ПОСТИЖЕНИЯ

In Memoriam: Милчо Левиев

15 октомври 2019

 

Милчо Левиев – легендарният джазмен, завърнал се в България
Години след 1989 джазът не е музиката, която се свързва с идеологеми. Нито пък се възприема като емблема на западната цивилизация.
 
Светът се променя. Както и отношението към музикалните жанрове. Джазът винаги е имал малко по-специализирана публика и особена среда.
 
Големите джаз музиканти се радват на свои музикални проекти и творчески сътрудничества. Свързват се. Разделят се.
 
Джаз музикантите много пътуват. Концертната дейност изглежда по-смислена и по-важна за тях от студиен запис.
 
Пианист, композитор, създател на филмова музика, Милчо Левиев е емблема на българския джаз.
 
Преди няколко години Столична община на своя празник удостои джазмена със специалната награда за цялостно творчество.
 
Кариерата му премина изключително и в голяма степен на Запад, извън България.През годините на демокрацията големият джаз музикант обаче обича да прекарва времето си в България.
 
Повече от 30 години музикантът живя и кариерата му се разви в САЩ. Изкуството на джаза там процъфтява. Изборът на оркестър за професионална изява е величина от сферата на мечтите.
 
Преди да замине в чужбина, през 70-те, е имал изяви в България - и в музиката, и в киното.
 
Бил е диригент на Биг бенда на БНР. Негова е музиката за няколко български филма. Сред тях са „Иконостасът”, „Понеделник сутрин”, „Отклонение”, „Един снимачен ден”…
 
Заминаването не е идеологически рефлекс. По-скоро е потребност на джазмена за реализация. На 33 решава да замине без да пита някой за разрешение.
 
В началото на 80-те той се завръща за кратко. Следва пак заминаване и кариера в Америка.Участва в оркестъра на Дон Елис.
 
Когато, днес, пътуването в чужбина е завоевание и право на всеки гражданин, без уговорки и самоограничения, Милчо Левиев все по-често и по-често се връща в България.
 
През 21 век говорим, че той поделя времето си между Лос Анжелис, Солун и София, що се отнася до личния живот и професионални изяви и реализация.
 
Като преподавател той се реализира в Америка, в Южнокалифорнийския университет. В годините на демокрацията - и в Нов български университет в София.
 
Майсторските класове, в които се включва, са изключителен шанс за израстване и усъвършенстване на млади български музиканти.
 
„На моите студенти им казвам да не си мислят, че като са джаз музиканти са над другите. Защото има кънтри музиканти в Америка, които свирят на банджо и цигулка, и които могат да изметат един посредствен джаз музикант”, отбелязва големият джазмен.
„Думата джаз най-малко употребявам пред младите”, продължава Левиев. „Говоря им за това какво трябва да бъде добрият музикант”.
 
Той е коректен, спокоен, мъдър и чувствителен. Зад това стои кариерата на професионалиста. Сигурно и признанието на гилдията. 
 
Когато го питат за промените в България, смята, че българите не бива да чакат някой отвън с инструкции, а самите те да бъдат фактор на промените. „Българите винаги са искали някой да ги оправя, а не те да се оправят сами”, отбелязва в интервю Милчо Левиев.
 
През 1997 г. е удостоен с орден „Стара планина” за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство и по случай 60 години от рождението му.
 
Дори когато концертната дейност има предел, поради напреднала възраст, големият музикант продължава с майсторските класове в НБУ и през 2017.
 
Димитър Карарусинов
 
Дирекция ”Български общности и информационна дейност”
 
Заб. Текстът излезе в "Родина" през септември 2017.