СРЕЩИ

проф.Михаил Константинов:Местни избори 2019 - опасности и проблеми

21 октомври 2019

 

По късно тази година, на 27 октомври и 3 ноември, ще се произведат местни избори в цялата страна. Те са почти толкова важни, колкото и парламентарните. Даже за много хора в по-малките населени места това всъщност са най-важните избори. Защото качеството на техния живот непосредствено зависи от действията и бездействията на местните власти. Но какво всъщност ще избираме на тези две дати?
Това зависи от населеното място, в което е постоянният ни адрес. Задължително обаче ще имаме поне три избора: за кмет на община (общините у нас са цели 265 на брой!), за общински съветници (от 11 до 61 на брой в зависимост от общината), както и за имена на конкретни съветници, издигнати от партии или коалиции чрез механизма на т.нар. преференции, или предпочитания. Толкова изборни опции ще имат хората, живеещи в центровете на 262 общини без София, Пловдив и Варна. Ако обаче живеем в по-малко населено място, ще можем евентуално да гласуваме и за кмет на това населено място. Така изборните опции стават четири. Четири опции ще имат и жителите на градовете София, Пловдив и Варна, които ще избират кмет на община, кмет на административен район, общински съветници, а ще използват и преференции. И накрая, цели пет изборни опции ще имат жителите на по-малките населени места в общините Столична, Пловдив и Варна, които ще могат да гласуват и за кмет на кметство.
За да илюстрираме тази малко сложна схема, нека видим какво е положението в Столична община, където е съсредоточена кадровата и
икономическа мощ на държавата
Тук всички ще избират кмет на община (1 бр.), кметове на райони (24 бр.) и общински съветници (61 бр.), като за последния избор ще има и преференциален вот за всеки, който го поиска. Допълнително тук ще има избори за кметове на кметства (32 бр.) за селата около София. Именно в тези кметства хората ще имат възможност да направят цели пет избора! Кмет в даден изборен район е избран, ако е получил повече от половината от действителните гласове, като тук се изключват гласовете „Не подкрепям никого“, които хем са действителни, хем не са. Ясно е впрочем, че крайно глупавото квадратче „Не подкрепям никого“ трябва най-сетне да се премахне. Ако на първи тур няма избран кмет, на втори тур отиват първите двама кандидати, получили най-много гласове. Досега втори тур на изборите за кмет на Столична община не е имало на всичките 7 избора, които са се произвели от 1991 г. досега, защото демократичните сили са печелили винаги на първи тур. Дали тази тенденция ще се запази, ще научим още на 27 октомври в 20 часа. Или даже още по-рано от екзит-половете, информация за които ще започне да изтича още в 10 часа сутринта.
Опитът от местните избори през 2015 година, както и от наскоро произведените избори за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май т.г., показа редица проблеми и опасности пред предстоящия местен вот, който ще се проведе в края на м. октомври и началото на м. ноември в цялата страна. Ще скицирам някои от тях с надеждата народните представители да вземат мерки в оставащото до парламентарната ваканция време. Защото, повтарям, изборите ще са вероятно на 27 октомври и указът на президента за тяхното произвеждане ще бъде подписан на (или малко преди) 27 август. След тази дата няма да има време да се правят промени в Изборния кодекс. Просто няма да е етично да се продължава порочната практика на поправки в изборния закон в последния момент.
Проблемите при местните избори са съсредоточени главно в София, Пловдив и Варна, където ще има избори за кметове на административни райони и където общинските съвети са с много членове. Всички помним кошмара в софийската зала Арена Армеец през октомври 2015 година, когато обработката на секционните протоколи в ЦИК приключи повече от 60 часа след края на изборния ден, а хората припадаха от изтощение. Това категорично не трябва да се допуска. Една от причините за това забавяне беше лошата работа на комисиите в секциите, които произведоха огромно количество технически сгрешени протоколи. Грешките доведоха до нарушаване на числовите контролни равенства и неравенства и съответните СИК бяха връщани да си оправят протоколите. Една от комисиите беше връщана над 40 пъти и всеки път трябваше да се реди на опашка пред компютъра! Иначе комисиите бяха връщани средно по няколко пъти.
Какво трябва да се направи в тази насока?
Естествено, първо да се подобри обучението на секционните комисии, което традиционно е на ниско ниво. И второ, трябва да се осигури паралелен прием на материалите на СИК на поне три места в София (досегашната зала Арена Армеец, зала „Универсиада“ и НДК).
Друг голям проблем е непропорционално малкият брой на членовете на ОИК в големите общини. У нас, прочие, общините се различават по население над 1000 пъти, което щеше да е смешно, ако не беше тъжно. Така например членовете на ОИК София са само 21, което е под 1% от членовете на всички ОИК в страната. Същевременно броят на числата, които се обработват в ОИК София, е над една трета от всички числа в цялата страна. По-точно, натоварването на членовете на ОИК София по този показател е над 70 пъти по-голямо от натоварването средно за останалите 264 общини в страната! Частично решение на този проблем е съставът на ОИК София поне да се утрои, примерно до 51 или даже до 61 души.
Неизвестен рисков фактор, особено при гласуването в големите общини, са сегашните текстове в Изборния кодекс, които предвиждат използването на 6000 машини за гласуване в секциите с над 300 избиратели. Нека приемем, че в Столична община се регистрират за участие в изборите 45 партии и коалиции и че на монитора на машината се показват до 15 опции. Тогава при гласуване с машина в някое софийско село избирателят ще трябва да извърти някъде от 13 до 15 екрана (3 екрана за кмет на община, 3 екрана за членове на общински съвет, 4 екрана за преференциите, 2-3 екрана за кмет на район и 1-2 екрана за кмет на кметство). Тук въображението ми се оказва бедно и не мога да си представя две неща. Първо, как баба Пена от Бусманци ще успее да направи своя информиран и аргументиран избор с гласувачната машина, и второ, ако все пак го направи, колко време ще й отнеме това? Но, нека да сме живи и здрави, както казва един мой приятел, когато прецени, че положението е хептен … да кажем, прецакано. Депутатите също така са предвидили, че от 2020 година нататък ще се гласува само с машини. Е, тук наистина ще трябва да сме много живи и много здрави!
Има и още един въпрос, който е свързан с машинното гласуване, и на който в момента няма кой да отговори. Или, за да бъда по-скромен, аз не мога да отговоря. При гласуването на 26 май на евроизборите с използването на 3000 машини (е, оказаха се по-малко, но да не придиряме толкова) се констатира, че в около 39% от протоколите на СИК в секциите с машини има грешки както в гласовете за партиите и коалициите, така и в преференциите. Констатирани бяха разлики в числата, отбелязани в протоколите на СИК, и в данните в техническите носители (флашките). Констатирани бяха и разлики в броя на контролните разписки от машините и в броя на гласувалите избиратели, което би трябвало да е физически невъзможно. Би трябвало, но не беше. Причините за тези несъответствия не са напълно ясни. В крайна сметка в базата данни на ЦИК бяха оставени числата от протоколите, а данните от флашките бяха пренебрегнати. За щастие, констатираните несъответствия не водеха до промяна в броя на мандатите на партиите и в броя на валидните преференции. За това допринесе и голямото „тегло“ на един евромандат, а именно около 115 хиляди гласа. При местните избори това далеч няма да е така.
Тук именно съществува един много важен фактор,
който ще влезе в действие главно на първия тур на местните избори по-късно тази година. И този фактор може да взриви изборния процес. При изборите за кмет на кметство често победителят се определя с разлика само от няколко гласа. Практиката показва, че е имало победител с 1 глас разлика, и даже избори без победител, когато двама кандидати получават най-голям, но равен брой гласове. Също така е честа практика член на общински съвет в малка община да бъде избран с малка разлика в гласовете и/или в броя на преференциите. При такива избори грешките са недопустими. Те могат не само да разрушат доверието в изборния процес, но и да доведат до размирици. Това неведнъж се с случвало, и не само в балканските страни.
На изборите наесен драми може да има не само в малките общини. Даже на изборите през 2015 година, които бяха категорично спечелени от ГЕРБ и катастрофално загубени от БСП, имаше избрани кметове на големи общини с инфарктно малка разлика в гласовете. На предстоящите избори драмите ще са категорично повече. Още повече, че ГЕРБ едва ли ще се удържи на постигнатия през 2015 година почти абсолютен връх, а БСП едва ли ще остане на дъното, в което успешно се заби на миналите избори. И когато говоря за драми в големи общини, имам предвид точно това – наистина големи общини. От най-големите. Тук едни грешки, или съмнения за грешки, при определяне на изборния резултат, могат да разтърсят много неприятно цялата държава. Впрочем, нека внимателно проследим повторните кметски избори в Истанбул на 23 юни, които управляващата партия на президента Ердоган може повторно да загуби.
Без всякакво преувеличение може да се каже, че българската изборна машина е сред най-добрите в света. Но тя може много лесно да се срине от това престижно място, ако позволим на описаните по-горе опасни ситуации да се случат на практика. А това съвсем не е изключено да стане само след 5 месеца. Засега на ход са българските депутати. Дано пък този път те се окажат на висотата на отговорното си положение.
https://www.monitor.bg/bg/a/view/mestni-izbori-2019-opasnosti-i-problemi-168437