КАЛЕЙДОСКОП

Местни избори 2019. Политолози коментират

30 октомври 2019

 

 Дневник" потърси за коментар за първия тур на местните избори политолога Даниел Смилов – специалист по сравнително конституционно право, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.
 
Г-н Смилов, макар още да не са готови данните, как накратко оценявате представянето на ГЕРБ? Конкурентите му пробиха ли статуквото?
 
– ГЕРБ остава първа сила, но на места, а и в национален план подкрепата за нея ерозира. T.e. ГЕРБ не е толкова доминираща, както през 2015 г. Изборите в София ясно го показват: ще има балотаж и листата на ГЕРБ получава по-малко, отколкото преди четири години.
 
За пробив на БСП обаче не може да се говори. Макар да се явява на балотажи в областни градове, БСП почти отсъства от най-големите четири града в страната и ще е в маргинална позиция в общинските им съвети. Дори и да спечели няколко областни града – Благоевград и Русе изглеждат възможни – БСП е далеч от ситуация, в която да е реален, равнопоставен конкурент на ГЕРБ за местната власт. Това се дължи на политиката на г-жа Корнелия Нинова, която води БСП далеч от политическия център. Радикализирането на БСП по антиевропейски теми като хомофобия, ксенофобия, путинизъм и соцносталгия прави БСП неприемлива за големите градове в страната.
 
"Демократична България" успя или се провали в София ? И какво бихте казали за резултата й извън София?


– "Демократична България" взема в София около 15%, което е близо до процента, взет от Реформаторския блок (16.5%) през 2015 г. Това показва, че избирателите, които се разделиха на парламентарните избори през 2017 г., сега отново са консолидирани. Преминаването на СДС към ГЕРБ и отсъствието на ДБГ почти не са се отразили на вота за "Демократична България".
 
Това не е малко постижение, но не е и особено вдъхновяващо, защото "Демократична България" не успя да се възползва от очевидната ерозия на ГЕРБ в София. А и партията не достигна до 17%, които получи на европейските избори. От тази гледна точка кампанията безспорно е страдала от дефекти, от които трябва да се изведат поуки. Например, че един месец не е достатъчно време за налагане на кандидат, дори когато той има нужните качества за даден пост.


По отношение на страната трудно е да се правят изводи преди окончателните данни за местата в общинските съвети и балотажите. В сравнение с Реформаторския блок "Демократична България", изглежда, има по-слабо присъствие в страната, което пък е възможност за бъдещ растеж. Така или иначе с тези резултати "Демократична България" ще е сигурен участник в един следващ национален парламент. Нещо повече, износването на "патриотите", демонстрирано от слабите резултати на Джамбазки и Сидеров, подсказва, че избирателите се обръщат към проевропейските партии.


Какво говори гласуването за Борис Бонев от "Спаси София"?


– Гласуването за Бонев е сходно на гласуването за "Демократична България": модерни, проевропейски, екологично настроени избиратели, които са развили нетърпимост към модела на управление на ГЕРБ . Това са хора, които се дразнят от окопаването във властта на ГЕРБ и ДПС, водещо до изкривявания и в съдебната система, и в медиите. Това са хора, за които "патриотизацията" на политиката в страната от последните години е отблъскваща със своята хомофобия и език на омразата. Това са хора, които намират за абсурдни страховете, че норвежците ще ни вземат децата, а европейците ще ги направят гейове. Тоест – като цяло – хора със здрав разум.


Мнозинството от избирателите на Бонев обаче по една или друга причина са загубили доверие в "Демократична България" и търсят друг изразител на своите интереси. Също така – като по-млади - те по-малко се вълнуват от проблемите на прехода и комунистическото наследство. Което не значи обаче, че по много теми избирателите на "Демократична България" и Борис Бонев не могат да си сътрудничат – напротив. Всъщност за първи път на политическата сцена се появява актьор, който може да е – по идеи и ценности – партньор на "Демократична България".


От тази гледна точка, ако съберем гласовете на "Демократична България" и Бонев, една четвърт от електората в София стои твърдо на проевропейски позиции и иска смяна на властта, която обаче да не е свързана с все по-ретроградната БСП.


Предвидим ли е балотажът в София и защо?


– Би имало реална интрига на балотажа, ако мнозинството от избирателите на "Демократична България" и Борис Бонев застанат зад Мая Манолова. В противен случай инерцията ще изведе Йорданка Фандъкова до пореден мандат.


Аз съм скептичен, че подобно обединение зад Манолова е възможно да се случи, осoбено що се касае до "Демократична България". Една подкрепа би ги разцепила и би зачертала консолидацията на демократичната общност, която всe пак се случва от европейските избори насам. Избирателите на Бонев предполагам ще са по-отворени към Мая Манолова, но тя има своето наследство от 2013 г., когато с много от тях беше на различна страна на барикадата. А и да не забравяме, че основната сила, подкрепяща Манолова, е БСП с неговите "патриотични" забежки. Всичко това не е предпоставка за лесен път на Манолова към този тип избирател. А и ако Бонев бързо "изтъргува" подкрепата си, неговата харизма бързо ще се разсее.


Какво е обяснението, че на тези избори се явиха толкова много представящи се за независими и граждански кандидати? Какъв е най-важният извод от видяното досега и за кого?


– Както и в други съвременни демокрации, доверието в партиите и у нас е много ниско, което води до спад в участието на избори и отлив на гласове към т.нар. граждански кандидати. Те са по-скоро симптом, отколкото решение обаче. Все пак възможно е от граждански кандидатури да се роди и сериозна политическа формация като движението на Макрон във Франция. Изборният резултат в София показва, че подобни процеси текат и у нас, но засега в по-ембрионална форма.
https://www.dnevnik.bg/intervju/2019/10/28/3982989_daniel_smilov_skeptichen_sum_che_na_balotaja_e/