СРЕЩИ

Мария Габриел: Подходът е да запазим основни ценности като свободата на изразяване и правото на достъп до информация.

28 май 2019

 

Мария Габриел: Има огромен риск за евроизборите от фалшиви новини
Трябва да знаем коя партия или кандидат финансира определен тип съдържание
 
- Г-жо Габриел представихте плана на ЕК за борба с дезинформацията...
- Планът за действие е следващата стъпка. За малко повече от година изминахме немалък път. Подходът е да запазим основни ценности като свободата на изразяване и правото на достъп до информация. Но все повече да посочваме конкретни действия, които всеки един в този процес да предприеме и те да доведат до резултат. Трябва да действаме бързо и качествено. Това означава по-голяма координация между държавите членки, много ясно изпълнение на ангажиментите, поети в Кодекса за борба с дезинформацията онлайн, конкретни инициативи за засилване на медийната грамотност, както и още повече работа по създаване на независимата мрежа на доверени проверители на информация. Със сигурност този бюджет не е достатъчен, но той не е единствен. Силата на Европа е не само във финансовия ресурс, който отделя. Говорим за тези 5 млн. евро, но забравяме за други конкретни линии. Досега сме дали 40 млн. евро за проекти, които извеждат на преден план добри практики за борба с дезинформацията онлайн. В новата програмата „Креативна Европа“ сме предложили да има 61 млн. евро, които да позволят този проблем да се адресира повече. Отделно имаме проекти за подкрепа на качествената и разследващата журналистика и за обмен на добри практики. Голямата сила не е колко средства влагаш, а с какъв друг ресурс – човешки, институционален и координационен, разполагаш. Затова говорим за засилване на експертизата в институциите, дипломатическата служба, делегациите в ЕС. До март държавите членки трябва да посочат национална контактна точка, за да може механизмът за ранно предупреждение да работи. Затова говорим за независима мрежа от проверители на информация. Това са експерти, които могат в рамките на минути да кажат коя новина е фалшива, кой е нейният източник.
- Казахте независимите експерти, които де факто ще ловят фалшивите новини. По какъв начин ще се избират те?

- Това предстои да бъде дефинирано, и то в най-скоро време. Доверени проверители на информация означава експерти, отговарящи на високи критерии, каквито съществуват в международната организация, базирана в САЩ. Такава европейска нямаме. Има проверители само в 11 държави и затова стартирахме работата с тях още през септември. Не принадлежи на нито една институция и правителство да дефинира кои да са те и как да работят. Затова наблягам на независима европейска мрежа от доверители на информация. Това ни предстои в следващите седмици – да има ясни критерии за членство и този статут да не бъде даван веднъж завинаги, а всяка година да подлежи на актуализация. Така ще могат всички наоколо хем да видят какво се случва и същевременно да се включват нови експерти. Тяхната работа е много важна. От една страна, допринасят много бързо да се идентифицират добрите практики, бързо да се провери информацията и да имаме повече осведоменост. В кодекса имаше нещо, което мина почти незабелязано. За първи път платформите поеха ангажимента да предоставят данни, с които разполагат, на проверителите, на научните изследователи, което беше немислимо преди една година. Това искаме, създавайки мрежата и силна онлайн платформа - тези данни да бъдат на тяхно разположение и много бързо да идентифицираме фалшивите новини. Фалшивите новини и дезинформацията еволюират и се развиват много бързо, всеки ден. Затова нашите действия трябва да са постоянни.
- Т.е. всеки може да кандидатства, а на базата на определени критерии те ще бъдат подбрани?
- Ще се кандидатства въз основа на експертизата.
- Една от мерките е месечен мониторинг. Какво точно ще представлява той и как ще се измерва ефективността на индикаторите?

- Индикаторите са няколко, а аз наблягам на три основни от тях. Най-напред е прозрачност на политическата кампания и съдържание. Трябва да знаем коя партия или кандидат финансира определен тип съдържание, какъв тип данни се използват, ясна борба с фалшивите акаунти и яснота по отношение на сигнализирането на ботовете. Много голяма част от хората нямат индикация, че когато осъществяват интеракция, то тя не е с човек, а бот. Това носи негативни последствия. Последният пример беше дезинформационната кампания за авторските права, която бе организирана през юли, когато се гласуваше в Страсбург. По тези показатели всеки месец мониторингът трябва да показва, че има желание за борба срещу явлението. Запазвам си правото да видя какъв ще бъде първият резултат. Едно от най-важните неща, за които ще бъда бдителна, е възможността да се предоставят на гражданите инструменти, които сами да сигнализират и идентифицират такава дезинформация.

- Как оценявате риска от фалшиви новини за евровота?

- Този риск съществува и е голям. Причината е, че тези европейски избори ще бъдат различни заради новите технологии. Ако дезинформацията е съществувала открай време, то новото е скоростта, с която се разпространява, и мащабите, в които се разпростира. Примерите са около нас и не засягат само политиката, но и въпроси за общественото здраве. Конкретен пример са ваксините при децата. Затова трябва да бъдем много бдителни и да говорим за превръщането на този механизъм в нещо оперативно – до март да има национални контактни точки, за да може да се обменя информация. Трябва да има пряка връзка между националните избирателни комисии и органите за защита на личните данни, заедно с тези за киберсигурност, че тази информация се отличава като такава и дава индикация, че е фалшива. Затова говорим за прозрачност на политическото съдържание. Нужно е тясно сътрудничество с рекламодателите, които поеха в кодекса ангажимент да бъдат ограничени рекламите върху сайтове, които можеш да локализираш като такива, които бълват фалшиви новини. Трябва да направим така, че да намалим видимостта на фалшивите новини и да знаеш във всеки един момент до каква информация имаш достъп и как твои данни не биха могли да бъдат използвани с цел да окажат влияние. „Кеймбридж аналитика“ беше точно това.

- Имало ли е реални доказателства за намеса на предишни избори в Европа?
- Ние ще продължим да работим. При Брекзит много от нещата, които чухме, оказаха влияние – от сумата, която трябва да се върне, до всякакъв друг план, от този, който сега се реализира. Фалшивите новини може да имат много тежки последствия.

- Една от целите на ЕК е да се превърнем в дигитален лидер, въвеждате редица облекчения за онлайн търговията, но същевременно има рестрикции, които се налагат от Регламента за личните данни (GDPR). Как се съпоставят двете неща и как ще се борим срещу хегемония на Китай в тази област?

- Общият регламент за личните данни даде най-високия стандарт по света по отношение на защитата на личните данни. ЕС имаше куража да каже, че за нас личните данни не са стока, те са ценност и не подлежат на договаряне. Силата на европейския подход в цифровизацията е, че имаме ценности, каквато е защитата на личните данни. Следим отблизо в държавите членки какво се случва. Страните имаха две години за прилагане на регламента. В голяма част от тях дебатът се случи едва сега. Трябва обаче да вземем предвид трудностите, с които малките и средните предприятия се сблъскват. Държавите членки имат възможност да направят своите изключения. Следващата година в Брюксел ще има голяма конференция, където ще могат да бъдат поставени всички тези трудности и всичко да бъде адаптирано и гъвкаво. Но като стандарт, ценност това ще остане. Над 50% от американските компании казват, че следващият им приоритет е защита на личните данни и да осигурят съответствие с такова законодателство. Само преди месец изпълнителният директор на „Епъл“ отправи много силен призив, че е време и те да имат такава. Минаваме може би през труден и адаптивен период. Ние не сме Китай, не сме и САЩ. Имаме своите силни страни - невероятни научни изследователи и силни сектори в индустрията – автомобилната. Сега е дошло време Европа да не копира това, което другите са направили, а да се концентрираме и да инвестираме в ключови области. Конкретен пример е роботиката. 25% от роботите се правят в Европа. В микро- и наноелектрониката сме лидери на световния пазар. Това означава всички държави да гледаме в една посока и да имаме координирани действия. Това правим и с изкуствения интелект. Искаме стратегически инвестиции и затова залагаме 1,5 млрд. евро до 2020 година, а целта е частно и публично инвестиране през следващите 7 години да мобилизира 20 млрд. евро на година. Сега ЕС инвестира в пъти по-малко от Китай, но имаме силните си страни. Не трябва да губим от поглед и влиянието върху пазара на труда и цифровите умения. Затова от година и половина настоявам да се инвестира повече в цифрови умения. 44% от европейците нямат такива. Става дума за 169 млн. европейски граждани, а ние говорим за квантова технология, за блокчейн и изкуствен интелект. От друга страна, има голям недостиг на специалисти. Дефицитът на кадри вече е над 350 000.
- Трябва да бъде създаден алианс за изкуствен интелект. С какво точно той ще подпомогне работата на ЕК? Има ли български представители в него?
- Той е създаден през юни. В него има над 1800 участници и е отворен за всеки. Моето желание е той да бъде мястото, където всички с експертиза да могат да бъдат полезни и нашите законодателни предложения да не спират иновациите. Имаме представители от банковия сектор, от телекомите, граждани, стартъпи. Само след няколко седмици те ще имат изключително важна роля. Създадохме експертна група за основни насоки на действие на етичните въпроси. До края на декември трябва да предложат първата версия на препоръки. Алиансът обаче ще е този, който в следващите три месеца ще трябва се произнесе кои от тях са адекватни и в какъв период.

- Има ли български представители в него?
- Има, но бих се радвала да има още. Важно е да има географски баланс в тези алианси и да има повече страни от Централна и Източна Европа. Защото България има невероятен потенциал за иновационен хъб в Европа. Цифровизацията е страхотна възможност, но тя е и риск – за повече социално изключване и бедност и по-големи разлики между държавите и регионите.
Визитка:
Родена е на 20 май 1979 г.
От 2005 до 2008 г. е асистент научен изследовател в Института по политически науки в Бордо, Франция
Преподавателската й дейност е свързана с темите за процеса на вземане на решения в ЕС, политическа социология и международни отношения
От 2009 до 2017 г. е евродепутат от групата на ЕНП
От 2012 до 2014 г. е координатор на ЕНП в Комисията по правата на жените и равенството между половете на ЕП
От 2014 до 2017 г. е зам.-председател на групара на ЕНП в ЕП и ръководител на делегацията на ГЕРБ в ЕНП
От 2012 г. е зам.-председател на ЕНП - жени, а през ноември 2018 г. бе презибрана за трети път на поста
На 14 септември 2017 г. положи клетва като еврокомисар
https://www.monitor.bg/bg/a/view/marija-gabriel-ima-ogromen-risk-za-evroizborite-ot-falshivi-novini-151781