АГЕНЦИЯТА ИНФОРМИРА

Евроизбори 2019. Социология. Барометър на „Спектър”

20 май 2019

 

 
Нов горещ барометър показва какво ще се случи, ако евроизборите бяха днес. Вижте последното проучване на изследователски център "Спектър":
 
РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕКСПРЕСНО ПРОУЧВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ ЗА ЕВРОИЗБОРИ 2019
 
Информация по чл. 205 от Изборния кодекс: Изпълнител: Изследователски център „Спектър“ с ръководител Петко Петков, доктор по социология Възложител и финансиране: Институт за модерна политика   Паспорт на проучването: Извадка: Извадка на пълнолетното население (18+) с размер 834 лица от цялата страна. Метод на събиране на информацията: CATI, Максимално допустим размер на стохастичната грешка при 50% дялове и 95% гаранционна вероятност – 3,10%. Период на проучването: 29 април – 4 май 2019 г. Дата на първа публикация: 7 май 2019 г., www.modernpolitics.org  

Изследователски център „Спектър“ носи отговорност за данните и техния анализ във вида, в който са оповестени от нас публично, но не и за превратни, манипулативни или избирателни интерпретации от други лица и организации.  
 
В периода 29 април – 4 май беше проведено експресно социологическо проучване за регистриране на нагласите в първата седмица на официалната предизборна кампания за предстоящия вот за членове на Европейския парламент.
 
На основата на получените данни, могат да се откроят следните основни тенденции и характеристики на старта на кампанията:  
 
На този етап се оправдават очакванията за сравнително ниска избирателна активност. Към момента 33,5% твърдо са решили да гласуват - това са по-скоро твърдите привърженици на основните партии плюс хората, които отдават специално значение на европейските избори. Тези стойности се доближават до предишните евроизбори през 2014 година, когато избирателната активност беше 35,84%.
 
Голям е  броят на решилите, че няма да отидат до урните в изборния ден - 37,7%. Основна причина, която мотивира респондентите да вземат такова решение е тонът предизборната кампания, фокусиран повече върху скандалите и негативизма, отколкото върху съдържателни теми и послания към избирателите. Реални политически дебати до момента липсват. Предизвикателството пред политическите формации е да мотивират големия брой колебаещи се избиратели.  
 
  БСП запазва крехка преднина, която е резултат не от привличане на нови избиратели извън твърдия партиен електорат, а от ерозията в електоралната база на ГЕРБ, предизвикана от корупционните скандали и „апартаментгейт“. Обстоятелството, че първата седмица на кампанията съвпадна с поредица от празнични почивни дни без съмнение допринася за отслабване на натиска върху управляващите, но въпреки това данните показват известна стабилизация при тях. Нови тежки трусове в хода на кампанията обаче могат да доведат до по-голям отлив на гласове от ГЕРБ, а оттам и до увеличаване на преднината на БСП. Обратно, при затишие откъм нови скандали във властта и мобилизация на партийната машина на ГЕРБ, в т.ч. с личното участие на техния лидер Бойко Борисов, управляващите все още имат своите шансове да получат най-много гласове на 26 май. Евентуална победа на БСП зависи пряко от способността на партията да привлече свободни избиратели от политическия център и анти-ГЕРБ вот извън своя твърд електорат, който в тази фаза от кампанията е максимално мобилизиран.
 
ДПС се очертава, като трета политическа сила на тези избори. Партията мотивира своите симпатизанти с участието Мустафа Карадайъ като водач на листата. Това е допълнителен стимул за мобилизация на избирателите на ДПС, които ще отидат до урните, за да покажат подкрепа за своя лидер.
 
Освен БСП, ГЕРБ и ДПС, които несъмнено ще имат представителство в Европейския парламент, своите шансове имат и ВМРО-БНД, „Демократична България – Обединение“, „Патриоти за Валери Симеонов“ и Коалиция за България. От добри позиции стартира кампанията и „Воля“ на Марешки – 1,9%. Интересна е конкуренцията в трите основни сектора на политическото пространство.
 
В левия сектор наред с БСП за електорална територия се бори и възстановената под егидата на АБВ лявоцентристка „Коалиция за България“. Те навлизат в кампанията от добра изходна позиция – 2.7% от твърдо решилите да гласуват и имат потенциал за растеж особено при условие, че БСП остане затворена в своя твърд партиен електорат.
 
В десния сектор политическата коалиция на ГЕРБ и СДС има за съперник своите бивши партньори от разпадналия се Реформаторски блок, които в тези избори се явяват под наименование „Демократична България – Обединение“. Интересен момент в предстоящите евроизбори е дали „Демократична България“ ще успее да мотивира своите привърженици за гласуване. При по-голям отлив на доверие от ГЕРБ шансовете им нарастват, но и в настоящата ситуация те имат добри шансове да спечелят европейски мандат, стартирайки кампанията с 4.2 % от решилите да гласуват.
В патриотично-националистическия сектор се изостря конкуренцията между ВМРО-БНД и „Патриоти за Валери Симеонов“. Редом със силния първоначален старт на ВМРО и активността на Джамбазки (4.2%), през първата седмица от кампанията листата, водена от лидера на НФСБ Валери Симеонов, също набира скорост (4%). На по-задни позиции засега остава „Атака“ (1.2%).
 
Обществените настроения, които се развиват в Европейския съюз относно неговото бъдеще, имат своята проекция и в България. Данните показват, че повече от една трета от респондентите се застъпват за повече национален суверенитет за сметка на властта на Брюксел - 34,5%.  
 
 Привържениците на по-федеративна форма на ЕС също са почти една трета -  32,8%. Сходен е делът – 32,7% и на запитаните, които не могат да дадат отговор на този въпрос в момента.      

Прочети повече в Blitz.bg: 
https://blitz.bg/politika/goreshch-barometr-predi-evroizborite-razlikata-mezhdu-gerb-i-bsp-stava-kritichno-malka-grafika_news672647.html