ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

In Memoriam: Любомир Левчев

25 септември 2019

 

Интервю с големия български писател и поет Любомир Левчев.
 Мартин Карбовски |  16/04/2012
Разпитваха го Карбовски и екипът на lentata.com. Разговор с живите мъдри за непреходното извън злободневното в дните на Христовото възкресение.

Как да те наричам? Имаш много звания – учител, рицар, другарю?

Наричай ме, както искаш аз да те наричам. Мразя състояния, при които обръщенията са различни.

Плашиш ли се от старостта?

Не. Опитвам се да се сприятеля с нея, но още не съм успял. Непрекъснато ме пита как да ме нарича.

Какво е завещанието на Любомир Левчев?
Отдавна трябваше да съм го направил, но не съм. Мислех, че ще живея кратко. Не повече от 30. Затова много мои стихове имат формата на завещание. Но днес, на 16-ти април 2012 г. трябва да кажа, че нямам завещание. Виновен съм, но не съм готов.

Великден време ли е за равносметка?

Празничните равносметки твърде често подлъгват. Аз си представям равносметката като делник. Великден е време да видиш къде си в тълпата – какво крещиш или защо мълчиш, ще си опазиш ли свещичката или вятърът ще я духне.

По времето на комунизма ти празнуваше ли Великден?

По онова време, което вие наричате комунизъм официалната религия беше атеизъм. Християнството бе унизено, но не и забранено. Може би затова мисля, че Великден не се празнува, а се преживява.  В този смисъл винаги съм го преживявал.

Вашето поколение интелектуалци близки до властта тогава ходехте ли на църква?

Не мога да говоря за другите, но независимо от всякаква власт, след детството ми баш на Великден никога не съм ходил на черква. Клаустрофобията не ми разрешава. Иначе обичам да посещавам храмовете, когато звучи музика или цари тишина, но не и когато има тълпа.

Как ти се струват младите днес?

Красива и може би единствена надежда.

Какво е поколението на прехода? Какво трябва да помни то от миналото?
Не знам, дали има такова поколение? Затова не искам да му давам съвети. Но ми е интересно какво ще запомни.

Има ли нещо от миналото, за което трябва да кажем „благодаря” и да го помним?

Да, има. Миналото – това е нашето родословие. Светото писание ни е заповядало да го почитаме.

Има ли у теб носталгия по социализма?

Днес казват, че това е носталгия по младостта. Аз бих казал, че това е носталгия по мечтата. Оказа се, че не може да има носталгия и по нещо, което не е съществувало.

Къде са българските интелектуалци днес, когато най-споменаваната дума в света е криза?

Според мен българските и световни интелектуалци са в епицентъра на жестоката световна криза на ценностите. Тя е и духовна криза.

Нямаш ли чувството, че са абдикирали от отговорността да обединяват нацията?
Понеже употребяваш дворцовата дума „абдикирали”, ще кажа, че те не са абдикирали, а са изгонени от този дяволски дворец на парите. Нов дворец трябва да бъде изграден, пък тогава ще отговаряме.

Бъдещето вдъхновява ли те или те плаши? Бъдещето на твоя внук, например, който се роди в Америка и говори английски по-добре, отколкото български?

Ние живяхме с култа към бъдещето. Ние се наричахме разузнавачи на бъдещето. И виждаш до къде я докарахме. Днешното време не обича мечтателите. Парите не мечтаят, те пресмятат. Но моят внук, който живя 15 години в Америка, когато веднъж го запитах кого обича най-много, отговори: Най-много обичам България. Това ми е надеждата за тъй нареченото бъдеще.

Ти също си живял в Америка, защо се върна и сега не съжаляваш ли?

Човек трябва да умре там, където е роден.

Напоследък нещо да те ядосва?

Старците много се ядосват. На мен бързо ми минава.

Така ли си представяше старостта?

Още не си я представям.

Какъв е съветът към младите писатели? Как да издържат по-дълго в писането?

Младите не обичат да бъдат съветвани. Но на мен ми харесваха съветите на Хемингуей към младите. Особено един, който бих го препоръчал: Бъдете винаги влюбени. Но съм слушал много съветите на моята вътрешна свобода. Тя няма универсални съвети.

Ще убие ли компютърът книгата? Ти ползваш ли интернет?

Не,  компютърът, и да иска, не може да направи това. Използвам интернет полуграмотно.

Много световни писатели, поети и интелектуалци са минали през дома ти. Ако днес трябваше да поканиш някой от съвременните, кой би поканил?
Някъде четох ужасното твърдение, че днес на земята живеят повече хора, отколкото са живели от всички епохи до днес. В мен не е така. В мен живеят повече мъртви, отколкото живи. Не знам кои са по-съвременни. Но ясно, че ти пишеш за живите. Много са тези, на които съм дал непрестанна покана. Бих изброил някои - Робърт Блай, Евгений Евтушенко, Шеймъс Хини, Томас Транстрьомер, Анизе Колц, Ханс Магнус Енценсбергер, Йоздемир Индже, Влада Урошевич, Габриел Гарсия Маркес...... Този списък не трябваше да го започвам, защото няма край.

Изповядвал ли си се в църква някога?
Не. Изповядвам се пишейки, т.е. на листа.

Как може да възкръсне българският дух?

Възкресението е чудо. Най-голямото. А чудесата не се обясняват. Те са необясними неща. Като седнеш да ги обясняваш, ти ги убиваш, унижаваш. Но на твоя въпрос бих казал: Трябва да се родят чудотворци, такива като Паисий Хилендарски.

Какво предхожда писането - талант, четене или музата?

Ако се вярва на една приказка от Андерсън, блатната фея дава следния съвет на един младеж, който иска до Великден да стане поет, прочут и богат: Да се научи да гледа като с нейните очила, да слуша като с нейните слушалки и да не мисли за себе си. Да не мислиш за себе си - това е най-важното и най-трудното. Оттам започва творчеството.

Коя е най-трудната дума за казване?

Обичам те.

Кога човек трябва да замълчи? Кога е мълчал Левчев и защо?
Не търся оправдание нито за думите, нито за мълчанието. Може би съм говорил във време за мълчание. Но не съм мълчал във време за говорене.

Пишеш ”Панихида за мъртвото време”. Какво е нашето време?

Какво е нашето време  в момента не мога да ти  кажа. Разколебано. Безнаказано. Лъжливо и крадливо. Равнодушно към страданието на хората. Прилича ми на безвремие.


Първата среща с властта? Как среща с властта? Как човек , чиято майка по неволя работи в стъкларска фабрика се домогва до първите и до признанието? Талантът ли е нещото, което пробива навсякъде?

-Вече съм казвал, че за добро и зло властта ме е търсила мен, а не аз –нея. Днес ми се струва, че идеализмът не е оправдание.

Владимир Висоцки личен приятел на Левчев? Неразказвана ваша история - може би от  някой запой? През твоите очи - що за човек беше Висоцки?

Освен смелост и достойнство, Висоцки имаше многостранен талант - на актьор, музикант и поет. Той имаше официално признание на своите актьорски заложби. Имаше признание на музикант. Но не получаваше не само признание, но дори разрешение да публикува своите поетични текстове. Това беше неговата драма и фундамент на нашето приятелство.

Сега за него направиха филм, освен това той е световноизвестен? Защо българите не направим филм за теб, да речем? Тъжно ли ти е, че няма признание от младите?

Благодаря за ласкавата загриженост. Но аз не се чувствам онеправдан. Две чаши не са ме отминали - чашата на признанието и чашата на отрицанието. И аз съм правил филми. И то в най-тежките за мене дни, когато чашата беше най-горчива.  Може да питате чудесния режисьор Дочо Боджаков как филма беше унищожен и как той го направи отново.


Ти си бил рамо до рамо с най-великите, а днес гимназистите питат „Кой Левчев?” Времената ли са жестоки или ценностите съвсем са се изменили? Липсва ли ти миналото?

-Миналото не ми липсва, защото то си живее в мен. Понякога ме упреква. Понякога ми се кара. А понякога ме потупва по рамото: „Ти си бил голям инат. Я попитай Карбовски, вместо да те разпитва, да каже защо не е спрял да пише стихове”.

Ако трябва да нарисуваш с думи портрет на съвременния българин, на нацията - как ще изглежда?

Ако можех, бих го нарисувал като човека, който се завръща в себе си, който се завръща към своята родина, към своето минало и още - човек, който се завръща към своето бъдеще. Има такова завръщане.

Метафора: Т
оварна количка за пренасяне на смисъл.

Живков
: Добър или лош, част от историята. Нямам право да подсказвам историята.

Вдъхновение:
 Любов.

Смъртта
: Ключ. За страхливия – към страха. За смелия – към славата.

Най-големият компромис
: Да премълчаваш истината.

Истината: 
Това, на което вярваме.

Жената
: Вдъхновения.

Щастието
: Удовлетворяването на душата.

Господ
: Този, без когото не може.

Смисълът на живота
: Маркс: самоцел.

Учителят
: Онзи, който вчера беше разпънат, а днес ще възкръсне.

Бъдещето
: Подарявам ти го, за да свърши този разпит.
https://www.lentata.com/page_2767.html