Текущи Събития

Eвроизбори 2019 в България

02 май 2019

 
 
Eвроизбори 2019 в България
На 26 май 2019 година в България се състояха избори за депутати в Европейския парламент. Изборите трябваше да излъчат 17 български евродепутати. Всяка партия или коалиция, която преминаваше бариерата от 5,88%, получаваше възможност да изпрати свои депутати в Страсбург.
Постфактум бе прегласувано в парламента връщане на преференциален вот. Анализатори оценяват този ефект като позитивен за елемент на мажоритарен избор в рамките на въведена пропорционална система.
Резултатите
Водещите политически сили постигнаха следния резултат: ГЕРБ - 30,9%, БСП- 24,2%, ДПС – 16,4% ,ВМРО- 7,4%, ДБ - 6,2%, Воля -3,6% , други – 7,7%. Вероятното разпределение на новите евродепутати от България по партии е: ГЕРБ – 6, БСП – 5, ДПС – 3, ВМРО – 2, ДБ – 1.
 
На тези избори гласуваха малко над 30% от българите. Резултатът е по- нисък от числото на гласувалите на евроизбори 2014. И е един от ниските в ЕС. 36.70% от избирателите са използвали преференция на изборите за Европейски парламент, сочат данни на ЦИК.
Големият победител
Големият победител е партия ГЕРБ. Формацията реализира преднина от 6,5% на национално ниво пред водещата опозиционна сила БСП.
През април социолозите регистрираха приблизително равни позиции на ГЕРБ и БСП на нива 32%-33%. Очевидно, финалната седмица преди вота е била много успешна за ГЕРБ откъм разширяване на подкрепата. Според някои социолози, голямата заслуга за това има лично премиерът и лидер на партията Бойко Борисов, активно включил се в кампанията.
Големият губещ
Големият губещ е БСП. Формацията пак реализира загуба от ГЕРБ, сравнима с резултата на последните парламентарни избори.
БСП е от месеци извън парламента. През април социолози предлагаха информация от изследвания за изравнена подкрепа за водещите две политически сили. И позитивен тренд за разширяваща се подкрепа… за БСП.
Успехът в back ground
Значим Успех на Евроизбори 2019 реализираха ВМРО и ДБ(Демократична България). Сред разделените патриоти, ВМРО акумулира националистически вот, отнесен към миграция и роми, с акцент към подкрепата на българските транспортни фирми и отстояване на български национален интерес, например при прокарване на пакет „Мобилност” в Европарламента.
ДБ съумя да привлече подкрепа от реструктурирана градска десница, най-вече в София, където гласувалите за коалицията са…15%.2/3 от хората с висше образование са гласували за ДБ, съобщи в ефира на БНТ политологът Даниел Смилов.
 Социолозите
В ефира на БНТ възникна спор между представители на водещи социологически агенции („Алфа рисърч”, „Галъп”) относно коректността на изследванията. От „Алфа рисърч” имаха претенции, че „Галъп” са провели изследвания, но не са публикували резултати от последната седмица преди вота.
Буквално дни преди деня на изборите социологически агенции регистрираха позитивен тренд на увеличаваща се преднина на ГЕРБ пред БСП с 2%-4%.
Кампанията
Политолози изразиха различни мнения по кампанията на двете водещи формации – ГЕРБ и БСП. За ГЕРБ тя бе определена като позитивна, проевропейска, наблягаща върху резултати.
Някои политолози/социолози тук изказаха мнение, че кампанията на БСП е антиевропейска, негативна, използваща скандали и посочваща политическо действие – евроизборите водят към…предсрочни национални избори.
Опозицията от БСП разсъждава върху скандали, корупция, смяна на "модела" Управляващите от ГЕРБ поставиха ударение върху конкретни резултати в икономика и социална политика и върху единството в ЕС.
Кампанията. Особености
В политолози остана впечатлението, че теми на европейските партии не бяха широко застъпени и артикулирани от български формации в кампанията им.
В европейски партии се разисква икономическа политика, социална политика, миграция, енергетика и т.н. Европа държи на солидарността. Социалните мигранти не са бежанци. Правото на убежище - е право, а миграцията – избор.
От БСП не скриха мисли, че ако излезе на позиция първа политическа сила на изхода от урните формацията би поискала предсрочни парламентарни избори наесен.
От ГЕРБ посочиха, че не виждат пряка връзка на резултата от евроизборите с решение за нови предсрочни такива. Партията сключи политическо споразумение със СДС, което сякаш и гарантира комфортна преднина в проценти пред опонента(БСП).
Системни и антисистемни формации
На практика единствена политическа партия от антисистемните представени в парламента на тези евроизбори се яви „Воля”. Спечелените от нея 3,5% вероятно са на долната граница на очакваните от формацията резултати.
Няколко инициативни комитета издигнаха независими кандидати. И те реално акумулираха протестен вот от 4-5%, общо, индиректно свързан с претенции на гражданите към реформи в съдебната система, за повече справедливост и за по-високи заплати.
Антисистемни формации. Потенциал.
Със сигурност потенциалът за антисистемен вот на следващи парламентарни избори остава висок. И тук става дума за ниския процент гласували на тези евроизбори в България, за разлика от ключови държави в ЕС(Германия, Франция).
Към антисистемни формации в съвременната българска политика могат да бъдат съотнесени дори радикални социалдемократи, обособили се извън БСП, в левия център, формации около Татяна Дончева или проф. Александър Томов. Те разполагат с голям експертен капацитет. И силно страдат от слабо припознаване като фактор в модерната политика.
Димитър Карарусинов
политолог
Заб. Посоченият резултат в % за партиите и коалициите е според информация на ЦИК: 12.00 , 27.05.2019 г.
 

 Eвропейски избори 2019. Информация, материали

КАК ДА ГЛАСУВАМЕ ОТ ЧУЖБИНА
Как да гласуваме на европейските избори, ако живеем извън родната си страна.
Аз съм от България
 
Да, можете да гласувате от друга страна в ЕС, ако през последните три месеца непосредствено преди изборите сте живели в България или в друга страна в ЕС. Гласуването се провежда в избирателни секции в дипломатическите и консулските представителства на България, както и в избирателни секции извън тях, когато законодателството на приемащата държава го позволява.
 
Избиратели без настояща регистрация в България или друга страна в ЕС се премахват от избирателните списъци. Избирател може да поиска да бъде включен от властите в избирателен списък преди изборите. Ако не сте включени в избирателен списък на секция извън България, може да бъдете добавени в деня на изборите на място, представяйки документ за самоличност и след като попълните стандартна декларация, че изпълнявате съответни критерии, като това, че през последните три месеца сте живели в България или в друга страна в ЕС, че не сте гласували на същите избори и няма да гласувате в друга секция. Повече информация можете да получите на сайта на Централната избирателна комисия.
 
 
Мога ли да гласувам от страна извън ЕС?
Ако през последните три месеца преди изборите сте живели в страна, извън ЕС, не можете да гласувате на европейските избори.
Ако през последните три месеца преди изборите сте живели в България или друга в страна от ЕС, но в изборния ден се намирате в страна извън ЕС, можете да гласувате в откритите секции в дипломатическите и консулските представителства на България в съответната страна, където се намирате. Повече информация можете да получите на сайта на Централната избирателна комисия.
https://www.evropeiski-izbori.eu/kak-moga-da-glasuvam/ot-chuzhbina

 

 

Изтеглиха номерата на партиите за Евроизборите(списък)
Централната избирателна комисия определи номерата, с които участниците в изборите за Европейски парламент ще се явят на 26 май
 
Централната избирателна комисия определи с публичен жребий в присъствието на медии и кандидати номерата на бюлетините, с които ще се явят партиите, коалициите и независимите кандидати на 26 май.
Управляващите от ГЕРБ изтеглиха №12, основният им конкурент БСП – №18, а ДПС са №20. Трите партии от „Обединени патриоти“, които вече не са обединени, са съответно №3 (ВМРО), №14 („Атака“) и №1 (НФСБ). „Демократична България“ е №13, а ВОЛЯ – №23. Независимият кандидат Ваня Григорова е №4, независимият кандидат Минчо Христов е №15. 
Пълен списък: 
1. „Патриоти за Валери Симеонов (НФСБ и Средна европейска класа)
2. „Път на младите“ (ПП НДСВ и ПП Новото време)
3. ПП ВМРО – БНД
4. Ваня Григорова – независим кандидат
5. „Партията на зелените“.
6. ПП ВОЛТ
7. Николай Ненчев – независим кандидат
8. Венислава Атанасова – независим кандидат
9. Коалиция „Възход“
10. „Коалиция за България“
11. Десислава Иванчева – независим кандидат
12. ПП ГЕРБ
13. „Демократична България – Обединение“
14. ПП АТАКА
15. Минчо Христов – независим кандидат
16. ПП ДОСТ
17. ПП „Пряка демокрация“
18. Коалиция „БСП за България“
19. ПП „Глас Народен“
20. ПП ДПС
21. Движение „Заедно“
22. ПП „Българско национално обединение“
23. „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“
24. ПП „Движение 21“
25. Христо Симеонов – независим кандидат
26. ПП „Движение Презареди България“
27. ПП „Възраждане“
http://baricada.org/2019/04/24/cik-nomera/

 

 

 
 
 
КАКВО ПРАВИ ЕВРОПА ЗА МЕН
Какво е въздействието на Европа върху нашето ежедневие? По какъв начин влияе тя на нашите работни места, нашите семейства, нашето здравеопазване, нашите хобита, нашите пътувания, нашата сигурност, нашия избор като потребители и нашите социални права? И как присъства Европа в нашите градове и региони?
Като европейски граждани, независимо от това къде живеем, как изкарваме прехраната си или как прекарваме времето си, ЕС въздейства върху нашето ежедневие. С поглед към предстоящите избори за Европейски парламент през 2019 г. настоящият уебсайт предлага поредица от кратки бележки, представящи постиженията и действията на ЕС от гледна точка на отделния човек. Не по-дълги от страница, тези бележки са на Ваше разположение за четене, споделяне или повторна употреба. А ако желаете да се задълбочите, разгледайте нашите по-подробни информационни документи за политиките на ЕС в раздела „На фокус“.
Сайтът е в постоянно развитие и през следващите месеци ще добавяме нови материали и на други официални езици на ЕС.
И така, какво прави Европа за Вас?
Покажи ми!

 

 

https://www.what-europe-does-for-me.eu/bg/home

 

 

Икономическа политика
·          
Въпреки че в Европейския съюз (ЕС) икономическата политика е компетентност на всяка държава членка, все пак между отделните държави е налице многостранна координация на икономическите политики. Тази уредба беше подложена на сериозно изпитание по време на световната финансова криза и на европейската криза с държавния дълг. Отчасти в резултат на това възстановяването в ЕС беше по-бавно, отколкото това в Съединените щати, и не достигна еднаква степен във всички държави членки. Освен това то до голяма степен се основаваше на гъвкави фискални и парични политики, които само частично прикриват осезаемите признаци за фискална или финансова нестабилност в някои държави.
За да разрешат този проблем, през 2011 г. европейските институции започнаха двустранен процес: бяха предприети инициативи за укрепване на действащата уредба за икономическо управление и за банков надзор в еврозоната и едновременно с това бяха започнати дискусии относно възможните начини за намаляване на икономическите различия между държавите членки, осигуряване на стимули за намаляване и споделяне на риска, повишаване на прозрачността на процеса на управление и гарантиране на демократична отчетност. В последната област между 2015 г. и 2017 г. бяха предприети няколко инициативи, за които не бяха необходими промени в договорите на ЕС.
През лятото на 2017 г. започна по-активно да се разисква задълбочаването на уредбата на политиката за икономическия и паричен съюз (ИПС). Този процес, който беше подчертан в доклада на петимата председатели (съставен от ръководителите на съответните институции на ЕС) и следва да бъде приключен до 2025 г., понастоящем се разглежда на равнището на държавите членки. Актуалното състояние сочи 
 

https://www.what-europe-does-for-me.eu/bg/portal/3/focus12

 

 

Борбата срещу безработицата
 
Като насърчава висока степен на заетост, Европейският съюз (ЕС) се бори срещу безработицата още от началото на 50-те години на миналия век.
Борбата срещу безработицата беше изведена на челно място в европейския дневен ред с началото на икономическата и финансова криза от 2008 г. и произтичащото от това повишаване на равнището на безработица във всички държави — членки на Европейския съюз. В своята стратегия „Европа 2020“ Европейската комисия определи цел за заетост на 75% от лицата на възраст 20 – 64 години до 2020 г.
Условията на пазара на труда в ЕС се подобриха значително през последните години и повечето показатели на пазара на труда постоянно растяха. От средата на 2013 г. равнището на безработицата продължи да намалява и ЕС се върна на равнището си отпреди кризата (6,8 % през юли 2018 г.). Въпреки възстановяването на икономическия растеж и положителното му въздействие върху пазара на труда, ЕС все още е изправен пред предизвикателства, свързани с безработицата, особено по отношение на различията между държавите членки, младежката безработица и дългосрочната безработица.
От 2014 г. насам бяха положени усилия в редица области, включително за подпомагане на младите хора да навлязат на пазара на труда, за борба с дългосрочната безработица, за усъвършенстване на уменията и за улесняване на мобилността на работниците в Европейския съюз.
Подобряването на показателите на пазара на труда намери отражение в по-добрата оценка от страна на гражданите на участието на ЕС в борбата срещу безработицата, но все още има много голямо търсене за още повече намеса на ЕС в тази област на политиката (76% от гражданите на ЕС).
В бъдеще новото или актуализираното законодателство в областта на заетостта би могло да модернизира работата, за да се подпомогне приспособяването към цифровия свят, да се подкрепи устойчивият преход от безработица към заетост и между работни места, да се увеличи трудовата мобилност и да се създаде по-тясна координация между икономическите и социалните политики.
ttps://www.what-europe-does-for-me.eu/bg/portal/3/focus02