ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Мирела Иванова: Светът на поезията е изпълнен с мистерия

29 октомври 2019

 

 
Виртуалното и книжното пространство буквално се наводниха с лесни и дори непочтителни стихотворни опити
 
Последната й засега книга „СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“ е удостоена с 3 от най-авторитетните награди за поезия: „Николай Кънчев“, „Перото“ и Наградата за литература на София.Над 15 години Мирела Иванова е била главен уредник на къщата музей „Иван Вазов“ в София. От края на 2016-а е драматург в Народния театър „Иван Вазов“
 
С поетесата Мирела Иванова разговаря Ирина Гочева
Исках да разкажа много истории, мои и чужди, които бях насъбрала до задушаване“, казва в интервю пред "Монитор" поетесата
- Госпожо Иванова, в края на месеца заминавате за Бавария, където сте поканена за участие във Фестивала на европейските поетеси. Освен четенията на сцената на театър „Е.Т.А. Хофман“ в Бамберг ще има и дискусии. За какво ще разговаряте?
- С радостно вълнение тръгвам към любимата си Бавария – и заради признанието, и заради прекрасната възможност, и заради авторитета на фестивала, организиран от години заедно с множество други събития, посветени на поезията, обичайно в Мюнхен, а през тази есен по изключение – в Бамберг. Преди доста време в продължение на 1 година живях и работих в Международния творчески дом „Вила Конкордия“ в Бамберг, бях наградена със стипендия от Баварското министерство на културата, тъй че пътуването и участието ми имат и свое носталгично измерение. Schamrock-Festival der Dichterinnen е и сериозна дискусионна платформа. Ще разговаряме за участта на високата литература, за мястото на литературата в задъханото и екстремно настояще, за поезията и нейната природа на свободен духовен остров, на високо обиталище. Поетичните четения са специален ритуал, присъстващите често имат въпроси след това – ще ви призная, че тъкмо годината в Бамберг ми даде невероятен шанс да се досегна с думите си до най-неочаквани аудитории, като не пропускам факта, че не чета стиховете си в оригинал, а в превод на немски. Та в онази подарена година направих поетични четения къде ли не – от аулата на Бамбергския университет, която се намира в църква от ХІІІ век, до затвора за малолетни престъпници с тежки присъди, помещаващ се в огромен бароков манастир, незабравими преживявания. Надявам се, че и сега фестивалът ще се превърне в одухотворено и запомнящо се събитие.
- Напоследък като че ли пишете все по-малко лирика, обърнахте поглед към прозата и драматургията. Какво се промени?
- Пишех много само когато бях много млада, с неопитомени очи и сетива, тогава лириката е стихия, която те владее от глава до пети, всекидневно откривателство, метафоричен циклон, болезнен опит да създадеш собствен, разпознаваем и уникален поетичен свят. Няма милост! Промениха се възрастта и опитът ми. В последните петнайсетина години се разгърна любопитството ми и към други жанрове – много ме вълнува късият разказ с възможностите, които дава за разгръщане на същностен психологизъм в няколко страници, пък и с натрупаната в националната ни литература традиция. За мен се оказа важно предизвикателство да разкажа автентично множеството истории, мои и чужди, които бях насъбрала до задушаване, да ги преработя художествено и да превърна в нови отломъци живот. Увлича ме взаимосвързаността на героите, как взаимно си влияят, как се подчиняват един другиму, естествеността в диалога, но и вторите планове, подтекстът, нишката на сюжета и малките и големи възли в тази нишка, такива ми ти неща. Почти същото е и с пиесите: празничното изпитание у теб да заживеят много и различни хора, които в общуването помежду си да търсят и себе си, и истината, която ги свързва или разделя... В края на краищата значение има само резултатът, а не „лабораторните“ ми разсъждания. Разказите, които засега са излезли в два сборника, „Бавно“ и „Всички разкази са за теб“, се четат и харесват и най-радващото е – от млади, мислещи хора.
- След огромния успех на последната ви поетична книга „СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“ и многото престижни награди, които тя ви донесе, имате ли усещането, че вече всички върхове в поезията са покорени?
- О, коя съм аз в необята на словото, за да посочвам върховете и да ги предрешавам – само един свободен литературен атом. Да, усещането ми за завършеност след „СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“ не ме изоставя, но знае ли човек какво предстои... Да не забравяме, че светът на поезията е изпълнен с мистерия, с мистичност и затова се осланям на „отворените финали“, на изненадата – не искам да знам какво предстои, не искам да се вричам и заричам, защото не ми е интересно.
- Смятате ли, че хората – и по света, и у нас – са се отдръпнали от поезията в загрубялото ни време?
- Не, поезията винаги си остава убежище – тя предоставя различна, смислена и чувствена територия на свобода, необят от възможности да окуражим душата си и да се изпълним с духовна храброст, да преживеем изпитанията по пътя си с достойнство и да усвоим стоицизма по най-красивия начин. Поезията не е евтина масовка, не е словесна епидемия, която лесно да ни зарази и бързо да ни пусне – дори понякога се боя, че разгърналата се заплашително графомания отнема от истинността на срещите насаме с поезията. Виртуалното и книжното пространство буквално се наводниха с лесни и дори непочтителни стихотворни опити, голямо затлачване, та чак заблатяване. Но не е това – не е „пиши-бриши“, тинтири-минтири, сълзливи излияния и претенциозни хрумки...
- Народният театър обяви плановете си за новия сезон и на сцената му предстои да бъде поставена ваша пиеса. Бихте ли повдигнали завесата? Първи драматургичен текст ли е за вас или в чекмеджето пазите още?
- Още в края на следването си написах първата си пиеса, свързвам я с големия покоен режисьор Стоян Камбарев. Работихме с възторг и посвещение заедно, но проектът ни не се осъществи. Сцената винаги ме е примамвала, театърът, играта – дори стихотворенията ми носят този игрови, театрализиран дух. Съвсем нескромно ще кажа, че имам вече изградени познания и усет и се стремя да не правя неуспешни опити, камо ли да ги пазя и в чекмеджето. Не занимавам никого с вътрешните си съмнения, колебания и несигурности, не показвам и не споделям текстове от какъвто и да е жанр, преди да са напълно готови и да им вярвам. Сега да открехна мъничко и завесата: пиесата, която режисьорката Катя Петрова ще постави на Камерна сцена, се нарича „Линията на живота“ и има 6 женски роли.
- Какво ви подтикна да пишете за театър – конкретни житейски събития или фактът, че сте драматург в Народния и работите сред вдъхновяващи артисти? Представяхте ли си своите героини с лицата и гласовете на определени актриси?
- Вече като че ли отговорих: театърът открай време е в мен, дори във всекидневието си аз съм театрализиран човек – в рамките на допустимото. Играта е част от естеството на всекиго, от моето – също. Идването ми в Народния театър, работата в тази сакрална сграда, заселена с величествени сенки, общуването ми с преинтересни актьори, актриси, режисьори отключи вдъхновението ми. И, да, чувам и виждам героините и героите с лицата и гласовете, но да не се заблуждаваме – в мои ръце е само текстът, а едно представление е общностна творба с много и различни съучастници.
- Подготвяте голяма юбилейна програма „Необозримостта Вазов“, която включва двете юбилейни години 2020-а и 2021-ва – 170 години от рождението и 100 от смъртта на поета. Освен множеството други събития предстои и драматизация по романа „Нова земя“. Защо според вас това произведение е било незаслужено забравено във времето и с какво е съзвучно с днешния ден?
- Народният театър „Иван Вазов“ има многообразна и амбициозна програма за бъдещите юбилейни Вазови години, направена със самосъзнанието колко много дължим всички ние, българите, на своя национален писател. Не е случаен изборът на романа „Нова земя“ – роман, в който, струва ми се, живеем и до днес – пренебрегван във времето точно поради несвършващата си актуалност във всички български времена. Прозорлива епопея на сложното и недалновидно „усвояване и присвояване“ на свободата и безмилостно верен прочит на народа, „взет в големия си стихиен смисъл като същество живо, мислещо и чувстващо, винаги верующ в доброто, честен, простодушен като дете...“. Да не цитирам повече от последните страници на „Нова земя“, само да кажа, че драматизацията на романа ще бъде направена от всепризнат майстор като Юрий Дачев. Творческият екип включва и режисьорката Бина Харалампиева, с доказани страст и вкус към класиката и към творбите на Иван Вазов. Представлението ще има своята премиера на 9 юли, рождения ден на писателя, на сцената на „Театър пред театъра“.
- Как успявате да съчетаете толкова много разностранни творчески дейности? Вашият съпруг – изтъкнатият романист Владимир Зарев, и дъщеря ви Зорница какво са: вдъхновение, помощ, грижа или от всичко по малко?
- Те на първо място са моето семейство, взаимопреливането на обич и вдъхновяващото напрежение. Признавам си, че аз съм най-сдържаният и „остър“ ъгъл в нашия семеен триъгълник и затова по-често наум, отколкото на глас, им благодаря, че ги има.
ВИЗИТКА:
* Мирела Иванова е родена на 11 май 1962 г. в София
* Започва да печата стихове в списание „Родна реч“ още като ученичка в Немската гимназия
* Автор е на поетичните книги „Каменни криле“, „Самотна игра“, „Памет за подробности“, „Разглобяване на играчките“, „Еклектики“, „Любовите ни“ и др.
* Издава 2 сборника с разкази - „Бавно“ и „Всички разкази са за теб“, и 2 тома с публицистични текстове
* Заедно с Бойко Ламбовски създава групата за поетичен пърформанс „Петък 13“ и едноименното предаване по БНТ
* Лиричните й творби са преведени на всички големи езици и са удостоени с множество национални и международни награди
* Последната й засега книга „СЕДЕМ. Стихотворения (с) биографии“ е удостоена с 3 от най-авторитетните награди за поезия: „Николай Кънчев“, „Перото“ и Наградата за литература на София
* Над 15 години Мирела Иванова е била главен уредник на къщата музей „Иван Вазов“ в София, а от края на 2016-а е драматург в Народния театър „Иван Вазов“

https://www.monitor.bg/bg/a/view/mirela-ivanova-svetyt-na-poezijata-e-izpylnen-s-misterija-177121