СРЕЩИ

Карина Ангелиева: Има изтичане на млади учени, но много от тях вече се завръщат

14 май 2019

 

Не може бизнесът само да иска задържаме кадри, трябва да привличаме такива и отвън
 
 С Карина Ангелиева, зам.-министър, разговаря Стела Маринова
 
- Г-жо Ангелиева, неотдавна отличихте „Най-активните учени“ от рамковата програма „Хоризонт 2020“. Какви са постиженията на българските учени?
- За постиженията на учените ще имаме възможност да говорим след 20-и май, когато просветното министерство ще организира националните награди за най-добър български учен - „Питагор“. За първи път ще дадем възможност и общността да номинира учени за техните постижения. По този начин конкурсът няма да е институционално затворен и учените да се номинират помежду си. Отличихме най-активните участници в рамковата програма „Хоризонт 2020“ - най- голямата европейска програма, която финансира наука и иновации. Учредихме тази награда, за да можем да изтъкнем тези, които са осъществили контакти с най-много хора в света. Разделихме институционално категориите, защото няма как да правим сравнение между Българската академия на науката, в която има различни институти, със Софийския университет. По този начин нещата са балансирани и може да поощрим всички. Наградата е свързана и с политиката ни да работим повече за интернационализация на нашите висши учебни заведения и Българската академия на науката. Трябва да привличаме повече инвестиции и партньорства с чуждестранни консорциуми, а ние и държавата да осигурим възможности нашите учени да си съдействат със свои колеги от цял свят. По привлечени средства по рамковата програма България се нарежда на 28-и място, като след нас остават само Литва, Латвия, Хърватска и Малта. Това се дължи на много фактори. Имаме качествени изследвания, но е трудно да се съревноваваме с Франция, Германия, Холандия. В Западна Европа инвестициите на тези държави за наука са огромни, затова трудно можем да ги изместим.
- Какво може да направим, за да променим тази статистика?
- Трябва да инвестираме най-вече на национално ниво, за да можем да се състезаваме с другите държави. Последните няколко години влагаме средства в структурните фондове – за създаване на центрове за компетентност, изграждането на пътна карта на научната инфраструктура. Ако не инвестираме в инфраструктура, техника, хубави сгради и достъпа до тях, общежития за чужденците, няма как да надскочим тези страни. Роля има и научната дипломация, защото ако не промотираме навън, няма как да ни познаят. Като министерство сме си поставили за цел да фокусираме научния ни капацитет в определени направления, за можем да кажем на света, че имаме добра научна база и капацитет в дадено направлението, например роботиката. Целият свят развива информационните технологии, но трябва да посочиш в кои области се отличаваш. Имаме изключително добра школа в криптографията, математическата и приложната информатика, алгоритмите, блокчейна, но нямаме достатъчно добра инфраструктура. Институтът ни по океанология също е добър, но е трудно да догоним най-добрите страни, които разполагат с по пет кораба за изследвания. Трябва да намерим баланса, за да финансираме във важните области за развитието на България.
- Каква е ролята Национална пътна карта за научна инфраструктура за това?
- България трябва да прецени в каква инфраструктура трябва да инвестира, тъй като не е възможно това да се случи във всички области. Благодарение на пътната карта миналата година се финансираха научните центрове и техните ремонти. Предишните проекти, за които заделихме повече средства, са държавни университетски научно- изследователски комплекси (ДУНК). Повече от 10 години имаше глад за научни съоръжения и инфраструктура, която има роля за реализацията на научните проекти в България. Постоянният комитет на картата ще се събира май месец и тогава ще решим какво да се финансира през втората година. Възнамеряваме да купим нов телескоп за Рожен, защото сегашният е остарял. Специализираната апаратура има нужда и от поддръжка, а всяка част е много скъпа. Третото перо, което изисква по-голямо финансиране, са консумативите. Решихме, че ще инвестираме там, където е запазен човешкият капацитет и има тенденция за покачване на научните постижения. Трябва инвестираме в области, към които ще има интерес от европейските ни партньори. Свързвайки се в европейската мрежа, нашите учени бъдат ангажирани с други проекти, ще създава обмен на хора, знания и инвестиции. Ще инвестираме и във важните за България, сред които са биомедицинските и приложни изследвания, океанологията, водородната енергетика. Следващото предизвикателство пред нас след инвестирането в инфраструктура са иновациите – как това може да стане близко до хората и до бизнеса. Затова искаме да инвестираме в по-напредналите области.
Този период е стратегически – до края на годината новият Европалармент трябва да изработи бюджета до 2027 г. и затова трябва да мислим в какво инвестираме. Трябва да вложим средства в областите, в които вече сме, за да ги запазим, да им дадем стабилност, а след 2020-а да мислим да нови области.
- Заявихте, че трябва да се открие информационна точка на Европейския институт за иновации и технологии - EIT в България. Какви възможности ще даде това на страната ни?
- Европейският институт за иновации и технологии (EIT) е компонент на Европейската програма за иновации и технологии. Той финансира свързването между висшите учебни заведения и бизнеса. Университетът създава докторантска програма, която да дава възможност на младите да реализират добри идеи. Фирмите купуват новите продукти от инкубатор, който ги свърза с университетите. Това е добър инструмент да се учиш да правиш иновации. Спрямо анализа от преди две години обаче, България и новите страни членки не са включени в нито един проект. Ние нямаме инкубатори, нямам старъп фирми. Тогава се взе решение в нашите държави да се направят регионални центрове, за да започнем да се учим на иновации и технологии. Първият такъв е на Клинтех, които започнаха да действат активно – правят инкубатори всяка година за фирми, занимават се с отпадъци, биомаси, но това не е достатъчно. Направленията на EIT са климат, за който се заделят около 35% от всички средства, храните, градовете и проблемите с него – въздух, пречистване, сблъсък на различните култури. С откриването на тази информационна точка искаме да създадем възможност за популяризирането на участието в Института, да се дават съвети. За да има успех една политика, трябва да информираме постоянно обществеността, учените. Тя ще лобира за включването на наши учени в международни проекти.
- Имаме ли проблеми с намирането на млади учени?
- Всеки има липса на кадри. Като министерство решихме да направим програма, която да стимулира младите учени с по-високо заплащане. Това не е достатъчно, но е една подкрепа за тях. Младите обаче търсят и други места, на които да работят, искат по-добра инфраструктура.
- В такъв случай може ли да кажем, че имаме проблем с „изтичане на мозъци“ в чужбина?
- Не. Те „изтичат“, но много от тях се връщат. Тогава обаче искат да си направят собствени лаборатории, а не да бъдат подчинени на друг и той да им казва как да правят изследванията си. Младият човек търси повече свобода в своето кариерно развитие, докато нашите институции – БАН и университетите са по-консервативни и трудно възприемат идеята да дават път на индивидуалния учен, лидера, който може да повлече със себе си и други хора. Стартирахме Национална програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“, но е трудно да привлечем повече от 4-5 топ учени от света, които да искат да се върнат в България. За тях не са важни само заплатите, но и добрата инфраструктура. Получи се и друг ефект с отпускането на повече средства за млади учени. Един изследовател обучава по 7-8 докторанта, които след това вземат двойно по-голямо възнаграждение от него. В БАН опитните учени вземат по 720 лв. а ние им спускаме заповед да назначи младия учен на 1500 лв. Недостиг на млади учени има в цяла е Европа. Кадрите от Германия изтичат в Америка и Япония. Затова Германия и Франция създадоха идеята за европейските университетски мрежи, в които да се обединяваме и да привличаме голям ресурс с Китай, Америка, Индонезия. Нашите учени отиват към Германия, но от техните отиват на друго място. Освен да привличаме обратно учени, трябва и да се интернационализираме. В университетите половината програма курсове да са на английски език, в БАН трябва да има цели направления на чужд език, за да можем да привличаме учени от чужбина. Не може бизнесът само да иска задържаме кадри, трябва да привличаме такива и отвън. В медицинските университети имаме голям брой чуждестранни студенти, но това трябва да се случи и в други области. Нямаме нито един чуждестранен студент във факултета по физика.
- Работи се по създаването на открит портал за наука. Каква ще бъде неговата роля и кога може да бъде реализирана тази идея?
Министерството на образованието и науката финансира публични средства за наука и ние трябва да показваме на хората какво са финансирали. Порталът ще дава информация за какво са похарчени средствата за националните научни програми, пътната карта и центровете за върхови постижения. С един клик всеки гражданин ще може да провери всичко, което иска.

Визитка:
Притежава магистърски степени по европейска интеграция и съвременна история от СУ „Свети Климент Охридски“
Зам.-министър на образованието и науката от септември 2018 г. Съветник, отговарящ за европейските политики в областта на образованието и научните изследвания към Постоянното представителство на Република България в ЕС
ttps://www.monitor.bg/bg/a/view/karina-angelieva-ima-iztichane-na-mladi-ucheni-no-mnogo-ot-tjah-veche-se-zavryshtat-161436