 г. и около 3 месеца събирала документи за постоянна уседналост. Това са банкови извлечения, данъчни декларации, личен номер за социалните осигуровки. Сега тя изчислява, че за почти 40 години работа в страната - включително като управител на пицария за доставка по домовете, личен асистент и др. - вероятно е платила половин милион паунда данъци. В едно от съобщенията в кореспонденцията с властите служител ѝ обяснява, че не покрива изискванията за постоянна уседналост, защото не е доказала, че "е работила, била е самонаета, студентка, търсеща работа или самоиздържаща се".
 
Мога да кандидатствам за британско поданство, казва Амато, но е ми е обидно след половин век живот тук да минавам на тестове по английски език и история и да плащам 1000 паунда.
 
"Това е просто унизително. Всички полагаме някакви усилия да имаме връзка с някое място или хора и изведнъж ти изтръгват всичко това. То те дестабилизира, тревожи, стресира, засяга всеки аспект от живота ти. Толкова е разочароващо. Защо трябва да кандидатствам за право да се установя в собствената си страна?"
Петър Карабоев
https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/10/03/3957425_kude_da_otidem_sled_brekzit_pitat_magi_filipova_ana/?ref=home_mainStory