СРЕЩИ

Мила Искренова: Танцът се ражда и умира на сцената

26 септември 2019

 

 
Седмица, посветена на филми за класически и модерен танц, започна вчера и ще продължи до 30 септември в кино "Люмиер Лидл". "Танц Филм Фест" е първата от тематичните филмови седмици, които предхождат тазгодишното издание на "Киномания". В програмата са включени както премиерни, така и превърнали се вече в класика заглавия в различните жанрове от танцовото изкуство. Всички филми, включени в програмата на фестивала, ще бъдат показани само по веднъж.
 
Иван Димитров  разговаря с хореографа Мила Искренова за първото издание на "Танц Филм Фест".
 
Защо е необходимо да има подобен фестивал в България?
 
Появата на този фестивал е съвсем закономерна, като се има предвид неимоверното развитие на съвременния танц през последните години у нас. Даже е малко позакъснял, но тук нещата по принцип се случват с известно закъснение. Преди години спорадични прожекции на филми с танц се организираха от Червената къща или от някои отделни личности като Златко Гулеков например, когато беше директор на Сливенския театър. Явно вече е настъпил моментът, в който танцът да се представя във всичките му измерения и по всякакви начини. Тази година започна да излиза и "Списание за танц", което запълва друга голяма дългогодишна празнина. Танцът, особено съвременният, се движи винаги малко напред във времето спрямо установените представи за танц и за да бъде разбран, е важно да се познава неговият генезис, както и изобщо историческото му развитие. Танцът е постоянно надграждане, което преминава в революционни скокове и това може да се усети донякъде чрез филмите, представени на фестивала.


Каква е връзката между танца и киното?


- Филмирането на танца е жизненоважно, тъй като той е ефимерно изкуство. Танцът се ражда и умира на сцената, защото всяко изпълнение е неповторимо. Няма "ноти", както в музиката, с които да се запише едно танцово произведение, а всички съществуващи методи за записване на танца дават само приблизителна представа за движенията и стъпките, но не и за характера и излъчването на изпълнителя. Затова филмирането на танца е извънредно важно и ценно от документално-историческа и естетическа гледна точка. Има кадри, запазени от първите изпълнения на немските модернисти, има филмирани изпълнения на Айседора Дънкан. В по-ново време британската трупа DV8 Physical Theatre направи революция със своите танцови пиеси, създадени специално за да бъдат снимани. Има много примери за филмиран танц, но това е извънредно сложна работа от операторска и режисьорска гледна точка.


Кои са любимите Ви филми от тази "категория"?


- Не мога да посоча нещо конкретно, но има много, които са ми правили потресаващо впечатление. Например "Картини от една изложба" (Pictures at an exhibition) на канадеца Мос Медлетън с танцьорите на MOMIX е нещо незабравимо - едно напълно необременено и изненадващо оригинално тълкувание на музиката на Мусоргски в танц и визия. Както и Enter Achilles на DV8 Physical Theatre е уникален и ненадминат образец в жанра физически театър. През 70-те години имаше бум на идеи в танца, които тук достигнаха със закъснение от 20-30 години благодарение на техните филмови версии. Спомням си първата ми среща с творчеството на Пина Бауш – беше прожекция на "Кафе Мюлер" в Дома на киното през 80-те... Това беше шоково преживяване. Същото важи за танца буто, който гледах за пръв път филмиран в Париж през 1995 г. Харесвам също Amelia La La La Human Steps на хореографа Едуард Лок – невероятна операторска работа, постмодерна естетика в перфектна минималистична форма.


Добре, че са филмите, за да запазят завинаги тези знакови спектакли, без които днешният танц не би могъл да бъде разбран. Тези филми съхраняват и представят еволюцията на танцовото мислене. В много случаи съвременните хореографи правят в спектаклите си препратки към историята на танца и ако тя тъне в неизвестност, зрителят остава с ограничена сетивност и ощетени възприятия.


Смятате ли, че различните форми на танц са добре представени в програмата?


- Да, мисля, че програмата е атрактивна, добре балансирана между популярно и по-малко известно. Тя не е специално систематизирана по някакъв естетически или хронологичен принцип, но представя внушителни и знакови фигури и образци от различни епохи в танца. Има класически балет - "Лебедово езеро" с Марго Фонтейн, която имах щастието да гледам на живо с Английския кралски балет в Софийската опера на 5-годишна възраст и заради която пожелах да стана балерина. Представени са също Айседора Дънкан – неординерната и стихийна предтеча на съвремения танц, Морис Бежар, който е философът в танца на 20 век, Пина Бауш – изключителен постмодерен феномен, който тепърва ще бъде разгадаван, Баришников – гениален танцьор и артист с главна буква, както и невероятно чувственият съвременен израелски хореограф Охад Нахарин. Това са фигури, които бележат върхове в развитието на танцовото изкуство. Добре е, че се започва с най-високото ниво, защото то задава критериите и създава вкуса.


Какво бихте посъветвали организаторите за изданието през следващата година?


О, едва ли има необходимост да бъдат съветвани. Бих им пожелала да продължат със същата ентусиазирана активност. Единствено би могло да се разшири историко-теоретичното представяне на спектаклите и личностите, защото контекстът прави възприятията по-ясни.


Кои са филмите, които представляват интерес за Вас?


- "Кафе Мюлер" например, който съм гледала безброй пъти, бих гледала отново на голям екран. Интересен ми е и филмът за Айседора Дънкан, още повече че е с Ванеса Редгрейв, която много харесвам. Непременно ще гледам филма за Охад Нахарин, който е един от любимите ми хореографи и за когото имаме надежда, че ще бъде представен от балет "Арабеск". Изобщо ще видя какво ще си подаря като продължение на красивите есенни вечери – все ще е красиво....
https://www.dnevnik.bg/kultura/2019/09/25/3967517_mila_iskrenova_horeograf_tancut_se_rajda_i_umira_na/?ref=home_layer2