АГЕНЦИЯТА ИНФОРМИРА

182 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АПОСТОЛА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

18 юли 2019

 

На 6/18 юли 1837 г. в град Карлово е роден Васил Иванов Кунчев, заслужил още приживе доверието и признанието на българския народ. Много родолюбиви българи са се борили и загинали за свободата на отечеството, но Васил Левски се откроява над всички, той е Апостолът на българската свобода. Със слово и дело, със своя личен пример той става знаме и упование на своя народ. Монах, четник, революционер, създател и ръководител на Вътрешната революционна организация (ВРО). Революционният му път тръгва „от 1861-во лето”, продължава в І-ва и ІІ-ра Българска легия в Белград, знаменосец е на четата на Панайот Хитов през 1867 г., а от 1868-69 г. търси нови пътища за освободителното дело. Левски е съучредител на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ и на ВРО в Ловеч през 1871 и 1872 г.
          Със организираната от Левски комитетска мрежа и активна революционна дейност, само за няколко години българския народ се преобразява. На мястото на покорната рая вече има друг народ, готов да извоюва и заслужи свободата си. Възприет е призивът на Апостола, който през 1871 г. пише: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът в България, Тракия и Македония”.
          Левски е един от най-оригиналните, изтъкнати и признати идеолози на българската национална революция. Той е преди всичко борец за свободата – личната, националната и общочовешката свобода. В своя пръв и единствен автобиографичен опит, писан в 1868 г. в Белград, Левски пише„Не щях да съм турский и никакъв раб”.  
          В целта на българската революция той поставя борбата не срещу турския народ, а против османската държавно-тиранска система и изграждането в бъдеще на демократска република, като турския чорбаджилък даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение”.
          Левски най-убедено и ярко обоснова принципите и идеите на бъдещата национална държава и републиканското й устройство. „Ще имаме едно знаме на което ще пише: „Чиста и свята република”. 
          Той е същевременно убеден радетел за изграждане „братски съюз” на балканските народи, неговият идеал в бъдещето е: ”Да бъдем равни с другите Европейски народи”. Левски, с неуморната си организаторска дейност, с изграждането на стотици революционни комитети в Българско с основание получава прозвището „Апостол на свободата”, а с гениалните си прозрения за равноправието на етносите и нациите, с търпимостта и толерантността в политическата дейност на държавата е жив във времето – от бесилото в София през 1873 г. – до днес; родее се с големите национал-революционери в Европа от ХIХ век – Джузепе Мацини и Джузепе Гарибалди, с Лайош Кошут и Шандор Петьофи, със Светозар Маркович и Теодорос Колокотронис.
          Левски е не само български, но и деец от балкански и европейски мащаб – неговата дейност и съдба се сливат с усилията на всички борци срещу Османската тиранска империя, за премахване на остатъците от феодализма и абсолютизма в Югоизточна Европа. В този смисъл Апостола на българската свобода е не само български национален герой и идеал, но и борец за осъществяване на Европейските идеи за свобода и държавност на Балканите, радетел за равноправието, братството и единството на Европейските народи.
          Отбелязвайки тържествено датата на неговото рождение ние разбираме, че Левски ни е нужен и днес за да премисляме миналото и настоящето. Нужна ние неговата чиста вяра и неподкупна съвест, като днешна философска и политическа истина. Последните думи, в изповедта на Апостола са били:„Всичко, което сторих, сторих го за Отечеството!”  
Нека бъдем достойни за делото и подвига на Васил Левски и да работим всеотдайно за добруването на нашето Отечество – Република България.
 
    
                                                                            Йордан Колев